Е,евала!Много ми хареса.Логично и вярно.

Ето още една моя измищльотина ^^
Надявам се да ви хареса ^^ .

"Здравейте,блогъри!
Supergirl is here!Готови ли сте за още голи истини?Или не чак толкова голи?Това може да ни каже единствено Натали Кейч.Забелязахте ли колко странно се държеше пред последния час?Hellooo,бъди по-внимателна Натали,защото те следя,а не би искала всички в гимназия "Уест Хай" да научат за мръсоиите ти,нали?О,недей да отричаш,мила ми Натали,защото те спипах.Да,скъпи ми читатели,преди последния час,милата ни Натали Кейч се възкачваше върху големия член на новото сладко момче,тук.Да,Питър и теб хванахме!Нима не е истина,Натали?Удобно ли ти бе в храстите в задния двор?О,сигурно.Поне си стигнала до оргазъм,както разбрах,Питър не ти е оставил свободна дупка.Много си лоша,защо го отне от всичките му обожателки?Та той е едва от седмица тук,а ти отне мокрите мечи на нашите гимназистки толкова рано.Пази се кралице,защото те наблюдавам,хохо.
Целувки и прегръдки :Supergirl."
-Какво?-изкрещя сестра ми.Да,новината се бе разчула още на другия ден.-Това Супер-момиче ме изкарва извън релси.Как ще плюе по мен?Мен?-завъртях очи.Цялата къща ехтеше от Натали.Споменах ли да кажа,че аз съм Супер-момичето?Е,явно вече да.Започнах с клюките след като изгледах "Gossip girl",ама това е друга история.Сигурно се чудите,защо това момиче ще натопява така сестра си,след като имаше около 12 000 ученици в гимназията.Ами,проблемът е,че Натали никога няма да се промени,а аз просто я ненавиждам.Каква е тя?Ами,просто сестра.Винаги е командвала всичко около нея-целите седем паралелки ходиха след нея.И слава богу,че бяха само те.Тя бе 11-клас,а аз 9-ти.Да,знам какво си мислите."Това момиче няма ли си семейство,което да я контролира?" всъщност имам,ала родителите ми са заети хора,които като се върнат от дълго пътешествие посвещаваха малкото си дни на прелестната ми сестричка-Натали.Бях от заможно семейство,доста заможно бих казала,но не понасях лукса,защото превръщаше дори и най-близките ти хора,във вещи.Точно като Натали.След развода с майка ни,татко се омъжи.Да,точно така,омъжи се.Поне с Фред,съпругът му или съпругата,не съм сигурна,не се прибираха.Само по празници.Така,че къщата ни бе на наше разположение,като изключим персонала,който ни чистеше и готвеше.Рай,а?Е,не точно,защото всяка вечер тая се прибираше с най-различни типове,че понякога и с момиче и няколко момчета.Поредната й плячка бе Питър-мускулест кретен,който не разбираше от нищо освен секс ,коли и момичета.Споменах ли,че е кретен?..
-О,мамка му,за какво крещиш?
-Supergirl..тя е виновнаааааааа!-отново започна да пищи.Само извъртях очи и влязох в стаята си.Застанах пред огледалото и самодоволна усмивка се появи на лицето ми.Бях милиони пъти по-красива от този кроасан.Имах дълга много,ама много светлоруса чуплива коса и тъмносини дълбоки очи.Лицето ми бе гладко и не се нуждаех от разни гримове,за да прикрият пъпките по лицето.Натали обаче не можеше да живее без тях!Както и да е..Да се върнем на мен.Хм,като се замисля аз бях доста красиво момиче с самочувствие,ала не над небето.Имах нормални твърди гърди,плосък корем,изпъкнало дупе и хубави крака.Нищо не ми липсваше освен лунички.Обожавах луничките!Натали имаше преди на лицето си,но ги махна с някакви кремове.Ама,че куха лейка.Погледнах ноктите си-е,тук ми беше недостатъкът.Просто когато ставаха малко по-големички моментално ги режа и незная защо.Поне добре се лакирвах.Ноктите ми бяха на леопард,ала не си подхождаха с облеклото ми-бях със широка туника на която бе написано  с бели букви "Sex & Durgs & rock 'n' roll " Отдолу бях с накъсани дънкени панталконки.Косата ми бе в небрежен кок на една страна,а очилата без рамки бяха много сладки.Около главата си имах чернобяла кърпичка завързана сладко до кокчето.Харесвам се и какво?Вие не се ли харесвате?Не се?Е,не обръщайте внимание на недостатъците си и се събуждайте в хубаво настроение-така ще постигнете моя ефект,хаха ^^ .Взех си телефона с тъч скрийн-а.Да,знам остаряха,ала другия,по-новия,си го изгубих.Много тежеше,защото целия беше облепен с малки червенобели "диамантчета",оу и имаше тук-так някоя ягодка.Спомен ли колко много обожавам тия плодчета?Самата ми стая бе такава-бяла само с една карминова стена и зелени шарки по нея.Кармин?Какво не сте чували за този цвят?Ало,в 21 век сме бе.Това е между розов и червен цвят.Както и да е..Та,взех си телефона,ключовете и малката бяла чантичка с ресни и излязох,ала се блъснах в някого.Натали?Не,не бе тя.В кой ли се блъснаааааааах?Аа,ще разберете другия път!

Ето още от..гювеча xD.

--
Катлийн цяла вечер не успя да заспи-всичко я подтискаше.И самата обстановка-не бе в леглото до безстрашния си капитан,отнел гордостта й,а до безсилната си сестра,която бе просто изтривалка на Джеймс.Започна да хлипа-вече съжаляваше за това,че е избягала от семейството си.Сега е принудена да слугува на изнасилвачът си.към който не знаеше какво точно изпитва.
-Катлийн?-пошушна сестра й,трепереща от студ.
-О,Рабека.-започна през сълзи тя.-Трябваше да си останем у дома.Тук е толкова ужасно и..-сестра й я прекъсна.
-Но за какво говориш?Нима капитанът се държи ужасно с теб?-червенокоската не можа да повярва.
-Чакай,нима Джеймс е мил и нежен към теб?
-О,не само това.Когато стъпим на суша ще заживеем заедно.Завинаги.
-Т-той не те ли..-започна тя ала цялата се изчерви.
-Изнасили?Не,не за бога.Още първата нощ се запознахме и не спряхме да си разказваме най-различни случки.Толкова е приятен.Влюбена съм,Катлийн!Трябва да ти благодаря затова,че ме накара да избягаме.Много съм щастлива.
-О,толкова се радвам за теб.Чувствата ми с Натаниъл са абсолютно същите.-с мъка излъга сестра си.Не искаше да страда.Лицето на Ребека засия,след което целуна сестра си по челото и се обърна на другата страна.Катлийн се унесе в сън без сънища..
На сутринта бе принудена да стане рано,защото Натаниъл я бе извикал,за да го измие.Кохато влезе до него лежаха две голи жени.Подтисна гнева си,след което се изкашля нарочно.Той бавно отвори очи и премахна грубо малките ръце на жените от себе си.Когато видя мъничката Катлийн очите му заиграха по тялото й.Ризата й разкопчана до половината разкриваше твърдата й гръд,а края й който бе завързан на възел-плоския й корем.Дългите й красиви крака бяха покрити с черен панталон,а върху разпуснатите къдрици се намираше кафява шапка.
-Явно нямаш нужда от помощта ми.-каза студено тя.В очите й горяха зелени пламъци.
-О,нима ревнуваш?-Натаниъл повдигна гъстите си тъмни вежди и скръсти ръце пред голите си гърди.
-Не!Ни най-малко.Просто съм ядосана..защо трябваше да ме събуждаш толкова рано?
-Защото ми слугуваш,може би!Или да ти напомня?-след думите си той се приближи до нея и притисна тялото си в нейното.
-Капитане?-обадиха се с пискливите си гласчета гологърдите жени.
-О,за бога!Още ли сте тук?-той с очи показа вратата,двечките набързо си събраха роклите и излязоха по най-бързия начин.-Сега леглото е свободно.-отбеляза той и се усмихна.
-Но все още е топло от тях.-тя се приближи до него и дъхът й се блъсна право в вратът му.Взе я на ръце й я постави грубо на мекото легло.
-О,пусни ме!-развика се момичето.
-Не забравяй!Аз съм капитанът,мила.Така или иначе получавам това,което искам,но ако искаш да те боли-давай,съпротивлявай се.-тя спря и млъкна.Коварна усмивка се появи на лицето му.Започна да разкопчава толкова бързо копчетата й,че накрая се ядоса и я скъса.Момичето извика и първата й реакция бе да се прикрие.-О,мила.Толкова отдавна не съм те имал.Нека се насладя на тялото ти.
-Не..
-Искаш,нали?-тя нищо не отвърна.Отпусна се и се задвижи в ритъма му.Бе толкова приятно,че не искаше да спират,но Натаниъл се отдръпна от нея.Тогава течността се разля по корема й.Той се отпусна тихо до нея,подавайки й някакъв парцал с който да се забърше.
-Много ти е смешно,нали?-заяде се тя,защото той едва прикриваше смеха си.Тогава тя забеляза кравите дълбоки трапчинки около устните му.След секунда смехът му бе затихнал,защото Катлийн бе притиснала устните си към неговите.Натаниъл не очакваше подобна реакция."Какво за бога.." не той не можеше да разсъждава точно сега.Вдигна грубо Катлийн и я постави върху себе си.Момичето се задвижи и насладата се разля по телата им.Какво й ставаше?Не бе на себе си,но не искаше да мисли точно сега..
-Катлийн..-когато всичко утихна двамата бяха заспали дълбок сън.Натаниъл се бе събудил много по-рано от нея и не искаше да става.Играеше си с един неин кичур.
-Мм..-момичето се протегна и разтърка сънено очите си.Капитанът се засмя искртено,след което я попита.
-Катлийн..каква беше последната сцена?-изведнъж стана много сериозен и пусна кичура.
-Аз..-кръвта бе нахлула в главата й.Та тя бе толкова огнено и предизвикателно момиче.Какво й ставаше при допира и говора на този мъж?Ядоса се на себе си,седна в леглото и започна.-Ами откакто ти си на кораба не мисля да спирам за теб.Или ще те обвинявам в безброй дейности или ще си представям тялото ти до моето.Обзел си целия ми разум и незная какво изпитвам.Мразя ли те или ..
-Ме обичаш?Кажи ми,Катлийн.Когато видя тези момичета тук,какво почувства.
-Честно ли?
-Да,честно.-той леко се усмихна и това й вдъхна самоуверие.
-Искаше ми да ги разкъсам или да ги затрелям с револвера ти.-отново искрено се засмя,а тя се скри в гърдите му от срам.-Искам да съм с теб,Натаниъл.въпреки,че ми отне девствеността,въпреки,че ми отне кораба,а с него и мечтите,въпреки всичко.Аз наистина искам да бъда с теб.
-О,мила ми Катлийн.За какво си мислиш,че те извиках тази сутрин?Исках да видя какъв ще се почувстваш..Разбира се,че и аз искам да съм с теб.Сърцето ми не знаеше що е болка и любов,но ти го научи да обича и цени..-след думите си той я целуна нежно по челото,а тя просто се отпусна до него..

Аз не съм пристрастена..много много..

това : miss you ..

Активия с ягодки ^^

Ами за една песен.

С майчето.

Празна чаша и лъжица в нея,слънчеви очила,фотоапарат,ластик,фибички.

Да.

Оле,наистина много ми харесва <33333333333333.