Бисолини-Дака
Припев:
С.АСА и Бисолини
Седя си сам на пейката Дака подавам сам,
Седя си там, в квартала заспивам,
Сънувам сам, че няма път,
който води от там обратно насам,
някой ден ще сме заедно пак, само че там...

С.АСА
Като кошмар ми започна деня,
когато сутринта телефонът извъня,
не беше никак лесно да свикна с мисълта,
не разбрах, не повярвах, не вярвам и сега...
Беше нощ и не разбирах,
подавах сам, там на пейката седях си Дака,
че ще дойде знам...
Път няма да, пред Райската врата,
път обратно насам, няма пътека една...
Още помня онзи ден как седяхме братле,
как седяхме двамата ти бе с усмивка на лице,
така те помня такъв оставаш за мен,
гледам на горе с поглед те търся всеки ден,
поглеждам на горе, а там в небето блестеше звезда,
гледах на горе, 'щото беше само една,
К'во стана братле?Кой да питам за т'ва?
Щом безсилен се чувствам и как да върна деня?
За мен не си просто човека, който изчезна в нощта,
Кой да питам къде и колко далеч си сега?
Който пише съдбата думата сбогом избра,
Кой решава и 'що избра за теб да пише тъга?

Припев:
Бисолини и С.АСА
Седя си сам на пейката Дака подавам сам,
Седя си там, в квартала заспивам,
Сънувам сам, че няма път,
който води от там обратно насам,
някой ден ще сме заедно пак, само че там...

Бисолини
20 години само, но 200 години следа,
200 години ще плаче за тебе тази земя...
За някои беше прекрасен, за други странен филм,
за нас беше смях безкраен, не беше филм...
Ти и аз и още сто поне засилени,
друг бил пътя приятел, а бяхме сигурни...
Не знам какво е когато сърцето просто спре,
но знам какво е чувството вътре в мен братле,
когато гледам на горе да мисля за това,
защо точно трябваше ти да си примера?
Всички видяхме как изгасна една звезда,
почивай в мир приятел жив си в 200 сърца...
Бяхме заедно всичките бяхме in the sky,
кой решава за тебе Дака forever high!
Не можеха да ни гонят, не можеха да ни спрат,
нямаше как да очакваме ден на страшният съд,
и кво стана накрая историята беше там,
пак в квартала на пейката, съдба седнал съм сам,
някой каза знак, аз казах просто съдба,
ден 13-ти двеста души, мълчание и тишина...

Припев:
С.АСА и Бисолини
Седя си сам на пейката Дака подавам сам,
Седя си там, в квартала заспивам,
Сънувам сам, че няма път,
който води от там обратно насам,
някой ден ще сме заедно пак, само че там...