Много,много,мнооого се извинявам,че толкова много се забавих с пускането на следващата част.Просто напоследък нямам много време да седна на компа,а и имах проблеми с клавиатурата.

В този момент не знаех какво става.Просто премигнах няколко пъти и отворих очи.Нямаше го.Най-вероятно се бях припознала.И по-добре,сега най-малко се нуждаех от него или от друг вид напрежение.След като се върнах в гримьорната се разтършувах из чантата си,за да взема МП4-та си,но съвсем забравих,че я бях изгубила.Наистина се нуждаех от успокоение и то не се забави.
- Руми?
- ДЕС!!! -хвърлих се на врата и и я запрегръщах силно. - Слава Богу,че си тук.Дес полудявам.Наистина не съм добре.
- ОК.ОК.Спри се.Поеми въздух. -каза тя и ме изчака да поема дълбоко въздух. -Сега вече си добре.Какво става?
- Ами аз,а...излязох за вода и той...беше там...той...после...го нямаше премигнах и ...той...нямаше го. -отново ме обзе паника.- А ти всъшност какво правиш тук?Не трябва ли да си на училище?
- Взех си бележка.Бях само за първите няколко часа.
- ...Колко е часа?
- 18;3о.След 3о минути излизаш на сцена.
- Боже мой.Какво ще правя?Дали,да не се проваля нарочно?Искам да кажа,че...ако аз...ако се подхлъзна  или нещо подобно...те няма да вземат куцо и сакато в Италия,нали?
- Руми!Слушай ме.Когото излезеш на сцената ще дадеш най-доброто от себе си.ОК?Никакво подхлъзване.Нали?
- Да.Да.Аз...ОК.По-добре върви в публиката,за да не ти заемят мястото.
- ОК,но сигурна ли си,че си добре?
- Да,да и без това имам нужда да остана сама за малко.. -След като стана точно18;3о завесите се вдигнаха и представлението започна.Не изпитвах никакво притеснение.Винаги съм обичала сцената,но тово вероятно беше защото не беше дошло време за вариацията ми.Тя щеше да бъде гвоздея на вечерта.С нея щеше да се закрие концерта,но докато танцувах другие танци не исках да мисля за това.От сцената виждах толкова много приятели,които ме подкрепяха и пляскаха за мен.
- Браво Руми. -крещяха те и свиреха с пръсти.Чувствах се като кралица...докато не видях журито,което ме уценяваше и тази италианска дама да стоят на балкона.Самочувствието ми съвсем се изпари.След като изтанцувах всички общи танци в които участвох ми остана само един-вариацията ми.
- Руми. -извика ме госпожата зад колисите. - Сложи ли си кулофон? -кулофонът се слагаше на палците,за да не се плъзгат.
- Да.Сложих си.
- Добре.Виж...искам да ти кажа,че ще се представиш чудесно.Просто не го мисли. -без да кажа нищо поклатих глава и излязох на сцената.Това беше...сега всички се решаваше.След като прожекторите се включиха ме заслепиха имах няколко секунди преди да започне музиката.В тези няколко секунди реших да погледна в публиката за Дес,но докато очите ми шареха навсякаде,за да я намеря видах НИКОЛАЙ!