Обожавамм !!  Особено приликите с реални хора ! Айде ощеее !

Добре,ето тове е нещо ново,което написах. Дано ви хареса. 

Вятърът разпръскваше пожлътелите листа около мен.
Слънцето се опитваше да проникне между
клоните,но все по-големите черни облаци
не му позволяваха. Вдигнах глава и една малка капка капна
точно по средата на челото ми.Изтрих я с опакото
на дланта си и откопчах последното копче на палтото си.
Другите бяха закопчани.Все още.
Тръгнах напред,по калната пътека,която беше
едва-едва виждаща се.
Токовете на черните ми ботуши се забиваха в локвите,
но изобщо не им обръщах внимание.
Отместих един последен клон и пред мен се показа огромен
мрачен замък.Имаше три наблюдателни кули.И на трите
имаше по един пазещ.Всичко беше от камък.Особено масивната
порта,която,бях сигурна, имаше още по-масивни заклинания.
Пристъпих напред и метнах сака си на едното рамо.
Със свободната ръка треснах три пъти силно по камъка.
Надзираващите ме гледаха с любопитство. Отвътре излезна мъж,
само с пет,седем години по-голям от мен и ме погледна мрачно.
- Коя си ти ?- попита той. Имаще дълга руса коса и черни очи.
Вдигнах брадичка.
- Името ми е Сая Маркъс. Дошла съм за последното свободно място.-
отвърнах и се загледах в белега на ключицата му. Имах подобен.
Посегнах и издавих от джоба на палтото си малка правоъгълна карта.
Той я пое от ръката ми и кимна.
- Е, Маркъс. Добре дошла в "Градината на боговете"!-
усмихна ми се той и резците му блеснаха.Проклет вампир.
Но тук щеше да е пълно с такива. Защото академията
на боговете беше място за чудовища. Какво чудовище съм аз ?
О,аз съм първокласен демон пазител. Добре,че не пия кръв.

Изсмях се и влязох в АДА.