в седем и десет |-(

не

три

едно

o, не. Няма да я спираш. Наистина е много интересно. 

Ще го гледам, нищо че една седмица след това ще седя на светнати лампи.

• Наполовина цели

• Стаята бе изпълнена с тишина. Беше тъмно. Отвън се чуваха звуци. Виждаха се светлини.
  - А сега какво?- Не получи отговор, за това попита пак. - Трейси, спиш ли? - загрижено попита той и я погали по главата.
  - Не.- дойде незабавния отговор. - Будна съм. Не съм заспивала.- тя въздъхна дълбоко.
  - Какво има?- той се отдръпна, а Трейси се завъртя към него.
  - Пак онова чувство. - хлипайки отговори. Защо плачеше? Нямаше причина. Това щеше да го подразни. - Не знам, но мисля си, че не сме един за друг. -Хари я гледаше с недоумение.
  - За какво говориш? Пак ли онези сънища? Защо им вярваш? Знаеш колко много те обичам, нали?- Трейси сведе глава. Те седяха на леглото скръстили крака, един срещу друг. - Трейси, чу ли ме?- Той повдигна главата й и погледите им се срещнаха. Сълзите продължаваха. Неспирно. Трейси се опитваше да ги спре, но те продължаваха. 
  - Съжалявам. Не исках.- проплака тя. С ръкава на пижамата избърса сълзите, които продължаваха. Няма ли да спра да плача, помисли си тя.
  - Няма защо да се извиняваш.- Той се усмихна и я целуна по напоената от сълзите буза.- Ела насам.- Той отметна одеалото и разпери ръце. Тя се сгуши в него, но продължаваше да плаче. Хари придърпа завивката към тях.
  - Не плачи. Знаеш, че те обичам толкова много, че бих направил всичко за теб.- Той говореше, а тя се бе сгушила в него и само кимаше.- Погледни ме. - Трейси се отдръпна и го погледна в очите. Тези красиви зелени очи, помисли си тя и отново се разплака.- Стига.- засмя се той.- Сега защо плачеш?
  - Обичам те. Обичам очите ти, усмивката ти, косата ти, тялото ти. Всяка една частица от теб.- Той я притисна, а телата им се нагодиха точно едно към друго, сякаш бяха две половинки.
  - О, Трейси. - Той й се усмивка, а в очите му се личаха сълзи.
  - И ти ли. - засмя се тя. - Аз съм ужасна. Карам хората да плачат. Карам теб да плачеш, а не искам.
  - Не си ужасна. Ти си всичко за мен. Ти си най-красивата. Обичам те.
  - И аз.- чу се да казва тя.
  - Без теб съм наполовина цял. - Той видя леката усмивка изобразила се на лицето й и също се усмихна. Значи ли, че това я правеше щастлива?
  Те се сгушиха един в друг. Нагодиха дишането си, така че да са в синхрон. Обхвана лицето й и устните им се допряха. Меките му устни, помисли си Трейси. Хари отмести няколко кичура коса залепнали за мокрите и бузи, целуна я отново и така заспаха.

Историята е клише, но ми харесва да пиша за романтика и т.н. Изразете мнение каквото и да е.  (f)

Става много интересно. Давай натам.

• - Мамо, как е тати?- попита Лайза и една сълза се стече по поруменелите и бузки. Очите и сякаш се молеха 'Нека да е добре', но тя въпреки това знаеше, че има нещо.
  Теа се обърна към Лайза. Опитваше се да подтисне сълзите напиращи да излязат, но не стана. Тя зарида, а малката Лайза я гледаше с недоумение.
  - О, миличка. - Проплака Теа.- Макс, баща ти. Той си отиде мила. Няма го. - Тея стискаше здраво в прегръдките си Лайза. Габи се дотътри при тях, но не знаеше защо плачеше майка й. Тя бе само на една годинка, какво разбираше! Лайза избута майка си и се затича разплакана към къщата. Теа не направи нищо. Тя знаеше как се чувства дъщеря й. Винаги тайно и бе завиждала. Дъщеря й - Лайза - тя беше по-близка с Макс. Те бяха неразделни, но въпреки това обичаше тях двамата и Габриела по равно.
  Теа обхвана с ръце крехкото тяло на Габи и я занесе в нейната стая. Габи бе  много уморена. От сълзите, от играта, от всички тези непознати в дома й. Бързо заспа.
  - Лайза.- Извика майка й.- Къде си? - Тя чу хлипанията й и се насочи към банята. - Миличка, не плачи. -Каза й Теа, въпреки, че и тя правеше същото. Недей. Той сега е на по-добро място. Гледа ни отгоре и ни се усмихва.
  Лайза избърса сълзите си.
  - Знам мамо, но той не е тук. Не е до мен. Кой ще ми разказва за войната, а мамо?- Очите й бяха пълни със сълзи. Толкова приличаш на баща си, помисли си Теа.
  - Аз мога да ти разказвам.- усмихна се Теа и я прегърна.
  - Не е същото мамо. Аз искам тати.- тя се затича по стълбите към трапезарията. Теа постоя неподвижно няколко секунди. Тя не ме обича, помисли си Теа. След минута Лайза се върна, а в ръцете си държеше снимка.
  - Ела.-каза тя на майка си и я задърпа за ръката.

Много интересно. Давай натам.

Радвам се, че ви харесва. Много благодаря!

• Лайза и Габриела бяха в стаята си и си играеха, а майка им Tea стоеше в трапезарията, когато чу силен трясък идващ от гаража. Теа отвори прозореца и се провикна:
  - Макс? Всичко наред ли е? - ослуша се, но не получи отговор. - Макс, - Повтори тя - добре ли си? - След като не получи отговор реши да провери. Остави кърпата на плота и отиде към гаража. Никога нямаше да забрави болката, която се загнезди в гърдите й. Той лежеше на земята. Всички инструменти бяха по пода.
  - Боже мой, Макс. - стреснато каза тя. - Макс. Макс, отговори ми. - проплака Теа. - Скъпи, не. Макс чуваш ли ме.
  - Мамо, какво става. -попита Лайза, която се беше надвесила на прозореца от стаята й.
  - Лайза ела тук, но бързо. И вземи телефона. - Теа не знаеше какво се бе случило със съпруга й. Тя държеше главата му в скута си и нежно милваше гъстата му коса, полепнала по лицето. Лайза дотича бързо и подаде телефона на майка си, а след нея се тътреше и Габи, която влачеше със себе си кукла по-голяма от нея.
  - Лайза, набери 911. Аз не мога. Ръцете ми треперят. Хайде, девет, сега едно, точно така, отново натисни едно. Браво. - Теа се усмихна насила.
   
    Линейката дойде бързо. Точно две минути след като се обадиха. Явно всичко беше напразно. Макс вече не дишаше. Нямаше пулс.
  - Извинете, госпожо. Ще дойдете ли за малко. - Теа го последва. - Искам да ви кажа, че... не можем да направим нищо за съпруга ви. Той просто...получил е удар, а когато е паднал, се е опитал да се задържи, но си е ударил главата и е получил мозъчен кръвоизлив. -Теа едвам сдържаше сълзите си. Ако дъщерите и не бяха там щеше да заплаче с цяло гърло, но тя го правеше заради тях.
  - Какво ще им кажа сега. -проплака тя. Извърна глава към Габи и Лайза, които я гледаха озадачено.
  - Не знам какво да ви кажа, наистина много съжалявам. Моите съболезнования. - Той изобрази на лицето си нещо, като усмивка, но тъжна. - Елате. - той разпери ръце, а тя без да каже нито дума просто попадна в прегръдката му и зарида тихо.
  - Мамо, как е тати?- попита Лайза и една сълза се стече по поруменелите и бузки. Очите и сякаш се молеха 'Нека да е добре', но тя въпреки това знаеше, че има нещо.