Радвам се, че ви харесва и Ви благодаря за което!
Ето следващата част, надявам се да ви хареса!

5-та част.

Той просто я остави да си тръгне, гледаше как с всяка изминала крачка тя се отдалечаваше все повече и повече от него. Тя се обърна назад и го погледна, извъртя глава напред и продължи. Тери продължи да върви търсейки място на което да преспи, бе спокойна от факта, че времето е хубаво и можеше да се спи почти навсякъде. Но изведнъж се изсипа дъжд, като порой.
-Мамка му! –каза тя и въздъхна тежко. Изведнъж една доста хубава кола спря до нея и се отвори прозореца.
-Хайде скачай! –каза момчето отвътре.
-Не, благодаря! –продължи да върви тя, а той бе след нея с колата.
-Какво ще ме следваш през целия път ли? –попита тя.
-Хайде не бъди инат, качи се. –Тери се позачуди, но нямаше друг избор, или трябваше да се остави на дъжда, или да не обърне внимание на гордоста си.
-Добре! –каза тя и се качи.
-Супер! –усмихна се той и потегли на някъде.
-Къде ме водиш? –попита момичето на седалката до шофьора. Той мълчеше, а тя сякаш се изнервяше от това.
-През цялото време ли ще мълчиш? –не спираше да говори. –Отговори ми, не мълчи! –накрая Тери се отказа. Изведнъж спря колата и бързо притичаха в сградата пред, която той спря.
-Чакай малко! Какво правим тук? –попита тя огледжайки хотела.
-Ще пренощуваш тук, тази вечер, ела да ти вземем стая. –явно младежа не бе с малки финансови възможности, както тя си мислеше. Тя стоеше встрани през цялото време през което той беше на рецепцията. След около 10 минути той отиде при нея.
-Хайде ела! –тръгнаха към асансьора и се качиха.

Този път нямаше много мнения, но все пак реших да я пусна. Тази част е за последния човек, който коментира 3-та част. Надявам се ви хареса!

4-та част.

-Мисля, че трябва да си по внимателна, когато хвърляш тази запалка, може да гръмне!- каза той и седна до нея.
-Какво правиш?- попита объркано девойката.
-Сядам, изморих се да ходя! -отговори той засмяно. Извади една кутия цигари от джоба на якето си и я отвори.
-Заповядай! -изчака тя да си вземе цигара, а тя леко несигурно придърпа една. Той веднага извади една запалка и запали своята цигара, след което я подаде на Тери. 
-Благодаря! -запали си цигарата и я върна обратно на момчето.
-Гладна ли си? Защото аз умирам от глад! -засмяно каза той поглеждайки я.
-Малко! -съвсем тихо измърмори тя и дръпна от цигарата.
-Какво ще кажеш да отидем да хапнем в отсрещната пицария? -попита той отново, усмихнато, че Тери дори се зачуди дали изобщо някога спира да се усмихва.
-Нямам пари! -отговори тихо тя.
-Хайде, аз имам! -намигна и той. Подаде й ръка да се изправи и тръгнаха към пицарията.
Щом влязоха веднага си взеха пица и седнаха на една от масите. Тери бе изключително гладна и за секунди я изяде.
-Уоу! -каза момчето учудено. -Не мисля, че си била малко гладна. -засмя се той.
-Хапките ми ли ще броиш? -попита раздразнено тя.
-Не, аз.. просто.. извинявай! -не знаеше какво да каже той, явно доста я бе засегнал. Тери стана от масата, взе чантата си и тръгна към вратата.
-Хей, чакай! -извика след нея момчето, набързо остави пари и тръгна след девойката. Тя излезе ядосана от пицарията, а след нея излезе и той гонейки я.
-Чакай! Какво лошо казах? -попита неразбрано той, тя вървеше ядосана напред и дори не му обръщаше внимание. Той я догони и хвана ръката й.
-Успокой се! Просто се пошегувах, ако е това, което казах преди малко! Извинявай! -говореше сериозно той гледайки я в очите.
-Остави ме! Благодаря за вечерята, но пътищата от тук ни се разделят! Довиждане! -каза тя, дръпна ръката си от неговата и си тръгна, а той остана гледайки я как си тръгва. Можеше да я спре, но можеше да я остави да си тръгне. Не знаеше кое е най- правилно да направи.

3- та част. Надявам се да ви хареса!

Момичето го гледаше. Поглеждаше ту ръката му, ту лицето му, а него стоеше една доста доволна и самоуверена усмивка. В ума й се въртяха всякакви мисли, но само една бе изказана.
-Не, благодаря! –отсече тя.
-Моля?!- невярващо попита той.
-Няма да се замесвам с теб, ясно? –каза тя и тръгна към вратата.
-Няма да ходиш никъде! –хвана я за ръката и  я стисна.
-Пусни ме! Няма да кажа на никого, какво знам, не ме интересува ясно? –гледаше го Тери очаквайки той да я послуша.
-Кажи ми защо не искаш? Какво толкова ти пречи, нямаш дом, нямаш семейство, нямаш работа. Едвам имаш 20 години? –тя го гледаше с онзи недоверчив поглед, с който гледаше всички.
-Лични причини! –отсече тя.
-Лични причини? –подигравателно се засмя той.
-Няма да кажа на никого, просто ме пусни да си вървя! Обещавам ти, че повече никога няма да ме видиш! –каза момичето очаквайки отговора му.
-Ще си тръгнеш просто така? Не вярвам! –рече той и пусна ръката й. –Един умен човек би поискал пари, за мълчанието си, а  ти просто си тръгваш без да искаш нищо, само като ми обещаваш, че няма да кажеш на никого. –попита я Джош зачудено, все пак в неговия свят всичко ставаше с много пари. Тя замълча за секунда, след което отговори:
-Да, точно така!Глупавите биха приели нечисти пари изкарани без труд, а умните биха приели пари само когато знаят, че са заплатили за тях! –усмихна се Тери и тръгна да отваря вратата, а момчето остана гледайки я как напуска къщата и не знаеше дали да вярва на думите й, не знаеше дали изобщо има смисъл в тях и не знаеше дали отново ще я види, но я пусна. Тя напусна къщата, отново с онази раница, но с други дрехи, бе свалила онези окъсани и одърпани, но ги носеше в чантата си.
Тери вървеше по улиците гладна, без пари, без дом само с раница на гърба си, която бе единственото нещо, което тя имаше. След всички я път, който беше минал, усети как започва да губи сили, затова реши да седне под един навес където ще може да поспи малко, за да може глада поне за малко да я остави. Седна и отвори чантата си и започна да търси нещо в чантата си. Намери една угарка от цигара и я извади, намери и една запалка в джобовете на окъсаните панталони, които бяха в раницата, след което извади и нея. Затвори чантата и седна на земята, започна да опитва да запали каквото бе останало от цигарата, но запалката така и не показа дори и малък пламък. Тери се изнерви.
-Мамка му! –хвърли запалката, а след няколко секунди видя как един човек се приближава към нея, не му обърна внимание, просто го гледаше как той се приближава.
-Твоя ли е?- попита той и се засмя, като и показа запалката.
-Да. –рече строго Тери. В ума й не мина нито една мисъл, сякаш той се бе изключил, сякаш го нямаше. Той я гледаше усмихнато, а тя сериозно, момчето не успяваше да разбие строгото и лице.

1-во: Благодаря Ви! 
2-ро: Извинявам се, че не успях да пусна днес часта, така като имах проблеми с интернета.
3-то: Утре очаквайте следващата част и се извинявам за грешката направена в втората част, вече е поправена! 
4-то: Отново Ви благодаря, че Ви допадна! 

Радвам се, че ви хареса, надявам се и следващата част също да ви допадне!
Благодаря ви!

2-ра част.

Момичето слезе в всекидневната, но там нямаше никого. Тя си бе взела душ, определено бе махнала мръсотията от себе си и под онези окъсани дрехи се криеше едно прекрасно същество. Имаше огромни сини очи, които пленяваха на мига, руси коси като от злато, и тяло за което повечето момичета мечтаеха. Огледа се и тъкмо взе чантата за да си тръгне, но някой я спря.
-Къде отиваш? –попита мъжкия глас зад нея.
-Тръгвам си! –каза тя и сложи раницата на гърба си.
-Ще си тръгнеш без дори да се запознаем?- попита момчето и подаде ръка.-Джош! –тя хвана плахо ръката му и с тих гласа каза своето име. Не се усмихваше много, може би причината беше в това, че нямаше на какво да се усмихне до сега.
-Тери. –каза тя и го погледна в очите.
-Имаш красиви очи, Тери! –натърти той на името й. –Седни! –седна той на дивана и я погледна. –Няма ли да седнеш? – девойката седна накрая на дивана и се огледа.
-Разкажи ми малко повече за себе си! –каза той наливайки от усикито на баща си.
-Нямам какво да разкажа! –всъщност имаше, но просто беше недоверчива към хората.
-Не мисля така! –рече момчето и и подаде чаша от уискито на баща му.
-Не, благодаря, не пия! –отсече момичето.
-Добре! –засмя се той и я погледна, тя стоеше пред него оглеждайки се.
-Не мисля, че си толкова глупава! –каза момчето засмивайки се. –Много добре знаеш от какво бягах, нали?
-Няма да кажа на никого, просто искам да си вървя. –отговори девойката и реши да тръгне към вратата.
-Имам сделка за теб! –каза той и я погледна, а тя се спря на място.
-Какво имаш предвид? –попита тя.
-Видя какво правя, ще ти дам процент всеки път като вземам парите, сделка? –попита той. Гледаше я бездомна само с една раница на гърба си и носеща само едни дрехи. Без пари, би приела всякаква оферта. 

Благодаря Ви, много са хубавите мнения! 

Добре съм, лежа и слушам музика, а ти?

Здравейте

План Б.
Amanda Seyfried?

Добър вечер!

Лежа и след малко ще започвам да се оправям, че ще излизам.
Ти?