Да.
Тази седмица прави ли секс?

Прочетох и двете части - обичам историята ти ! <333333333333

нищо.

Вече бях по-спокойна.Слушах от телефона си песента на Leona Lewis-I got you  и си тананиках..Телефона ми бе в джоба,защото заваля,ала аз не помръдвах.О,колко исках да се махна.Да се дяна накъде..На село?Не Ганчо е там..При баба?Няма никой..В нас?Не искам да виждам майка си..При Виктор?НЕ!ПОМОЩ!НЯКОЙ ДА МЕ СПАСИ!
След около десет минути телефона ми изпиука.Съобщение от Виктор.Дали да го видя?Не..Да,да.-"you make me like the sun,fall out of bed,sing like a bird,Dizzy in my head,spin like a record,crazy of the sunday night.You make me dance like a fool,forget how to breathe,shine like a gold,buzz like a bee.Just the thought of you can driwe me wildd.Oxx,u make me smilee ; ** " Чакай малко..това ми го бе пратил прееди да отиде в Испания.Не,не,не,не!НЕ!Звъннах му..
-Ало?
-Никъде няма да ходиш!Колкото и да съм ти сърдита,няма да отиваш в Испания!Ще си живеем заедно като брат и сестра и толкова!Ала няма да занимаваш при майка си моля те..!!!
-Какво?
-Какво?
-Ради,никъде няма да ходя..просто си спомних,това съобщение ии..Липсваш ми.
-Виктор..
-Не,лисваш ми!Помниш ли..-прекъснах го,защото сълзите ми се сливаха с гадния дъжд.
-Не,Вики,не ми напомняй за тия времена!Защото те си заминаха!Завинаги..
-Ала АЗ винаги ще те обичам.
-О,и аз,Виктор.И аз ще те обичам.
-И Гиго..
-Да?
-Въпреки,че сме разделени..може ли поне..
-Боже!Секс?
-Не,не!Ти пък!Да се виждаме?
-Всеки ден ще се гледаме-след което се засмях.
-И Радостке..ами болен съм.
-От какво?-изведнъж ми светна.-ТИ!ТИ си се върнал да прекараш времето си с мен!Последните месеци,нали?Защо ме излъга?Мислех,че молитвите ми са чути!Милсех,че чудеса съществуват!О,защо на теб?Защо на мен?!Господи,ще се смоаубия,да,ще го направя.
-Какво?Ти луда ли си?Няма нищо да направиш,защото никога няма да ти го простя!
-Не,че ще си жив!О,господи..
-Къде си?
-В парка на нашата пейка.
-Идвам..
След като затвори телефона станах за секунда да си почистя мокрия задник,ала се подхлъзнах и паднах на мократа трева.Трева,трева,ама кал."Оооооофф" заплаках с глас,но не се помръднах.Останах си там.
-Радоскте?Какво правиш там?-едва успях да погледна Виктор от дъжда.
-В-Виктор?-той веднага се опита да ме вдигне.-Не!Тук ми е мястото.
-Какво ти става?Стани де,моля...-той ме вдигна и избърса цялата ми кална брадичка която беше потънала в бог знае какво..И така,поговорихме си.Примирих се,какво друго можех а направя?Божествения Слънчо нямаше да е жив след точно 3 седмици.Живота ми щеше да свърши и всичко да си отиде.Е,веднъж го преживях,ала вече нямам толкова много сили.Просто щях да се преместя в бабини и да живея с нея и дедко.Майка нямаше да имам.Всъщност,винаги съм имала една грижеща се за мен - баба Роси,както и любящ баща-дедко Спас.Имах,по-точно все още имам и един човек за който бих умряла,както и той за мен-ВИКТОР!
-Ох,Вики,Вики..-избърсах една сълза-Понем и направи бебе!Да си имам нещичко!
-Ти добре ли си?Майка ти..
-Не ме интересува майка ми!Искам нещичко от теб.
-Ама аз винаги ще съм тук.- и посочи сърцето ми.
-О,но аз като остарея ще си гледам самичка изгрева и залеза на слънцето.Без внуци,деца и семейство..без теб..
-Не,няма да си сама.Винаги ще те гледам от небето.Когато е мрачно-значи съм ти сърдит,а когато чисто-значи ти се усмихвам и целувам,а когато има облаци на небето винаги ще ти правя смешни формички.Пък и .. у вас докато идвах оставих моя снимка.ОГРОМНА СНИМКА,на една възглавничка с формата на сърце.Так,че ще се люлееш на скърцащ стол на плажа,ще държиш сърцето ми и ще гледаш небето..Нали?
-Да,Слънчо.-прегърнах го толкова силно,нищо,че бях с мръсни дрехи.Животът ми коренно щеше да се промени..но без моя герой..

Виктор-ПОБЕДИТЕЛ!

--

КРАЙ!

Вярно ли е,че съществуват?А вие вярвате ли в извънземни?И ако да,виждали ли сте?Къде и кога? (ако има такава тема-кошче)
Аз лично вярвам,защото 22:30 през нощта над стадиона прелетя чиния (бяхме само четирима приятели ;хх )

303 йейй(sun)

ДА!<3
Чейнета?

+1 !

Отново съм жива! ^^
Знам,че чакахте дълго и се извинявам ;х ..ето ви частта ^^. .
(Оу,това е предпоследната част)
--

Понякога човек си мисли,че всичко е наред.И аз си мислех така,наистина.Докато не разбрах как ситуация ме очакваше като се прибрах:
-КАКВО?!-не можех да повярвам на ушите си.
-Ради,ние просто не сме щастливи заедно.-хванах се за главата.
-Уоу,чакай малко.Та вие се виждате в годината по веднъж,за бога!Как можете да си омръзнете?
-Точно заради това.Колкото по-рядко се виждаш с един човек,чувствата изчезват.Ти трябва да го знаеш,Радост.
-Аз?Защо пък аз?Не управлявам цели кораби,нито пък си стоя в града с скръстени ръце в офиса си!-бях ядосана.
-О,аз стоя така ли?
-Не,не..ох,нямах това в предвид,просто съм прекалено ядосана..
-Мила,няма просто какво да направиш по въпроса,това си е наше решение.Ще се разведем и точка.-майка ми тръгна към кухнята.-Бисквитки?-смръщих чело.Щом като ще се развеждат,значи татко трябва да си е тук някъде.Погледнах в стаята им-нямаше го ала имаше някакви панталони и риза.Хм,татко не носи ризи,нито пък панталони.Той си е типичен тийн,обожава дънките и забавите!
-Скъпа,ще ми подадеш ли..-Не само това липсваше.Ококорих се пред мъжа с хавлия около кръста и хубаво тяло.
-Ти!
-Не съм ли вие?-засмя се той.
-Млъкни долна,мускулеста,кафява свиня,проваляща семейства,не само моето,но и своето!
-Хм,добре казано,от една пикла.Епа,шегувам се.
-Затвори си анджийската порта!Не искам да ти слушам шопския акцент!
-Ако не си забравила,Ради,дядо ти е такъв.-отвърна майка ми,стояща зад гърба ми.Присвих очи и се усмихнах по най-отвратителен и подигравателен начин.
-Спокойно,Ленче.-потупах я по рамото.-Ще видим какво ще правиш,след като тате..-не довърших.
-О,той вече знае,оу, и доколкото помня и той си има заместничка.-мигах на парцали.
-Т-това е абсурдно.Отивам при Виктор,за да разбере,какъв е баща му.
-О,и той знае.
-Какво?Значи само съм неосведомена?Как може да не ми каже!?И много се извинявам ама гаджето ми не може да ми е доведен брат!
-Вече ти казахме,мила..
-Не ме милосвай,плужек такъв!И изобщо чувате ли ме?-след като му изкрещях се обърнах към майка си и я попитах по най-сдържания начин.-Майко,мамичко,мамо разведеш ли се с татко отивам с него на тия пусти кораби и никога, повече няма да ме видиш!
-О,вече всичко уговорихме.Двамата с Мико ще сте при мен,а баща ви ще ви вижда когато се връща от пътешествията си.Това правят възрастните!Ясно?-присвих очи и за да не се издъня излязох и побягнах към къщата на Виктор.Когато най-после стигнах сестра му бе в къщи.О,направо чудесно.
-Здравей.-поздрави ме тя и ме огледа добре.Ама,че и..
-Нямам време за това,Анелия.Къде е майка ти?
-За какво ти е?
Искам да говоря с нея.
-Защо?В някаква зала е-с татко ще се развеждат.
-Да,това ми е ясно и моите също.Познай-ще ставаме сестри!
-Какво?-физиономията й беше незабравима.
-Каквото чу и Виктор е знаел през цялото време за това без да ми каже!Къде е той?-повиших малко тона и без да изчакам отговор влязох зaпочнах да го викам.
-Викии?Викинцее?-той излезе от кухнята толкова щастлив и развеселен,че за секунда бях забравила колко съм му бясна,но след което се опомних.
-Кажи,Радост моя?-изведнъж лицето ми стана толкова мрачно,колкото го даваха тия дни.Започнах да говоря с много никсък тон..
-Ти гаден,отвратителен,коравосърдечен,оптимистичен,,скриващ тайни от мен и прикриваш долни връзки,лицемер!КАК МОЖА ДА НЕМ И КАЖЕШ,ЧЕ МАЙКА МИ Е С БАЩА ТИ?!ТИ МОЗЪК ЛИ ИМАШ В ТАЯ ГЛАВА ИЛИ БРЪМБАРИ?КАК ОЧАКВАШ ДА СМЕ ЗАЕДНО СЛЕД КАТО ЩЕ СМЕ РОДНИНИ!И СЪС МИЛАТА ТИ СЕСТРА СЪЩО!Ами майка ти?И татко?Помисли ли за тях?КАЖИ НЕЩО,ДЕ СТИГА СИ МЪЛЧАЛ!-премигна няколко пъти след което отсече засмяно.
-Хубаво ли ще ти е да ни забранят да се виждаме?Не,нали?Тогава защо да попречвам на щастието на Елена и татко?Майка ми като гледам не умира за татко,както и твоя за Елена.Пък и погледни го от добрата страна,ще живеем заедно!-след което се втурна да ме прегръща.
-Не ме докосвай!Край!Ама този път наистина край!Ти си се побъркал!Ще..ще..ще..оф и аз не знам какво ще направя,но няма да стоя тук!Няма да живеем заедно,защото майка ми няма да се омъжи за онзи запъртък,който ти наричаш баща!
-Какво?Преди го обожаваше..
-Да,точно така.Преди!И допреди две минути бяхме заедно,ама вече не!Чао и честито ти ново семейство.Нищо,че разруши моето..-блъснах вратата и излязох.Знаех,че този път няма да ме последва.Всички чувства се бяха изпарили на момента.Не знаех как да постъпя..какво да правя,къде да се дяна?Не исках да оставам тук,не исках..

Тази част ми беше много скучна..

"Понякога времето може да ти донесе неприятности,точно така.За съжаление,не можеш да го промениш,докато "приятелите" си - с удоволствие.Колко ли страхотно ще се почувства Хана Милър,когато разбере,че Попи Саймън,прави брутален секс с гаджето й.Да,точно така,млака Хана,БФ-то ти явно много те обича,а,то и най-добрата ти приятелка!О,толкова любов по този свят,и най-вече в светът в Ийст Хай!Внимавай,Хана,защото те наблудявам.Цунки-мунки. <3
Х.о.х.о Supergirl."
О,сега можех спокойно да седна да хапвам.Протегнах се и за малко се отпуснах-ама,че интересен ден,няма що.Разбрах,че на приятели нем ожеш да вярваш,на родителите си не можеш да се довериш,трябва да ненавиждаш сестра си и доведения си разкошен брат.По-зле накъде?Браво Супер-момиче,своите проблеми не можеш да оправяш,а си тръгнала да клюкарстваш..
-Г-це Кейч..-прекъснах Айвона.Да,така се казваше,една жена от персонала.
-Идвам де.-сложих си огромна сива тениска вдигнах косата си небрежно на кок и слязох долу.-Чао.-на италиански означаваше "здравей".Нали си идваха от Италия и трябваше да разведря малко обстановката >.< ..
-Ха,бързо схващаш.-започна Фред.-Е,мила,какво ти се хапва.-седнах на стола,опрях колената си на масата,скръстих ръце и повдигнах триъгълните си вежди.
-Само цигара и кафе,моля.-след което направих фалшива усмивка.
-Мила,ще пушиш навън.Тук,баща ти не разрешава.Пък и е вечер,защо не хапнеш от това пушено.
-Единственото пушено на масата,което виждам си ти Фреди.-целунах го с отвращение по челото и се оттеглих от трапезарията ала след секунда се спрях,защото..
-Аби,защо не се разкарате с Стефан из къщата?Или някъде навън?Времето е толкова приятно,пък и той трябва да опознае градът.Оу, и впрочем той е 10-ти клас.-КАКВО?Изглеждаше на 20 годишен..е както и да е,направих се на "неизненадана".
-Аз пък какво да направя,че е 10-ти клас?Аз пък съм 9-ти,big deal..--пребелих очи и дръпнах за ръката седящото,на един от столовете,момче.-Хайде,Стефан,да разгледаме къщата.-казах аз и отново завъртях очи.Когато се качихме на горния етаж,се опитах да отдръпна ръката си,ала той не я пусна..-Хей!-докато изрека тия думи,дясната му ръка бе обгърнала задника ми.Засмях се.-В Италия е нямало достатъчно момичета?-засмях се и се опитах да отблъсна силната ръка.
-ще си го върна.-каза той като се приближи,а след което стисна закръгленото ми дупе толкова силно,че не разбрах как съм подтиснала писъкът напиращ в гърлото ми.Стиснах очи и се засмях.
-Такъв си женчо!-изсмях се в лицето му.
-Да продължаваме ли?-той сякаш не ме чу.Съвсем леко и несигурно кимнах като продължихме.