Много е интересно.
Некст

- Всички тайни вече са разкрити истинския купон може да започне. -каза Спенсър,насочвайки се към вратата на мазето. - Веднага се връщам мили мои.И не правете номера.
- Сега е шансът ни.Само да имах нещо с което да отвържа тези въжета. -казах аз и започнах да оглеждам мазето за нещо остро.
- Виж там. -посочи с глава Чейс.На земята имаше парче стъкло.Започнах да подскачам със стола към него,но се вдигаше много шум.Тогава загубих равновесие и паднах.Изпитах ужасна болка.Бях си ударила главата,но нямах време да хленча.Спенсър със сигурност е чула падането,все пак столът беше метален.Протегнах ръцете си колкото можех и най-после достигнах до стъклото.
- Хайде.Бързо.Срежи важетата. -препираше Мег.От бързане без да исках се порязах,но все пак се освободих.Първо отвързах Мег,после Чейс,после Зак и ...
- Я виш ти.Мисля,че казах без номера. -каза Спенсър докато ни оглеждаше.Нямаше време.Забих стъклото в крака и.
- Багайте. -казах аз. - Ще освободя Майк от въжетата и идвам.
- Няма да те оставя сама. -каза Чейс. - Вие вървете.Запалете колата и ни чакайте пред къщата.
- Добре. -отговориха Мег и Зак и побягнаха.
- Чейс срежи въжетата на Майк -казах аз докато изваждах стъклото от крака на Спенсър.Тя беше изпаднала в безсъзнание.Както и Майк.Нямаше как да отидем до колата толкова бързо.Спенсър скоро щеше да се събуди.Майк беше в безсъзнание,а Чейс с ранено коляно....
- Трябва да намерим друг изход. -казах аз и заоглеждах стените на мазето.

Мъни,мъни,мъни 
Още !

Кола 

Има ли някой ? 

На MiSteRry

Филия със сиренце 

Ще се приготвям за даскало 

Стига сте се карали то е ясно,че аз печеля

това го знам        и много яко го имитирам      МИ ТОЙ УМРЯЛ МА     

абе как ще е свършила