Наистина значението на "обичам те" някъде се изгуби по трасето, но да ти кажа, и мъжете си отидоха заедно с него. Рядко се срещат вече галантни, мили, романтични и МЪ-ЖЕ-СТВЕ-НИ мъже. Вече е модерно те да са по-обезкосмени и от нас. А ако може и по-женствени, добре ще е ... Както и да е. Отплеснах се от темата.

   Дали точно заради прекалената изтърканост на фразата, дали заради мен самата, не обичам да ми го казват. Не искам и не държа. Ако ме обичаш, покажи го. Аз ще разбера. Но любовта не се изразява в бонбони,цветя и сладки обещания. Има ли любов - има я всеки ден. И то си личи по начина, по който човекът ти се държи с теб и около теб. Любовта и състояние и нищо друго. Тя не е предмет, но поискаш ли, можеш да я подариш.

Аз също веднъж съм се влюбвала и да ти кажа, не ме пуска. Сега с въпросният не сме общо-взето нищо. Не се мразим, не сме приятели. Добри познати, като че ли. На "здрасти" го караме и тук-таме на общи приказки. Не мога да кажа, че съм още влюбена в него, не. Обаче го обичам. И въпреки че повече едва ли ще сме заедно, аз винаги ще го обичам и ще ми пука за него. Та така с любовта.

Случка, случка ... Помня, че веднъж щяхме да излизаме с него (не бяхме заедно като ЗАЕДНО, просто щяхме да излизаме), обаче заваля, а той ненавижда дъжда с цялого си същество. И ми каза "Съжалявам, просто не мога днес." дъжда, ала-бала. Кофти тръпки - разбрах го. Това е все едно да ме накарат да вляза терариум - е, няма как да стане. Та, ок, съгласих се, дори не ми е минало през ум да му се сърдя. Дръпнах си някакво филмче, ядох, не знам какво правих и телефонът ми звъни. Той беше, естествено.
        - Ало ?
         - Слез долу.
         - Моля ?
          - Долу съм.Слез.
o_O Целият беше подгизнал (ходил пеша, очивидно), но дойде. Беше прекрасно. Макар и доста банално, клиширано и филмирано, никога няма да го забравя. Ето от такива неща разбираш дали държат на теб или не.

Абе моето е много сложно ама.. Все пак да споделя..
Та значи.. Преди една година.. Се запознах с едно момче в скайп.. и нали постепенно се опознахме.. излезнахме на кафе .. (тогава още бях 7ми клас .. ) харесахме се като хора .. ау .. и продължихме да си контактуваме.. и в последствие се оказа, че ще учим в едно даскало.. като разбра .. уж се зарадва.. както и да е.. нали вече беше минала една - две седмици от учебната година.. и аз постоянно го виждах по коридорите.. седях до него (случайно се получи така) а той и едно `здрасти` не каза.. спря да пише с мен.. спря да контактува.. и аз си помислих .. ` Е кво пък поредния тъпак` да ама не... за жалост успях да се влюбя в него..  |-( крих гоо.. доо.. началото на тоя месец.. ама накрая не издържах и му казах .. А той само ми се изсмя в лицето и каза да се разкарам .. и ся ме гледа на кръв.. Но на всичкото отгоре продължавам да го обичам ..    Кво да прая.. вече ше се побъркам ..