Хубаво е.

3 Глава
Хари беше облечен в бежов провиснал панталон, бяла тениска и бежова жилетка.
- Изглеждаш изумително- каза ми докато излизах.
-Благодаря ти- усмихнах се.

....

- Виж исках да поговорим- започна Хари, докато седяхме в едно приятно заведение на брега на Темза.
- Слушам..
- Откакто Найл говори с теб , онази нощ в хотела. Той е различен. Всяка вечер е с различно момиче. Оттдръпна се от нас.
Всяка вечер е в различен клуб. Промени се..В стаята си има една твоя снимка. Аз и Луи я намерихме когато тършувахме из стаите. На снимката сте
Ти и той . Мислех си че може да ми кажеш какво е станало ..- усмихна ми се.

Когато чух това се натъжих ужасно много. Найл.. той беше най-милото и добро момче което може да съществува. трудно е да се повярва, че
може да направи такова нещо.

- Виж.. трудно ми е. Но онази вечер..  Найл, той .. каза, че има чувства към мен . А аз просто го одрязах. Като най-голямата глупачка.- скрих лицето си в шепите
си и въздъхнах тежко.
- Хей, не се натъжавай- оттдръпна ръцете ми и ме погледна настоятелно.- Само ми кажи..имаш ли чувства към него?
- Не, да ..незнам. Ще ти кажа нещо, което никой друг незнае. Когато бяхме на 15 , аз харесвах Найл. Но той.. имаше друга приятелка. След това той замина за Англия,..и мисля че все още
го обичам, но.. - насилих се да се усмихна, но със сигурност съм заприличала на и аз незнам на какво..
- Мисля , че трябва да му го кажеш, но.. Хей хайде вкъщи. Нека гледаме филм,,.. Ще се запознаеш с другите момчета.
- еми .. съгласна съм - засмяхме се .

...

- Момчетаааааааааа- извика се Хари и  четири рошави глави се показаха от различни стаи. Лиам се показа от всекидневната, Луи и Найл от кухнята а Зейн от банята.
- Момиче! - изкрещя някой, и всички без Найл започнаха да разчистват мръсни чорапи и остатъци от храна от пода.
Найл само стоеше и ме зяпаше.

- Това е Дая, Дая момчетата.- представи ми ги Хари след като се бяха наредили в редица пред нас.
- Аз съм Лиам- подаде ми ръка да се здрависаме а аз го прегърнах.
Изведнъж някой ми даде такава мечешка предръдка , кяото ми изкара въздуха.
- Луи??-попитах.
- Познаааа- изкрещя ми в ухото.
- Аз съм Зейн- здрависахме се.
И дойде ред на Найл.
- Найл? - направих се на ударена.
Той само се обърна и се качи по стълбите.

..

- Е.. значи ти си гимнастичка..- попита Лиам.- това е нещо като танциорка налии?
- Ами.. не точно.. но може да се каже- засмях се.
- Шттттттттттттттттт- каза Луи и продължи да гледа филма и да гризе от моркова си.
На вратата се позвъни ,а Найл изтича по стълбите и отвори.
Влезе някаква наперена кукла барби. С 90 см. изкуствена коса. 20 см. токчета и 1 см пласт грим по лицето си. Лол по това момиче всичко беше в сантиметри. ааххха.
Но Найл я целуна по наклепаните с гланц, устни. и я прегърна през кръста.
- това е Лиз- представи я с гордост в гласа и ме гледаше все едно съм някакво нисше същество.
- Аз съм Даяна, казвай ми Дая. Не че ще се видим пак.- Станах и се прегърнах с нея.При което лицата ни се докаснаха.- Миличка нацапа ме с фон дьо тена сиии!!- въкликанах.
- Сигурна съм че ти трябва, за да закриеш тази пъпка- изгледа ме и се обърна към Найл.
- СКъъпи , нали няма да оставаме туккк. Това място не е мойта класа.
С момчетата се спогледахме.
- Ще останем тук - каза Найл и отиде към кухнята.

...

- Спагетите са много вкусни- започна разговор Зейн.
- мхмм- чу се .
- Е , Лиз. Спортуваш ли нещо. - попитах я.
- Аз съм мажоретка в гимназията. - отговори с гордост. - Правя Най- добрите огъвания, не че ще разбереш нещо от това.
- Всъщност тя е гиманстичка- каза Луи с цел да я подразни.
- Ха, от най-долнопробните сигурно и шпагат неможе да направи.- засмя се .
- ок. - Станах от масата взех един стол и сложих крака си на най-горната част на облегалката . спуснах задния си крак назад, така че да е на земята, Спуснах тялото си назад. Това си е доста сложно
огъване за което се тренира с години.
- Е Лиз, може би немога- казах като станах и върнах стола на мястото му. Момчетата и Лиз, ме гледаха с отворени усти.
Продължих с вечерята.
- Е аз ще тръгвам - станах и занесох чинията си в мивката.
- Ще ми сложиш ли още малко- каза Луи и ме погледна с кучешка муцунка.
Сложих в чининията му спагети и сос. и Се запътих към масата, докато минавах покрай Лиз тя се опита да ме спъне , но аз знаех какво да направя, ИЗвъртях се така че цялата чинич се обърна в скута и.

2 глава
Отвори някакво момиче, изгледа ме от глава до пети и каза.
- Скъпи, прислужницата е дошла- извика .
А
Погледа ми беше буквално О.О.
- Но.. тя трябваше да дойде по-късно- чу се познат глас, и тогава след ласа се появи в ццялвата си прелест Найл Хоран.
- Н-н-найл? - попитах несигурно.
- Мхм, а ти си?- погледна ме без никаква емоция.
- Ти сериозно ли?- вече бях напълно сигурна в думите си.
- А.. да Дана...- каза с безразличие.Момичето се фръццна и отиде нанякъде.
- ДаЯна- поправих го.- На какъв се правиш?
- На какъв да се правя, защо си тук- непраставаше да ме гледа в очите.
- Пай за добре дошли..-  казах.
- О замалко да забравя, Скъпатябва да си тръгваш..- извика и отклони погледа си към момичет.
Тя без даказва нищо просто излезе и уж без да иска се бутна в мен. Следователно цялвата танах в пай..
- О милата тя.. - каза престорено и се фръццна нанякъде.
Найл ме подсмихна плъзна пръст по остатъка от кейка. Облиза пръста с. каза.
- Не е голяма загуба.
В скъщото време по стълбите слезе Хари. Като ме видя очите му светнаха, макар и да не се познавахме.
- Ти си даяна нали?- попита ме въудошевено.
- Дам, а ти си Хари Стайлс - и двамата се засмяхме.
- Може ои.. после да излезнем .. искам да поговрм- усмихна се.
- ам.. дообре .. след час ела до онази къща- посочих къщата си.
- Окей , - каза и се шмугна в къщата.
Найл ме гледаше адски гадно. И тъжно..
- Мхм.. айде чао..
Запътих се към къщата си. се замислих какво стана.
На какъв се правеше Найл.. Щях да разбера какво става..
Оправих се , и на вратата се звънна.

Част 1
Знаете за тези приятели, за който си мислите , че ще сте винаги с тях. Е да и аз мах такъв приятел. Казваше се...
О аз забравих да се представя, здравейте аз съм Даяна, накрафко Дая живея в Ирландия. Имам странни корени, баща ми е полу- ирландец и полу-англичанин, а пък майка ми е полу българка, полу-Англичанка. Да хохо, странно семейство сме. Та няма да ви чертая родословното дърво. Таа докъде бях стигнала.... да за приятелите с, който ще сме винаги заедно. Да така, аз мах такъв приятел, казваше се Найл Хоран...Да,да Найл Хоран от световно известната група. Същия. Та преди да отиде в Англия, с него бяхме неразделни.Доколкото можеше, защото аз тренирам художествена гимнастика, и бях в залата от 8;00 сутринта до осем вечерта. Но това не пречеше на нашето приятелство, той стоеше и ме чакаше да свърша. Идваше с мен на всякъде ,  най-важното е , че ме подкрепяше в трудните моменти. С него се познавахме от , от..както се помня. Семействата ни бяха приятелски. Найл ми беше като брат. Та аз знаех , че има музикални способности, той доста често ми свиреше песни който е написал, аз се възхищавах на таланта му, но не очаквах да стигне до такива върхове.Беше Великден, и нямах тренировка. Сутринта с Найл станахме рано да се помотаем в парка. Тогава той ми каза.., че заминава за Лондон, а да се яви на Екс Фактор. Радвах се за него, но ми беше тъжно и той го забелязваше. Но ме успокой с думите, че ще се прибере бързо, пък и ще се чуваме вечер. Така дойде и денят в който той замина. Беше ни много трудно да се разделим. Дните след това минаваха тоооооолкова дълго. На тренировките играех много по добре, защото колкото по-добре играя, толкова по-рано ще си тръгна и ще имам повече време с Найл , дори и по скайп. Първите седмици беше добре, чувахме се, но тогава се създаде групата.   Чувахме се по-рядко, почти никога. Минаха един,два,три месеца а той не се обаждаше. Аз се отдадо на тренировките защото така не мислех за него. А тази ми упоритост ми уреди място, в Олимпийската квота за Игрите през 2012 в Лондон. Представяте ли си. Аз?! Обикновенно момиче, на Олимпийските игри. Ха, беше неочаквано но се радвах безкрайно. Така и дойде времето да замина за Лондон, знаех , че Найл е там. Можеше да го видя,..н Нее.. Лондон е голям град.. Оттърсих се от тези мисли и се качих на самолета. Полетът небеше особено дълъг, или поне аз не го усетих..Притеснявах се много, ами ако се изложа?! Ако изпусна уреда   си пред ...толкова много хора, Ако изложех Ирландия?. какво щеше да стане тогава, как щях да се прибера вкъщи. Така минаха и дните до състезанието, дойде големия ден. Изиграх пъровот съчетание с обръч, без проблем, имах максимален брой точки, след това играх топка, там също бях с максимума. Изненадах се от себе си. На втория ден трябваше да играя бухалки и лента. След първия ден се прибрах в хотела , влязох в стаята и се тръшнах на леглото а от съседната стая се чуваха какви ли не крясъци. Отидох да проверя, и познайте кой ми отвори.. Найл.

    - Дая, какво правиш тук ?!?,- изненада се Найл, и не след дълго ме прегърна..

Найл?!?,- изкрещях аз и се откъснах от него за да г погледна в сините му очи.- оо даяя - каза. ме ...
Найл?!?,- изкрещях аз и се откъснах от него за да г погледна в сините му очи.
- оо даяя - каза. ме прегърна пак като стисна силноръцете ми.- Какво правиш тук?
- о , нека нека отидем някъде и ще ти обясня- казах и отделих от него.
- Окей, знам едно кафе наблизо, нека отидем- отговори ми.
- Ъъм..окей- промълвих аз все още в шок.
- чао, момчета-изкрещя и без да мака отговор затвори вратата.

*в кафето*

- Е разказвай,как си, какво прави тук, ка е в Ирландия..- каза ми Найл и ме погледна в очите.
- Еми, добре съм, аз съм тук за Олимпийските игри,- усмихнах се.
- Какво?!?! О Даяяя..защо не ми казаа - натъжи се той.
- Еми..ние не се чувахме и затова.- казах аз и наведох глава надолу.
- Виж,.. аз такова съжалявам, но групата..и аз.. и нямах време- каза и видх, че очите му се насълзяват
- Ей, нали сега съм тук - усмихнах се отново. кванах ръката му. - е разказвай за групата, какво е да имаш милиони фенки по цял Свят??
- ох еми, забавно, но и ..,ограничително - каза
- Ограничително?!- засмях се.
- Хах, емии немога да излезна без да бъда нападнат- каза и се включи в смеха ми. А аз чак тогава осъзнах ,че е с качулка.
Хаха бая съм заплесната.
-Е...разкажи ми за игрите, как мина нали днес беше първия ден..- каза и се усмихна
....
Таа разказах му за всичко , буквално. След това се разходихме из Лондон.
- Даяна... липсваше ми - каза ми Найл. ме обърна с лице към него.
- И ти на менн - казах му и неможех да отлепя поглед от очите му. Той се беше променил, въшно. Беше по-висок, по възмажал, но със същото лице на бебе.Какво ми става?!- мислех си.
- Ъм.. хайде да се прибираме- каза . Вече е късно.
- мхм, утре ще е голям ден, - усмихнах се. Отново.
Прибрахме се в хотела, а аз се усетих, че не съм звъннала на нашите.
- Ало, мамо, здрасти- казах на мама.
- Скъпа, как си, гледахме те, изигра всичко..перфвктно- чух сънения  и глас.
- о, добре съм, мамо днес видях Найл- развълнувах се .
- О , това е ..чудесно. Как е той?-
- Ъм..добре, разведе ме в Лондон, градът е Ункален.
......

Говорихме си с мама. И накрая затворихме. Оправих се за лягане когато някоймпочука на вратата ми.
- Найл?! - казах, - Забрави ли нещо.?
- аз Да..ъм ..ттова..- отговори и ме целуна. Божичко целуна ме. Пфф..какв подяволите стана. Аз се отдръпнах. А той изглеждаше натъжен.
- Найл Хоран , кАкво ПОДЯВОЛИТЕ БЕШЕ ТОВА ?!а- почти изкрещях.
- Аз незнам- погледна надолу , щеше да се разплаче.
- Как така незнаеш?! - попитах вече по-спокойна.
- Аз имам чуства към теб, - каза и ме поледнав очите, беше уверен.
- Отт кога така?,- обърках се тотално, най- добрия ми приятел..да ми каже такова нещо..
- Няколко месеца преди да замина.. - една слза се стече по лицето му.
- Найл, недей! Моля те, недей. Не плачи. Виж нека бъдем само приятели, нека да забравим това. Утре е много важен ден за мен. Немога да се разсейвам- казах и го погледнах умолиелно.
- Да.. разсейвам те, дазбирам до утре- отговори и се шмугна в стаята си.
Да, ужасна съм. Нараних го.. нО как можех да приема, че има чуства към мен. Та.. аз.. той.. ние сме приятели, никога не съм го възприемала като нещо по-различно.. Нали?
Не, не, не не го мисли, не , не... Даяна.. не го иПитваш. Опитвах да си го набия в ума. Да.. като ме целуна цялата изтръпнах. Премина ток, през всяка моя клетка. Но.. може би се залъгвам и това е само от изненадата.. - мислех си висчко това докато се бях проснала на леглото и гледах белия таван.Накрая се бях унесла, сутринта дойде неусетно. Но бях свежа, измих си зъбите, закусих пих витамини, оправих триката и уредите си и се запътих към фояето на хотела, където ме чакаше треньорката ми.
- Как е моята медалистка- попита ме Мая ( треньорката ми. )
- Свежа и готова за състезание- отбелязах и се усмихнах . Отвън ни чакаше шофиор който ни закра до залата. Бях седма по- ред. Всички момичета имаха страхотни съчетания. Играха повече от уникално. Имаха такива трудности, но и мойто съчетание небше лесно. И така излезнах , играех с бухалки. Музикатазапчна, направих първия си риск. Успях. Тъкмо правих финала си когато видях Найл, стоеше на първия ред и ме налюдаваше. Направих хвърлянето си, но бухалката лтиде твърде назад. За секунда ми дойде идеята да направя задно колело, но шанса да уловя бухалката беше минмален, но го аправих, Хванах я. Успях. Ова надмина всички други момичета. найл ми ръкопляска. Тряньорката ми ме поздрави , защотото пак мах маскимума, заради колелото. Отклоних се, но нямаше начин. следва обръч, постоянно мислех за Найл.. Ккво беше това което почуствах. Играх и обръч , там мах 5,9 по шестобалната система. Но пак станах злана шампионка,  Прославих Ирландия. Авсички се гордееха с мен, с Обикновенното момиче. За Найл.. всщност небях оворила с него. Прибрах се в Ирландия, там всички ме посрещнаха на летището. Подряваха ми бкети, взимаха ми интервюта. Минаха месец, два. Но На едно състезание паднах. получих сериозна контузия. Щях да моа а играя чек след две години.. А тогава, нямаше да има смисъл. Щях да съм на 20.. ащях да се състезавам още една година, а после. Щях да съм твърде стара за състезания. Предложиха ми договор от Лондонски клуб, искаха да се състезавам, маше шанс да ми направят операция в Лондон. Приех, заминах за Лондон. Беше ме страх, но операцията мина. Беше успешна. Можех да одя без проблем, но да започна тренировки след месец. Заживях в Лондон. Купих си къща. Зкмах средства, от всичките състезания. Къщата беше в их квартал, Бяхме околко пет къщи. Имахме нови съседи, в една от празните къщи се бяха нанесли някакви момчета. Реших да м аправя чийзкейк за добре дошли. Звъннах на вратата, отвори ми....

3 част..

..Стоях и го гледах, без да кажа нищо. Осъзнах се навреме и веднага се отдръпнах.

Аз:Извинявай, аз просто ъм.. без да искам.

Момчето:Няма нищо, спокойно! Между другото аз съм Хари

Аз:(Името ми), приятно ми е!

Хари:На мен също, но трябва да вървя.. след малко съм аз наред! –Усмихнах се и започнах с бавни крачки да се отдалечавам. Ама и аз каква съм.. В последния момент се обърнах и му извиках: Успех!.. той само ми се усмихна и си продължи по пътя. Леле толкова е красив. Но ето, че въпросите отново нахлуха в главата ми. Защо го сънувах? Кой всъщност е той? Аз не знаех абсолютно нищо за него, а всичко се случи толкова бързо преди малко. Дори не успях да асимилирам какво точно стана!

На следващия ден..

Охх това най го мразех –ЕЛИМИНАЦИИТЕ! Досега само Луи и още две момчета не бяха стъпвали на елиминационните концерти (не знам как точно се казва ;дд)  Радвах се, но вътре в мен напрежението беше в повече. Оставаше още малко, знам, че Луи ще се справи.. След няколко минути настъпи момента, в който съдиите казват елиминираните. Сърцето ми заби като лудо!

Саймън:Както знаете на финала на X Factor може да стигне само един.. Не ми е приятно да казвам тази новина, но не винаги има загубил или спечелил. Щом сте на тази сцена, значи имате таланта да продължите напред! И така.. Днес за оставане в шоуто ще се борят Дейвид Шейър, Кристал Чей и Камил Андреас. Преди да започнете да се радвате искам Хари Стайлс, Зейн Малик, Луи Томлинсън, Найл Хоран и Лиам Пейн да излязат напред! –след като каза това Саймън сякаш обмисляше какво точно да каже. Имах чувството, че ще припадна. Изобщо не обичах да чакам, а сега адреналина ми буквално се вдигна. Наистина се надявам да продължат. Усещах как една сълза бе готова да падна, стига да чуе отговора на Саймън! „Успокой се (името ти) Луи ще се справи.. Той ще се справи! Те ще се справят..” Това бе единствената мисъл в главата ми, която беше процедирана от думите на Саймън..

Саймън:Съжалявам момчета, но вашата солова кариера приключва тук и сега! –НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ.. Не трябваше така да стане! Разплаках се и имах чувството, че се намирам на някой друг свят, докато не чух думите..:

Саймън:Вие вече сте група и ще се казвате ‘’One Direction”! Ако продължите соловата си кариера няма да сте толкова добри, колко да обедините силите си в едно! Успех от тук нататък! –ААААА почнах да крещя и да викам от радост! О, да.. О,да.. наистина бях много радостна! Момчетата не отстъпваха по това ми качество. Те също започнаха да скачат и се прегърнаха. Тръгнаха в посока към мен, а аз направо връхлетях върху всичките!

Аз:Хей, хей, хей! Не ви познавам Все още, но казвам ви хора вие ще спечелите тазгодишния X Factor! Обещавам Ви! –Всички се засмяха на ентусиазма ми и ме прегърнаха.  Погледнах Луи и казах..

Аз:Между другото Луи ще ме запознаеш ли с останалите Финалисти?!

Луи:Не ни насилвай късмета сестриче, хаха и да ще те запозная! Това са Зейн, Лиам, Найл и Хари! Лиам, Найл, Зейн и Хари това е сестра ми (името ти)!

Аз:Наистина ми е много приятно да се запознаем! Макар, че Хари вече го познавам! –казах като се засмях. –А, и момчета докато не съм забравила може ли по един автограф? –Всички ме погледнаха странно и избухнаха в смях!

Аз:Сега ми се смеете, но ще видите след време какво е! Аз съм оптимист!

Няколко дни по-късно..

Точно след 2 дни беше ФИНАЛЪТ на X Factor, а аз бях наистина много притеснена! Изобщо не се вълнувах от училището.. в главата ми беше само Хари и “One Direction”.. Опа, май не трябваше да казвам това. Всъщност аз дори не знаех какво изпитвам! Мисля, че бях влюбена.. Да и то в Хари, но не знам! Доколкото до Луи – Той беше толкова зает с групата, че даже нямаше време за семейството си! Но така беше правилно, защото оставаха броени дни до ГОЛЕМИЯТ КОНЦЕРТ!

..Беше следобед, а аз бях седнала на леглото си с учебника по математика и тетрадка в ръка. Ако човек ме види така сигурно ще си помисли, че си пиша домашните, е да, така трябваше да е, но Не! Аз си мислих само и единствено за Хари! За перфектните му къдрици, сладката му усмивка и-

Луи:(Името ти) тук ли сииии? –Чух как вика Луи от долния етаж. Аз веднага захвърлих всичко и като ‘Супермееееен’ слязох долу ;дд Веднага се метнах върху Луи, но забелязах, че не е сам!

Аз:Хей, от кога не съм ви виждала момчета!

Луи:Нямаме време за приказки.. момчетата ще останат няколко дена вкъщи за да можем да репетираме по усърдно..

Аз:Суперр! –прегърнах ги и всички се засмяхме!

Луи:Е момчета да започваме.. Чао (името ти)

Найл, Хари, Зейн и Лиам:До после..

Аз:Да, да..

Вечерта..

Стоях пред компютъра и усещах как малко по малко се унасям. Затворих очи, но някой почука на вратата ми.

Аз:Влез. –Сърцето ми заби като лудо, пулсът ми се учести и започнах да преглъщам трудно след като видях кой влезе..

Шеста глава..
..:След пет минути кацаме, моля всички пътници да сложат коланите си! Повтарям, след пет минути кацаме! Благодаря. -чух гласа идващ от предните места, където беше стюардесата. Обърнах се и събудих мама и татко, които също толкова изморени бяха задрямали..
**********************
Аз:Хей Хари! -усмихнах се и го прегърнах, стискайки го силно. -Липсваше ми!
Хари:Хехе мина само седмица..
Аз:Да но все пак! -усмихнах му се.
Хари:И ти на мен мъник! -каза ми приятелски къдрокосото момче, опитвайки се да извади куфара ми.
Аз:Мерси. -усмихнах се отново и започнахме да си говорим, вървейки към таксито, което той бе извикал за мен и семейството ми.
Хари:Е, как беше.. да се върнеш у дома?
Аз:Много хубаво.. но същевременно и много тъжно. -натъжих се, а Хари ме прегърна. -А сега на другата тема. -погледнах го, а той ми се усмихна.
Хари:Бела минаха цели 4 месеца от както го харесваш.. сигурна ли си още в чувствата си?
Аз:Определено!
Хари:Тогава трябва да отидеш и да му кажеш как се чувстваш!
Аз:Пфф, да бе! Мечтай си!
Хари:Отново ще загубиш шанса си.. -погледна ме, правейки тъжна физиономия.
Аз:Е, ще дойде и този ден! ..Може би.. -качихме се в таксито и потеглихме към така наречения ми Втори дом..
**********************
Ел:Е, Из, кажи ми кой харесваш?
Аз:Аз.. пффф.. никой!
Ел:Мен не можеш да излъжеш! Знаеш, че съм момиче и можеш да ми споделиш дори най-малката си тайна! Просто ми имай доверие! -аз й се усмихнах и я прегърнах.
Аз:Мерси, но наистина не е важно!
Ел:Щом така мислиш..
Аз:О боже мой! Еллл виж тази рокля! -възкликнах гледайки втренчено към една леко къса, червена рокля.
Ел:Страхотна е! .. и пак сменяш темата. -погледна ме строго след което започнахме да се смеем. Обиколихме още няколко магазина и се уморихме. Малко по-късно се прибрахме всеки по дома си..
Аз:Чао Ел! Трябва да излезем пак някой път!
Ел:Задължително! -умсихна ми се сладко и се разделихме по пътя. Не след дълго се прибрах и оставих всичките си покупки в хола. Мама и татко бяха на гости на някакви хора, защото имаше бележка на хладилника. Пишеше, че ще закъснеят малко довечера. Бях изморена и реших да си легна рано днес. Взех си един душ набързо и легнах в леглото, взимайки лаптопа в ръцете си..
********************** 
Гледах посовете по стените на хората, търсейки нещо интересно, но..
Аз:Боза, боза, боза, пак боза, бла бла, уоу какво си имаме тук! -казах си наглас виждайки нечие обвързване в фейсбук. Влязох в профила на Найл и забелязах, че се е зарибявал с Трейси! Ама какво за бога става? Преди една седмица беше с Сам. Това момче ме очудва с всеки ден, но.. въпреки това си оставаше очарователен, по негов собствен начин! Доскуча ми след като прочетох всичко, което си бяха писали и затворих лаптопа.
**********************   
Аз:Какво се случва между теб и Найл? -казах приятелски, ръчкайки Трейс по ръката. Тя се засмя, след което сякаш се изчерви.
Трейси:Ами.. ние такова.. нищо, какво да става? -усмихна ми се на среща тя.
Аз:Мхм -казах усмихвайки й се. За бога прекарах цели 4 месеца, даже вече 5, правейки се на щастлива. Всеки ден с една и съща 'фалшива' усмихва и единствените, които забелязваха бяха Хари, Луи, Ел и Зейн. Найл дори не мога да го спомена, по простата причина, че дори не разговаря с мен. В момента единственото, което искам е да скоча от някой мост и просто да спре да ми пука.. за всичко и за всички!..

Ако няма интерес ще спра да пиша. 

1 част..
Събудих се с мисълта за него. Погледнах часовника си, а той показваше едва 3 часа сутринта. Поех си дълбоко въздух и си легнах с надеждата да не сънувам отново онова момче. Сънувам един сън отново и отново, а дори не знам кой е той. Отпуснах леко глава назад и секунди след това заспах..
"Момчето:Обичам те (името ти)
  Аз:Но кой за бога си ти.. и от къде знаеш името ми?
  Момчето:Защо се правиш, че не знаеш.. аз съм.. не помниш ли.. -погледнах отново към момчето, а големите му очи се взираха невярващо в мен. Не знам кой беше. Откъде знаеше името ми и какво за бога правя аз тук? Всеки път си задавах тези въпроси, но отговори нямах. Погледнах напред и изведнъж се озовахме в една кола.
  Аз:Но как.. какво става тук?
  Момчето:Какво да става? -погледна ме той като ми се усмихна сладко. Е, да признавам си - имаше страхотна усмивка. Единственото което в момента не разбирах е как се озовахме в тази кола. Отново извърнах поглед напред и единственото, което виждах бяха фаровите на нечия кола, идваща с бясна скорост към нас. Затворих очи и стиснах ръката на момчето.. Точно тогава.."
Събудих се отново от този 'кошмар'. Не знам какво се случва с мен, но всеки ден сънувам това отново и отново. Взех чашата с вода от нощното ми шкафче и за пореден път погледнах към часовника. Беше 6:30 сутринта. Така и така вече бях будна, станах и се оправих за училище..
На закуска..
Луи тъкмо привършваше с закуската си, когато ме попита..
Луи:Защо си толкова замислена?
Аз:А, не! Така ти се струва..
Луи:Добре, няма значени! Хайде да тръгваме за училище, за да не закъснеем..
Аз:Добре..
В училище..
Кат:Хей (името ти) какъв час имаш..
Аз:Амии.. математика..
Кат:Супер, аз също.. хайде да влизаме..
Денят минаваше толкова бавно, а единственото нещо, за което мислех бе той.. Дори не знаех дали е истински, дали изобщо съществува такъв човек, но усмивката му просто бе смразяваща.. Исках да разбера името му, но уви.. Всяка вечер едно и също. Замислих се над всичко това и установих, че ми е нужна помощ или по точно психиатър, може би. Не знам до колко мисля трезво, но така може би ще е най добри..
..След училище се прибирах с Кат към вкъщи..
Кат:Оуу виж какво видях? -каза тя като ми посочи един плакат на който пишеше: "Ако си над 15 и мислиш, че можеш да пееш запиши се! Ние сбъдваме мечти.." ..Погледнах Кат неразбиращо..
Аз:Мислиш си, че можеш да пееш? -казах като се засмяхме и двете..
Кат:Не аз, а ти! Аз не мога да пея, а да танцувам.. Запиши се! Те сбъдват мечти. -каза тя като отново двете се засмяхме.
Аз:А сега сериозно.. Не!
Кат:Но (името ти), ти имаш страхотен глас, а X Factor е точното място да го покажеш..
Аз:Хмм.. мисля, че имам идея!
Кат:Ще ми хареса ли?
Аз:Само вземи една бланка за участие и ела вкъщи.

Три дена по късно!..
Луи:Какво си направила? Я пак повтори?
Аз:Записах те в тазгодишния X Factor
Луи:Но как.. кога.. как можа?
Аз:Виж Луи.. Имаш страхотен глас и мисля, че трябва да го покажеш пред останалите. Нека света види колко талантлив брат имам! Моля те, заради мен се яви..
Луи:Ами.. аз такова.. добре ще опитам, но само заради теб.
Аз:Ехааа! Луи много се радвам ти ще ги разбиеш! Йес бе, най-добрия идва, за да ви разгроми! Oh Yeah!
Луи:Само по-спокойно моляя! -двамата се засмяхме. След, което го прегърнах и се качих в стаята си.

Нещо не ме грабна.

Харесва ми. Давай некст.

Благодаря! Искаш ли да ти пращам ЛС когато пускам нова част?