МНе

девет

"Беше страхотен. Косата му бе постригана трети номер, очите му бяха шоколадово кафяви. Имаше най-красивата усмивка, която бях виждала, както и страхотно мусколесто тяло. В интерес на истината, се интересуваше главно само от две неща -тялото му и момичетата. " - хух,същия Виктор ^^ .А относно историята ти - веднага ме грабна (все пак ти я пишеш ) 

Ето следващата част ^^

--

Сякаш изведнъж всичко се промени-с Етка се сдобрихме,а с майка ми не се карахме много много..Всичко беше прекалено монотонно за мен-самия живот дори.Толкова бях отегчена,че всички ми изглеждаха досадни,дори и отражението в огледалото.Разведрих се малко когато отидохме на екскурзия с двата класа-преди да завършим решихме да отидем в Приморско за 5 дни с учителките..Така и направихме:
-Минаха вече няколко дни..-лежах на леглото в стаята с Весето и хапвах чипс със сол,въпреки,че главата ми висеше и бе пълна с кръв.
-Спокойно..ще видиш,че ще ти звънне.Няма начин просто-от дълго време сте заедно.Ако бях на твое място изобщо нямаше да се притеснявам.
-Ухх..-изправих се и оставих чипса на масата.-Защо ми е толкова тъпо,бее?-търках си очите и си говорих самичка.
-Е,преди половин час пристигнахме,бе Радост.След малко Златан и другите ще дойдат.Виктор също,спокойно.-моментално станах.
-Съвсем забравих.Да се оправя ли?
-Защо?Виктор те е виждал по всякакъв начин..ей голяма си паника.
-Неее..просто не се чувствам добре и трябва нещо да върша.-докато изрекох тия думи се почука.Есето отвори и след секунди нахълтаха около 10 човека в апартамента ни-поне хотелът бе с 5 звезди и даскалките ни бяха осигурили апартаменти с кухни,тостери,съдомиални,вани,телефони в банята,душ кабини,спалня,малка плазма и хубава тераса-Какво повече да искаш?
-Донесохте ли бира?-веднага попита Таня.
-Ох,ти и твоята бира.-отново легнах.-Не,не носим.Да си беше взела.
-Какво й има?-чух Таня да пита Весела.
-Крива е,заради Виктор.-пошушна Веселка.
-Иииииии,не е вярно.-изръмжах а и сложих възглавницата на главата си.Някой скочи върху мен.
-Па!Уплаших ли те?-каза Нико.
-Не,ама ме смачка!Оф,махам се от тук!-казах сърдито аз,взех една дъвка,шише кока-кола и тръшнах вратата.Даскалките бяха на четвъртия етаж,а ние на втория така,че не се притеснявах и без това нямаше да ме чуят.Качих се в асансьора.Ах,как съм мразела тези сензорни копчета!Бях прекалено ядосана,че да зная къде отивам затова натисках всичките.Когато стигнах до петия етаж асансьора спря и при мен се качи Вангел.Само той липсваше."Викторе,къде си за да ме избавииииииш" мислех си,ала след това осъзнах,че може да е някоя кифла в някоя стая и бяха в някоя поза.Уф!
-Какво правиш,бе-попита ме най-после като се качи.
-Като ме гледаш..?-изгледах го тъпо.След което не обелихме и дума.Асансьора спря на втория етаж и аз слязох моментално."Какъв кретен",защо ли съм го харесвала?Както и да е..Влязох отново в стаята където бяха всички.Погледнах часът - 21:59 .Колко време съм обикаляла?!
-Охоо,сърдитката се върна.-каза Стела и всички се засмяха.
-Дойдох за още кола.-отсякох аз.Всъщност щях да остана,но заради коментара нямах вече такова намерение.Влязох в другата стая за да взема от чантата си шише с кока-кола light ала се вцепених-Виктор лежеше на леглото ми заедно с Златан и Веска и си говореха.
-Конничиуааааа.-каза Златан,нарочно.Тъй като учих японски,а той го мразеше обожаваше да ми се присмива.
-Всъщност вече не е обяд,затова,че се казва комбануа.-намигнах му и тръгнах към вратата.
-Почакай.-зад гърба си усетих погледа на Виктор.И гласът му..
-Правилно ли чух?-отсякох студено.
-Забрави си колата.-о,толкова се натъжих,а Виктор се смееше,както и Златан и Веска.
-Вече дори не ми се пие.-присвих очи и му отвърнах през зъби.Тръгнах отново към вратата,ала някой ме хвана за ръката.Обърнах се рязко с студен поглед,ала той веднага омекна като видях,че е Виктор..
-Ъъ,ние ще излизаме.-каза Етка и със Златан тръгнаха към вратата.
-Няма нужда,аз си тръгвам.-казах студено и се опитах да се отдръпна от захвата му,но не успях и го погледнах хладно в красивите кафеви очи.Но Векса и Златан вее бяха отвън,взели ключа от стаята.Страхотно!Заключиха ни..-Ще ме пуснеш ли?-така и стори.
-На бала не исках да прозву..-прекъснах го.
-Няма нужда да ми обесняваш,Виктор.-вдигнах вежди и седнах в единия край на леглото.
-Напротив,има.Държах се отвратително с теб тогава,не исках да се опитвам..нали знаеш.Просто бях пийнал.Знаеш,че не съм такъв.Въпреки това искам да си останем приятели.-Сърцето ме заболя след последните му думи.Да бе споменал само,че иска отново да бъде с мен и нямаше да се поколебая!Сълзите напираха отново в очите ми.-Добре ли си?-попита ме загрижено той.
-Не,не съм добре.-казах с изтънял глас,опитващ се да преглътне буцата в гърлото ми.-Наистина ли бях само за физическото ти удоволствие?
-Не!Не,разбира се.Споделях най-съкровените си тайни с теб..-отново го прекъснах.
-По-..-преглътнах,защото вече нямах сили.-Помня как те наричах "Слънчо" и..и как танцувахме на улицата без музика.
-Радостке..-той погледна надолу.
-Не!Не ме наричай така!За теб аз повече не съществувам!-виках и най-накрая сълзите ми потекоха по бузите.
-Не,не плачи..-промълви той и тръгна към мен.
-Не,не ме докосвай.-изкрещях аз и се отдръпнах.
-Не мога да си простя,че плачеш заради мен!
-А заради кого другиго бих могла?Не издържам повече,Виктор!-след което той светкавично дойде до мен и ме прегърна.-Не,пусни ме..-измрънках аз.-Някой да отвори..-отново заплаках,а след което започнах да викам,като отблъснах Виктор от себе си.-Някой да отвори!Спасете ме от тоя дявол!-след секунди Петър отвори,а около него всички ме гледаха.-Вие сте виновни..-тихо прошепнах аз като ги дарих с убийствени погледи.-Вие!Защо ме заключихте!За вас всичко е игра,нали?-крещях им срещу лицата.След малко Весела дойде и се обърна към Виктор стоящ зад мен.
-Виждаш ли какво направи?
-Аз?Или ти и Златан?
-Какво и каза?
-Не е твоя работа!-след секунди той ме хвана през кръста и ме бутна в стаята,а след себе си заключи.Сигурно бе взел ключа от Весела.След което изкрещя.-Някой казал ли е на даскалките лично ще го пребия!-никой не се обади от другата страна.Чу се само вратата-явно всички излязоха от апартамента.
-Не..Не!Не си отивайте.Весе!-виках аз,но без резултат.Не издържах повече и нямах намерени да тая всичко в себе си.
-Млъкни,за бога!Искаш да полудея ли!?Ще спреш ли да хълцаш?Това ли само можеш?-бе побеснял.
-Ти ли?Или аз?
-МЛЪКВАЙ!
-НЯМА!
-МЛЪКНИ,МЛЪКНИ ПО ДЯВОЛИТЕ!!-след което ми удари шамар по лицето толкова силно,че цялата изтръпнах.Тъй като ме бе ударил с опакото на ръката си ме болеше прекалено много,пък и имаше някакъв пръстен.Не знаех дали ме е одраскал,защото нищо не усещах.Лежах безмълвна на леглото.-Божичко..-прошепна той.-Оле,Радостке,извинявай..Извинявай,не исках.Предизвика ме и аз..не,не..извинявай.-след което ме прегърна,но аз не направих нищо.-Не..преди малко като казах,че искам да сме само приятели,не бях искрен!Искам теб,само за себе си!-рязко го блъснах от себе си.Не го бях виждала толкова притеснен.В очите му проблясваха сълзи..Сълзи?!
-Плачеш ли?-прошепнах аз.Нямах сили дори да говоря.Отново се приближи и ме целуна по челото.
-Струва си..-след което се усмихна.
-Не,не си.Махни се от живота ми,Слънчо.Прекалено голяма болка си.
-Не,Радост..Стига.-сълзите се търкулнаха по лицето му.
-Сега ти плачеш..хубаво ли е,когато си отхвърлен от любимата?
-Затова ли го правиш? Да си го върнеш?Не разбираш ли,че с теб страдах и аз!
-Тогава защо не дойде при мен,а?Чаках и чаках,а ти бе при Симона!
-Не!Не бях!Дори не съм с спал с нея,на бала те излъгах!-След тези негови думи,не можах повече да се преструвам.Той бе токова наранен,че не можех да го гледам така повече.Придърпах го бавно към себе си и го целунах..НАЙ-НАКРАЯ!Самата аз не можех да повярвам.
-Ъъ..как беше..Ски да йо?
-Да.-засмях се.-И аз също те обичам.,Слънчо.-след което се притиснах в него колко може по-силно,а той само се засмя.Толкова го обичах.

КРАЙ!

(Не бе шегувам се    )

Хух,мерси ама как ще можеш да четеш втори сезон като не си причела първия ?
ЕРто ти линк ^^ : http://kaprizen.com/forums/viewtopic.php?t=14246

Девет.

Защото са момчета.
Защо  всеки пита нещо тъпо другия,както аз в момента?

Не,Гери.

Едно.

Нем.

Да ^^.
Изправена?

Ще дремя.