Прелест. Наистина много ми харесва < 33

Скъпи Марк,
Дълго си мислех как да започна това безумно писмо. Две нощи не съм спала,а в умът ми са само тези две думи '' Скъпи Марк''. Мислех да ти кажа как съм , но осъзнах, че това няма смисъл. Исках само да разбереш, че още мисля за теб. Липсваш ми. Всеки ден лежа в леглото ни, свита на кълбо и си припомням миговете , когато ме целуваше по челото и ми пожелаваше приятни сънища. Това легло ми навява спомени., много хубави спомени.
Едва ли някога ще забравя, когато една нощ се събудих обляна в пот, защото бях сънувала кошмар. Тогава ти ме притисна към себе си и ми каза, че ще си до мен и в най-лошия сценарй. Тогава аз се усихнах и спрях да се страхувам. Вкопчихме се един в друх и така бе цялата нощ.
Нашата любов бе толкова чиста. Бяхме невинни и млади - почти деца. Копнеехме за живота и той копнееше за нас.  Тичахме към бъдещето с пълни сили повтаряйки си че можем. Да, ние можехме.
Но скъпи Марк,като се змаисля и ние се карахме, като всяка друга двойка. Но се оправяхме бързо. Не можехме да понесем идеята, че не сме заедно. Да тогава наистина не можехме.
Е, вече не знам какво да ти кажа. Знам само, че мисля за теб.     Мисля за онзи ден.
Скъпи мой Марк, аз никога няма да забравя онзи ден. Ти караше красивата си кола, а аз седях до теб влюбена и вторачила поглед в сините ти очи. Те бяха така спокойни, така невинни. Но какво стана Марк? Защо този ясен поглед угасна? Защо другият шофьр се бе качил на колата пиян? Защо те отне от мен - теб и любовта ти?
Седя и си задавам тези въпроси всеки ден откакто ти си отиде. Питам се и не намирам покой. Защо аз съм жива, а ти не?
Скъпи Марк, аз мисля за теб. Никога не ще забравя нашата така невинна и чиста любов.
Обичам те и винаги ще е така.

                                       Завинаги твоя,

                                                     Недоживяната любов.

Е, случвало ли ви се е?

На мен ми се случи нещо много конфузно веднъж. С едно момче се закачахме в училище и веднъж аз реших да се направя на ударена и уж без да искам да се блъсна в него, но буквално му разбих носа ;дд .. Беше много неудобно, но пък после си говорехме доста дълго време.

П.с. Сори ако има такава тема. (:

1D < 333 Сладуриии 

Е, дано ви хареса ( : Почва малко банално и познато, но имам чудесна идея за по натам

Събудих се по-рано от обикновено. Не ми се спеше, но исках да остана в леглото. Болеше ме от мисълта, че днес ще видя всички отнези хора, които ме караха да страдам миналата година. Днес е първият учебен ден.

Поглеждам през прозореца и виждам много момичета събрали се отсреща. Всяка е много красива. Виждам как са облечени, колко са елегантни и стилни. Колко красота излъчват. Скъпите им аксесоари блестят на слънчевата светлина, а те се оглеждат една друга. Красиви са .. много, но аз ги виждам по-скоро като жалки създания. Защо са облечени така? Защо искат да се харесат на всички? Гледам ги дълго и разбирам, че нямат търпение да видят отново класа си. Не могат да чакат да разбият още сърца.
Обръщам глава настрани и погледа ми се забива в гигантския ми гардероб, пълен с купища дрехи. За миг се питам какво ли ще стане ако се издокарам с някоя от неприлично скъпите ми рокли, но веднага избивам тази смешна мисъл от главата си. Грабвам дънките и тениската, които небрежно съм захвърлила на стола и ги нахлузвам на полуголото си тяло. Сресвам косата си и я сплитам на ниска плитка. Слизам на долния етаж и заварвам баща ми да седи и да пие кафе с пура в уста.
- Аз тръгвам - заявявам аз, без да влагам и капка емоция в думите си.
- На къде така? Блузата ти е смачкана... - казва той с недоумяващ глас - Ивана, ела и изглади блу...
- Не е нужно - прекъсвам го аз. Не обичам Ивана ,икономката, да ми слогува. Тя е чудесна, интелигентна жена, която работи почасово в имението на баща ми. Тя е като моя майка. Грижи се за мен, но не като чистачка или помощница, а като истинска майка. Дава ми съвети и ме окуражава, когато нямам сили да вдигна поглед от земята и да продължа живота си.
- Чао. - казвам и излизам затваряйки вратата след себе си.
Училището е на две крачки от дома ми, или по скоро от дома на баща ми, и ми трябват само няколко минути за да стигна до него. Качвам се в класната стая, където учителката ще държи реч, колко много трябва да ценим училището бла бла бла ....
Отварям рязко, но тихо, вратата, така сякаш ако се забавя и миг ще привлека повече внимание и си сядам на чина. Никой не ме закача. Всеки е с компанията си и обсъждат дрехите си и летните мигове. В стята е шумно и цари същински хаос, но за миг всички млъкват. Вратата се отваря бавно, мирис на силен парфюм ме удря право в носа и от вратата влиза Манди. Тя е сама. Тя винаги е сама. Това е странно, защото всеки иска да е като нея и всяка една западнала ' 'красавица' се бута в обятията и - без успех. Тя минава покрай мен без да каже нищо, но ми хвърля студен поглед, който всъщност не е пълен с презрение.
Веднага след нея с гръм и трясък влизат Марк и Пол. Двама безмозъчни кретени. Момчета, които се държат по-зле от от всяка една надменна богаташка от квартала ни. Поздравяват всички наред. Марк идва при мен, засмива се и леко продумва '' Жалка гледка'' и си сяда на чина, заедно с Пол, защото учителката вече е в стаята.
- Здравейте отново мили учен... - вратата се отваря рязко и стряска целия клас. С гръм влиза някакво момче С качулка и размъкнат суичер.По погледа в очите му веднага разбрах, че бяга от някого.
- Ти си? - пита учителката, гледайки над очилата си.
- Аз.. ъъъ.. съм.. - започва запъхтяно той - Аз съм Виктор.
- Предполагам, че ти си новия ученик. Можеш да седнеш до Бети.- казва тя с приповдигнато настроение и ме посочва.

Каквоооо ?????? Защо до мен??? Винаги седя сама. Винаги! Не може!!
Той идва до мен и прави знак да помръдна чантата си, която бях сложила на стола. Погледнах го право в очите. Те бяха толкова сини. Толкова дълбоки и живи. Толкова познати ...

Е, има ли приети там? Чух, че тази година е много предпочитано училище и за това го писах на първо място с бал 32.180. :p

Ако има такава тема или нещо подобно извинявайте, но не съм влизала от много отдавна   

Здравейте,
Това е един малко странен въпрос. (първо да уточнQ ;дд )

Значи скоро прочетох в едни форум нещо за отстраняване на потните жлези под мишниците. Това доста ме заинтригува, защото аз имам гооолям комплекс с потенето. Аз визприемам потенето като нещо ... неприемливо.
Та се запитах има ли нещо такова като отстраняване на потните жлези на лицето? И каква е процедурата?
Не ме нападайте, не съм тръгнала да си правя каквото и да е на лицето. ; ))
JUST ASKING

Хубави са, но аз имах предвид на ключицата

Патешки зародишш ??   

Какво правитее (: