В о6:15

Снимчици с описание.

Казвам се Рая.На 15 години съм.Рожденният ми ден е на 6 март и съм от Шумен.
Нещо повече за мен:
Обичам да се събираме с приятели в нас на голямото ми легло,да ядем пуканки и да гледаме някой ужас или другата крайност-някоя комедия.Доста от приятелите ми са ми казвали,че ще ме запомнят с уникалния ми смях (сами се досещате,че когато започна да се смея всички около мен започват да се смеят на смеха ми  доста сложно го написах ).Тренирах 8/9 години класически балет,но прекъснах.Хората които се питат "Защо" ще могат да разберат в следващите части на разказа ми "Любовен танц" (Можете да го намерите в Лично творчество.Малко реклама  )Обичам да пътувам,да посещавам нови места,да разглеждам забележителности.Обичам и да плувам.Имам приятел.Казва се Станислав и е тотално невероятен.Мила съм с хората.Не се притеснявам да изразявам и да отстоявам мнението си.Ако имам да казвам нещо просто го кавам.  

Ето и снимките 

Smile


И понеже мисля,че трябва да има и по някоя забавна ...

Хапвам си малинки 

Това е от мен.Надявам се да сте харесали снимките и описанието.

На компа 

Некст.

- Разбира се.Той беше от 18 и 3о,нали? -попита ме тя.
- Да,но по това време вие още сте в час.
- Спокойно.Ще си взема бележка.
- Ок.Аз ще се прибирам,защото тази вечер имам натоварен график.
- Добре.Ще се видим утре. -отговори Дес и всяка тръгна в посоката си.Към 19 часа вече си бях в нас.
- Ей,прибрах се.
- Румина ела за малко във всекидневната. -каза баща ми.
- Добре.Само да се преоблека.След като си облякох дълга бяла тениска и черен клин,който беше малко над коленете ми,отидох при баща ми. -Кажи.Какво има?
- Днес класната ти ми се обади.Да имаш да ми казваш нещо?
- Добре де.Закъснях за час,но не беше нарочно.
- Няма значение.Важното е,че имаш забележка.
- Добре.Обещавам,че няма да се повтори.
- Със сигурност,защото ако се повтори ще имаш доста голямо наказание.Без телефон,без интернет,без лап-топ,пари,мп4,без...
- Добре. -прекъснах го аз. - Мисля,че разбрах.
- Хайде бягай в стаята си.Когато майка ти се прибере от работа ще вечеряме. -каза баща ми с мек тон.
- Тази вечер няма да вечерям.Много съм изморена.Ще си взема душ,ще си приготвя нещата за утре,после малко телевизия и лягам.
- Добре.Не стой до много късно.Утре ще ставаш рано.
- Добре,добре. -казах аз и отидох в стаята си.След като приготвих всичко,което ми беше необходимо за утрешния ден,реших да взема вана с много пяна. - Къде по дяволите е МП4-та ми ??? -попитах сама себе си.Винаги когато си вземам вана си пускам песни от нея за по голям релакс. - Странно.Винаги е в мен. -казах аз проверявайки в чантата и по джобовете на якето ми.Със или без нея щях да си взема вана.След като се съблякох и влязох започнах да обмислям деня си.Как е минал,с кого съм се видяла,с кого съм се скарала ... БУМ!!!Отново Той с главно Т.Николай!!!Защо продължавам да мисля за него?Аз обичам Денислав.Излизам с него от дълго време.Добре ни е заедно. -обеждавах се аз.Защо продължавам да се наказвам така?!?Докато размишлявах не усетих как времето мина.Водата истина,а пръстите ми се бяха сбръчкали.Облякох розовия си халат и отидох в стаята ми.
- Прибрах се. -чух гласа на майка ми.
- Здрасти мамо. -провиках се аз.
- Хей,Руми.Как си?Какво правиш? -попита ме тя,влизайки в стаята ми.
- Добре съм.Тъкмо си взех гореща вана.Мисля да погледам малко телевизия и да лягам.
- Няма ли да хапнеш с нас?
- Не.Изморена съм.Имах натоварен ден.Ще пропусна.
- Добре.Гледай да не се успиш утре.С баща ти тръгваме рано за работа така че няма да има кой да те събуди.
- Спокойно.Навила съм си седем аларми. -засмях се аз.
- Добре.Лека нощ. -каза майка ми и ме целуна по бузата.След като излезе от стаята ми си отворих гардероба,за да си взема пижамата.Вместо нея обаче забелязах един черен,дълъг и широк потник.Наби ми се на очи,защото определено не беше мой.В следващата секунда се сетих,че беше на Денислав.Беше го забравил при последната си нощувка в нас.Реших да го облека заедно с черни боксери,защото нощта беше много гореша.След като отворих широко прозорците за да се разхлади стаята си включих компютъра,за да видя дали някой ми е писал в скайп.Както винаги имах около 10 известия.Осем от тях гласяха "може ли коментар на снимката".Другите две бяха от Алекс и Денислав.Алекс ми беше писала доста рано.Малко след като се видяхме в училище.Съобщението и гласеше "Руми внимавай с Денислав,защото много бързо може да ти избяга.Както ти казах днес той и Моника си тръгнаха заедно,а докато се прибирах ги видях да влизат в блока му",а съобщението на Денислав беше "Здрасти мило.Днес е много скучно.Сам съм,а искам да сме двамата."В този момент телефона ми звънна.
- Ало.
- Хей,Руми.Какво правиш? -беше Десислава.
- Мисля,че между Денислав и Моника има нещо ... 

Палачинки

Venоm  

На езика.

И аз утре   
Он;ще гледаме някой ужас на компа с една приятелка

Некст 

Часовете минаваха без да се сетим за историята с чувствата ,любовния триъгълник и т.н.След като свърши и последния час с Дес излязохме пред училище,за да изчакаме Денислав.
- Руми,хайде.Не мисля,че ще дойде.
- Чакали сме едва... три минути. -казах аз поглеждайки колко е часа.
- Ок.Добре.Ще чакам с теб,но само ако дойдеш да си купя вода,защото умирам от жажда. -помоли ме Десислава.
- Добле. -съгласих се аз.За моя изненада не беше претъпкано с ученици на лавката и за една минута вече се бяхме върнали пред училище. -Какво става.Може би са ги задържали. -чудех се аз,защото Денислав все още го нямаше.
- Или просто си е тръгнал ...
- Ммм,не.Не мисля.Хей,Алекс.(Алекс беше едно момиче от класа на Денислав.Знаеше всичко за всеки) - Знаеш ли къде е Денислав?
- Той си тръгна заедно с Моника.Може да планират прощално парти за теб.
- ПО ДЯВОЛИТЕ!!!Всички ли знаят,че ще заминавам ... Грешка!!!Че може би ще заминавам за Италия. -питах се на ум. -Добре.Мерси,че ми каза Алекс.
- Наистина ли вярваш,че ти организират парти? - попита Дес вдигайки вежда.
- Дес тя просто предполага. -казах аз. - Просто ми се искаше да се видим след училище,да поговорим,но явно няма да стане.Както и да е.Утре ще дойдеш на концерта нали?

Ще се кефя на снимката ми с Калиннннннннннн       

На компа 

Сок от портокал