Believe

vil4eto21 · 2012-08-03 10:13:49

Част 1
Знаете за тези приятели, за който си мислите , че ще сте винаги с тях. Е да и аз мах такъв приятел. Казваше се...
О аз забравих да се представя, здравейте аз съм Даяна, накрафко Дая живея в Ирландия. Имам странни корени, баща ми е полу- ирландец и полу-англичанин, а пък майка ми е полу българка, полу-Англичанка. Да хохо, странно семейство сме. Та няма да ви чертая родословното дърво. Таа докъде бях стигнала.... да за приятелите с, който ще сме винаги заедно. Да така, аз мах такъв приятел, казваше се Найл Хоран...Да,да Найл Хоран от световно известната група. Същия. Та преди да отиде в Англия, с него бяхме неразделни.Доколкото можеше, защото аз тренирам художествена гимнастика, и бях в залата от 8;00 сутринта до осем вечерта. Но това не пречеше на нашето приятелство, той стоеше и ме чакаше да свърша. Идваше с мен на всякъде , най-важното е , че ме подкрепяше в трудните моменти. С него се познавахме от , от..както се помня. Семействата ни бяха приятелски. Найл ми беше като брат. Та аз знаех , че има музикални способности, той доста често ми свиреше песни който е написал, аз се възхищавах на таланта му, но не очаквах да стигне до такива върхове.Беше Великден, и нямах тренировка. Сутринта с Найл станахме рано да се помотаем в парка. Тогава той ми каза.., че заминава за Лондон, а да се яви на Екс Фактор. Радвах се за него, но ми беше тъжно и той го забелязваше. Но ме успокой с думите, че ще се прибере бързо, пък и ще се чуваме вечер. Така дойде и денят в който той замина. Беше ни много трудно да се разделим. Дните след това минаваха тоооооолкова дълго. На тренировките играех много по добре, защото колкото по-добре играя, толкова по-рано ще си тръгна и ще имам повече време с Найл , дори и по скайп. Първите седмици беше добре, чувахме се, но тогава се създаде групата. Чувахме се по-рядко, почти никога. Минаха един,два,три месеца а той не се обаждаше. Аз се отдадо на тренировките защото така не мислех за него. А тази ми упоритост ми уреди място, в Олимпийската квота за Игрите през 2012 в Лондон. Представяте ли си. Аз?! Обикновенно момиче, на Олимпийските игри. Ха, беше неочаквано но се радвах безкрайно. Така и дойде времето да замина за Лондон, знаех , че Найл е там. Можеше да го видя,..н Нее.. Лондон е голям град.. Оттърсих се от тези мисли и се качих на самолета. Полетът небеше особено дълъг, или поне аз не го усетих..Притеснявах се много, ами ако се изложа?! Ако изпусна уреда си пред ...толкова много хора, Ако изложех Ирландия?. какво щеше да стане тогава, как щях да се прибера вкъщи. Така минаха и дните до състезанието, дойде големия ден. Изиграх пъровот съчетание с обръч, без проблем, имах максимален брой точки, след това играх топка, там също бях с максимума. Изненадах се от себе си. На втория ден трябваше да играя бухалки и лента. След първия ден се прибрах в хотела , влязох в стаята и се тръшнах на леглото а от съседната стая се чуваха какви ли не крясъци. Отидох да проверя, и познайте кой ми отвори.. Найл.

- Дая, какво правиш тук ?!?,- изненада се Найл, и не след дълго ме прегърна..

Найл?!?,- изкрещях аз и се откъснах от него за да г погледна в сините му очи.- оо даяя - каза. ме ...
Найл?!?,- изкрещях аз и се откъснах от него за да г погледна в сините му очи.
- оо даяя - каза. ме прегърна пак като стисна силноръцете ми.- Какво правиш тук?
- о , нека нека отидем някъде и ще ти обясня- казах и отделих от него.
- Окей, знам едно кафе наблизо, нека отидем- отговори ми.
- Ъъм..окей- промълвих аз все още в шок.
- чао, момчета-изкрещя и без да мака отговор затвори вратата.

*в кафето*

- Е разказвай,как си, какво прави тук, ка е в Ирландия..- каза ми Найл и ме погледна в очите.
- Еми, добре съм, аз съм тук за Олимпийските игри,- усмихнах се.
- Какво?!?! О Даяяя..защо не ми казаа - натъжи се той.
- Еми..ние не се чувахме и затова.- казах аз и наведох глава надолу.
- Виж,.. аз такова съжалявам, но групата..и аз.. и нямах време- каза и видх, че очите му се насълзяват
- Ей, нали сега съм тук - усмихнах се отново. кванах ръката му. - е разказвай за групата, какво е да имаш милиони фенки по цял Свят??
- ох еми, забавно, но и ..,ограничително - каза
- Ограничително?!- засмях се.
- Хах, емии немога да излезна без да бъда нападнат- каза и се включи в смеха ми. А аз чак тогава осъзнах ,че е с качулка.
Хаха бая съм заплесната.
-Е...разкажи ми за игрите, как мина нали днес беше първия ден..- каза и се усмихна
....
Таа разказах му за всичко , буквално. След това се разходихме из Лондон.
- Даяна... липсваше ми - каза ми Найл. ме обърна с лице към него.
- И ти на менн - казах му и неможех да отлепя поглед от очите му. Той се беше променил, въшно. Беше по-висок, по възмажал, но със същото лице на бебе.Какво ми става?!- мислех си.
- Ъм.. хайде да се прибираме- каза . Вече е късно.
- мхм, утре ще е голям ден, - усмихнах се. Отново.
Прибрахме се в хотела, а аз се усетих, че не съм звъннала на нашите.
- Ало, мамо, здрасти- казах на мама.
- Скъпа, как си, гледахме те, изигра всичко..перфвктно- чух сънения и глас.
- о, добре съм, мамо днес видях Найл- развълнувах се .
- О , това е ..чудесно. Как е той?-
- Ъм..добре, разведе ме в Лондон, градът е Ункален.
......

Говорихме си с мама. И накрая затворихме. Оправих се за лягане когато някоймпочука на вратата ми.
- Найл?! - казах, - Забрави ли нещо.?
- аз Да..ъм ..ттова..- отговори и ме целуна. Божичко целуна ме. Пфф..какв подяволите стана. Аз се отдръпнах. А той изглеждаше натъжен.
- Найл Хоран , кАкво ПОДЯВОЛИТЕ БЕШЕ ТОВА ?!а- почти изкрещях.
- Аз незнам- погледна надолу , щеше да се разплаче.
- Как така незнаеш?! - попитах вече по-спокойна.
- Аз имам чуства към теб, - каза и ме поледнав очите, беше уверен.
- Отт кога така?,- обърках се тотално, най- добрия ми приятел..да ми каже такова нещо..
- Няколко месеца преди да замина.. - една слза се стече по лицето му.
- Найл, недей! Моля те, недей. Не плачи. Виж нека бъдем само приятели, нека да забравим това. Утре е много важен ден за мен. Немога да се разсейвам- казах и го погледнах умолиелно.
- Да.. разсейвам те, дазбирам до утре- отговори и се шмугна в стаята си.
Да, ужасна съм. Нараних го.. нО как можех да приема, че има чуства към мен. Та.. аз.. той.. ние сме приятели, никога не съм го възприемала като нещо по-различно.. Нали?
Не, не, не не го мисли, не , не... Даяна.. не го иПитваш. Опитвах да си го набия в ума. Да.. като ме целуна цялата изтръпнах. Премина ток, през всяка моя клетка. Но.. може би се залъгвам и това е само от изненадата.. - мислех си висчко това докато се бях проснала на леглото и гледах белия таван.Накрая се бях унесла, сутринта дойде неусетно. Но бях свежа, измих си зъбите, закусих пих витамини, оправих триката и уредите си и се запътих към фояето на хотела, където ме чакаше треньорката ми.
- Как е моята медалистка- попита ме Мая ( треньорката ми. )
- Свежа и готова за състезание- отбелязах и се усмихнах . Отвън ни чакаше шофиор който ни закра до залата. Бях седма по- ред. Всички момичета имаха страхотни съчетания. Играха повече от уникално. Имаха такива трудности, но и мойто съчетание небше лесно. И така излезнах , играех с бухалки. Музикатазапчна, направих първия си риск. Успях. Тъкмо правих финала си когато видях Найл, стоеше на първия ред и ме налюдаваше. Направих хвърлянето си, но бухалката лтиде твърде назад. За секунда ми дойде идеята да направя задно колело, но шанса да уловя бухалката беше минмален, но го аправих, Хванах я. Успях. Ова надмина всички други момичета. найл ми ръкопляска. Тряньорката ми ме поздрави , защотото пак мах маскимума, заради колелото. Отклоних се, но нямаше начин. следва обръч, постоянно мислех за Найл.. Ккво беше това което почуствах. Играх и обръч , там мах 5,9 по шестобалната система. Но пак станах злана шампионка, Прославих Ирландия. Авсички се гордееха с мен, с Обикновенното момиче. За Найл.. всщност небях оворила с него. Прибрах се в Ирландия, там всички ме посрещнаха на летището. Подряваха ми бкети, взимаха ми интервюта. Минаха месец, два. Но На едно състезание паднах. получих сериозна контузия. Щях да моа а играя чек след две години.. А тогава, нямаше да има смисъл. Щях да съм на 20.. ащях да се състезавам още една година, а после. Щях да съм твърде стара за състезания. Предложиха ми договор от Лондонски клуб, искаха да се състезавам, маше шанс да ми направят операция в Лондон. Приех, заминах за Лондон. Беше ме страх, но операцията мина. Беше успешна. Можех да одя без проблем, но да започна тренировки след месец. Заживях в Лондон. Купих си къща. Зкмах средства, от всичките състезания. Къщата беше в их квартал, Бяхме околко пет къщи. Имахме нови съседи, в една от празните къщи се бяха нанесли някакви момчета. Реших да м аправя чийзкейк за добре дошли. Звъннах на вратата, отвори ми....

love_hurts · 2012-08-03 10:29:35

Супер. Некст : )

xMISTAKEx · 2012-08-03 10:29:43

Хубаво е, но пропускаш букви, имената са с главни букви, иначе е добре.Дай некст.<33

vil4eto21 · 2012-08-03 10:30:30

Хубаво е, но пропускаш букви, имената са с главни букви, иначе е добре.Дай некст.<33

Благодаря! В бързината така се получава.

vil4eto21 · 2012-08-03 10:31:49

2 глава
Отвори някакво момиче, изгледа ме от глава до пети и каза.
- Скъпи, прислужницата е дошла- извика .
А
Погледа ми беше буквално О.О.
- Но.. тя трябваше да дойде по-късно- чу се познат глас, и тогава след ласа се появи в ццялвата си прелест Найл Хоран.
- Н-н-найл? - попитах несигурно.
- Мхм, а ти си?- погледна ме без никаква емоция.
- Ти сериозно ли?- вече бях напълно сигурна в думите си.
- А.. да Дана...- каза с безразличие.Момичето се фръццна и отиде нанякъде.
- ДаЯна- поправих го.- На какъв се правиш?
- На какъв да се правя, защо си тук- непраставаше да ме гледа в очите.
- Пай за добре дошли..- казах.
- О замалко да забравя, Скъпатябва да си тръгваш..- извика и отклони погледа си към момичет.
Тя без даказва нищо просто излезе и уж без да иска се бутна в мен. Следователно цялвата танах в пай..
- О милата тя.. - каза престорено и се фръццна нанякъде.
Найл ме подсмихна плъзна пръст по остатъка от кейка. Облиза пръста с. каза.
- Не е голяма загуба.
В скъщото време по стълбите слезе Хари. Като ме видя очите му светнаха, макар и да не се познавахме.
- Ти си даяна нали?- попита ме въудошевено.
- Дам, а ти си Хари Стайлс - и двамата се засмяхме.
- Може ои.. после да излезнем .. искам да поговрм- усмихна се.
- ам.. дообре .. след час ела до онази къща- посочих къщата си.
- Окей , - каза и се шмугна в къщата.
Найл ме гледаше адски гадно. И тъжно..
- Мхм.. айде чао..
Запътих се към къщата си. се замислих какво стана.
На какъв се правеше Найл.. Щях да разбера какво става..
Оправих се , и на вратата се звънна.

nedi · 2012-08-03 11:01:51

Добро е, в първата глава имаш някои пунктуационни грешки.

ttiiniie^^ · 2012-08-03 11:04:34

Идеята е доста добра, но имаш и доста грешки, които дразнят окото.

vil4eto21 · 2012-08-03 11:04:48

3 Глава
Хари беше облечен в бежов провиснал панталон, бяла тениска и бежова жилетка.
- Изглеждаш изумително- каза ми докато излизах.
-Благодаря ти- усмихнах се.

....

- Виж исках да поговорим- започна Хари, докато седяхме в едно приятно заведение на брега на Темза.
- Слушам..
- Откакто Найл говори с теб , онази нощ в хотела. Той е различен. Всяка вечер е с различно момиче. Оттдръпна се от нас.
Всяка вечер е в различен клуб. Промени се..В стаята си има една твоя снимка. Аз и Луи я намерихме когато тършувахме из стаите. На снимката сте
Ти и той . Мислех си че може да ми кажеш какво е станало ..- усмихна ми се.

Когато чух това се натъжих ужасно много. Найл.. той беше най-милото и добро момче което може да съществува. трудно е да се повярва, че
може да направи такова нещо.

- Виж.. трудно ми е. Но онази вечер.. Найл, той .. каза, че има чувства към мен . А аз просто го одрязах. Като най-голямата глупачка.- скрих лицето си в шепите
си и въздъхнах тежко.
- Хей, не се натъжавай- оттдръпна ръцете ми и ме погледна настоятелно.- Само ми кажи..имаш ли чувства към него?
- Не, да ..незнам. Ще ти кажа нещо, което никой друг незнае. Когато бяхме на 15 , аз харесвах Найл. Но той.. имаше друга приятелка. След това той замина за Англия,..и мисля че все още
го обичам, но.. - насилих се да се усмихна, но със сигурност съм заприличала на и аз незнам на какво..
- Мисля , че трябва да му го кажеш, но.. Хей хайде вкъщи. Нека гледаме филм,,.. Ще се запознаеш с другите момчета.
- еми .. съгласна съм - засмяхме се .

...

- Момчетаааааааааа- извика се Хари и четири рошави глави се показаха от различни стаи. Лиам се показа от всекидневната, Луи и Найл от кухнята а Зейн от банята.
- Момиче! - изкрещя някой, и всички без Найл започнаха да разчистват мръсни чорапи и остатъци от храна от пода.
Найл само стоеше и ме зяпаше.

- Това е Дая, Дая момчетата.- представи ми ги Хари след като се бяха наредили в редица пред нас.
- Аз съм Лиам- подаде ми ръка да се здрависаме а аз го прегърнах.
Изведнъж някой ми даде такава мечешка предръдка , кяото ми изкара въздуха.
- Луи??-попитах.
- Познаааа- изкрещя ми в ухото.
- Аз съм Зейн- здрависахме се.
И дойде ред на Найл.
- Найл? - направих се на ударена.
Той само се обърна и се качи по стълбите.

..

- Е.. значи ти си гимнастичка..- попита Лиам.- това е нещо като танциорка налии?
- Ами.. не точно.. но може да се каже- засмях се.
- Шттттттттттттттттт- каза Луи и продължи да гледа филма и да гризе от моркова си.
На вратата се позвъни ,а Найл изтича по стълбите и отвори.
Влезе някаква наперена кукла барби. С 90 см. изкуствена коса. 20 см. токчета и 1 см пласт грим по лицето си. Лол по това момиче всичко беше в сантиметри. ааххха.
Но Найл я целуна по наклепаните с гланц, устни. и я прегърна през кръста.
- това е Лиз- представи я с гордост в гласа и ме гледаше все едно съм някакво нисше същество.
- Аз съм Даяна, казвай ми Дая. Не че ще се видим пак.- Станах и се прегърнах с нея.При което лицата ни се докаснаха.- Миличка нацапа ме с фон дьо тена сиии!!- въкликанах.
- Сигурна съм че ти трябва, за да закриеш тази пъпка- изгледа ме и се обърна към Найл.
- СКъъпи , нали няма да оставаме туккк. Това място не е мойта класа.
С момчетата се спогледахме.
- Ще останем тук - каза Найл и отиде към кухнята.

...

- Спагетите са много вкусни- започна разговор Зейн.
- мхмм- чу се .
- Е , Лиз. Спортуваш ли нещо. - попитах я.
- Аз съм мажоретка в гимназията. - отговори с гордост. - Правя Най- добрите огъвания, не че ще разбереш нещо от това.
- Всъщност тя е гиманстичка- каза Луи с цел да я подразни.
- Ха, от най-долнопробните сигурно и шпагат неможе да направи.- засмя се .
- ок. - Станах от масата взех един стол и сложих крака си на най-горната част на облегалката . спуснах задния си крак назад, така че да е на земята, Спуснах тялото си назад. Това си е доста сложно
огъване за което се тренира с години.
- Е Лиз, може би немога- казах като станах и върнах стола на мястото му. Момчетата и Лиз, ме гледаха с отворени усти.
Продължих с вечерята.
- Е аз ще тръгвам - станах и занесох чинията си в мивката.
- Ще ми сложиш ли още малко- каза Луи и ме погледна с кучешка муцунка.
Сложих в чининията му спагети и сос. и Се запътих към масата, докато минавах покрай Лиз тя се опита да ме спъне , но аз знаех какво да направя, ИЗвъртях се така че цялата чинич се обърна в скута и.

vil4eto21 · 2012-08-03 12:07:55

4 глава
( на другия ден)

Сутринта станах , пих чаша портокалов сок и отидох да потичам. В парка се запознах с едно момиче , оказа се че и тя е гиманстичка.Казваше се Лора
Анастасова. Майка и била от Англия а баща и от България. Двете имахме доста общо, затова се разбрахме вечерта да отидем на клуб. Реших да се обадя
и на момчетата.Те се съгласиха, без Найл който бил някъде другаде на клуб .
Цял ден се оправях . Накрая реших да облеча:

http://www.polyvore.com/nude_colors/set?id=51497301

Момчетата предложиха да ме закарат , но аз отказах. Бара беше наблизо и тръгнах напряко през парка. Да странно е момиче само в парка в 22;00 . Ами да страшничко си е.
Бях посредата на парка , когато видях Найл да седи на една пейка и да гледа нещо в телефона си.
- Найл?- приближих се.
- Каквоо правиш тук- попита ме .
- Амии бих попитала същото, не си ли на клуб?- седнах до него.
- НЕ НЕ СЪМ, ЗАЩОТО НЯМА С КОГО ДА ИДА. ТЪПАТА КУРВА МИ ВЪРЗА ТЕНЕКИЯ. КАКВО ДОЙДЕ ДА ЗЛОРАДСТВАШ ЛИ?- развика се и се изправи срещу мен.
- АЗ незнаех, настина. Виж искам да ти кажа нещо. Трудно ми е защото си се променил коренно..- повиших тон/.
- Не съм аз този който се води най-добър приятел а после те оставя и не се обаждда толкова време- извика отново.
- О да аз съм виновна.- измрънках .
- Аз те харесвам , даяя- извика след мен, но аз вече бях прекалено далече за да го чуя..

СЕГА ЩЕ КАЧВАМ СНИМКИ НА БИЛЯНА ПРОДАНОВА, МНОГО МИ ХАРЕСВАТ НЕЙНИТЕ СНИМКИ И ИЗЛЪЧВАНЕТО И. ...
СЕГА ЩЕ КАЧВАМ СНИМКИ НА БИЛЯНА ПРОДАНОВА, МНОГО МИ ХАРЕСВАТ НЕЙНИТЕ СНИМКИ И ИЗЛЪЧВАНЕТО И. СНИМКИТЕ СА ВЗЕТИ ОТ ФЕЙСБУК
5 глава.
Стигнах клуба. Изведнъж в главата ми нахл спомен.

*светкавица*

-Найл, хайде де. Всички вече са вътре.- извиках
- Нетрябва да ходим, Дая. Всички са големи. Само на 14 сме.- каза и ме задърпа.
- Лигльо, никой нищо няма да ни каже.- казах като издърпах ръката си.
- Ок, аз тръгвам- запъти се на някъде.
- Найл, чакай- казах- Няма да те оставя сам, приятели завинаги- подадух. му юмрук за здрависване.
-Завинаги и винаги- прегърна ме

* светкавица*

- Охо, кой се появи - каза Хари. и даде приятелска прегръдка.
Усмихнах му се, цяла вечер думите на Найл не излизаха от главата ми. Дали е вярно, че ме харесва. Аз незнам дали имам чуства към него. Той-Той си е Найл, най-близкият ми приятел. Но. онази целувка. уф. Някой развали размисъла ми.
- Дая, защо ме тамцуваш. Всички танцуват, а ти не. Нека им покажем как го правят гимнастичките.- издърпа ме нанякъде, толкова беше натряскана.
Издърпа ме посредата на дасинга, остави чашата си . И започна да танцува, нещо смесено между огъвания и хип хоп и доза танц на пиян човек. Около нея се оформи кръг от публика, който подвикваха когато бельото и се видише. Боже тя еше с рокля. Изпих една чаша на екс. И се присъединих към Лора. Боже забавлявах се, на няколко пъти мисля , че видях Найл из тълпата. Колко изпих?! Та няма значение. Хората ни харесаха.

- Дзън, дзън, дзъън, - звънеца извъня , а на мен ми се стори все едно ми режат главата.
- Идваам - извиках и отворих вратата.
- Г, жи це,....
- Даяна Съмъртън ? - попита висока слаба жена с мила усмивка.- АЗ съм .- отговорих.- Здравейте, ...
- Даяна Съмъртън ? - попита висока слаба жена с мила усмивка.
- АЗ съм .- отговорих.
- Здравейте, това писмо трябваше да е изпратено чрез лична поща. Подпишете тук .- каза.
Подписах се и ми дадоха прадката. Беше от Спортния клуб . Искаха да се върна като тяхна състезателка. Зарадвах се, но можех да тренирам след месеци.
Имаше и номер за контакти. Обадих се и се разбрахме , че ще мога да подпиша договор когато се възтановя.
Така и така ме бяха събудили, а главата ме болеше ужасно, може би защото не пия. Но това е друг въпрос. Пих хапче и отидох в парка да бягам. Минах по алеята
където срещнах Найл снощи и какво да видя, г-дин Хоран беше заспал на пейката. Момчетата сигурно са се притеснявали за него. Побутнах го.
- Найл, ставай.- казах
- ммм. Дая, остави ме да спяя- сънено каза. - Дая?! СПя?! Какво?!- изведнъж скочи.

Убедих го да идем да се разходим някъде. Исках да му кажа всичко.

- Виж, Найл когато ходеше с Джена аз те харесвах. После .. аз незнам подтснах чуствата си . СЛед като ме целуна изпитвам смесени чуства към теб. Но
искам да останем приятели , засега. ДОкато си изясня всичко.- усмихнах му се притеснено, а той само крачеше и ме слушаше.
- Съгласен съм - каза най-накрая и ме погледна.
- Но искам да ми обещаеш , че ще си стария забавен, хубавец който не използва момичетата за една нощ!!- сериозен поглед.
- Да, и без това се чуствах ужасно.- засмя се .

Да мисля, че накарах старият Найл да се покаже наяве. Беше забавен, и уникален.

#1 2012-08-03 10:13:49

Re: Believe

#2 2012-08-03 10:29:35

Re: Believe

#3 2012-08-03 10:29:43

Re: Believe

#4 2012-08-03 10:30:30

Re: Believe

#5 2012-08-03 10:31:49

Re: Believe

#6 2012-08-03 11:01:51

Re: Believe

#7 2012-08-03 11:04:34

Re: Believe

#8 2012-08-03 11:04:48

Re: Believe

#9 2012-08-03 12:07:55

Re: Believe

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook