[19:18:48 EEST] Morena: oks аma.. are kato se vurne6 pi6i da se ygovorim za ytre, 4e trqq da mi pomogne6 s izobra na drehi ;D

"Тук ли е чубрицата?"

28 о14

definitely.

С Анито.

Беше крайно време да спре да ми дреме. 

Трябва да измисля продължението.. а довечера той ще ми пише.. най-добрите ми приятелки никакви ги няма.. утре трябва да отида на фитнес и да направя обиколка в парка, после да избера дрехи за киното и да се изкъпя.

Нормално.

Бях на шопинг и си купих много нови нещицаа

Дано ви хареса и тази част

Не исках отново да я оставям сама. Но нямах друг избор. По дяволите, толкова исках да остана! Толкова силно я желаех!
- Знаех си, че ще избереш мен пред нея. - пред мен се очерта тъмен силует.  Познавах я. Тя пристъпи напред и Луната я освети. Видях как облизва устните си и ме изпива с поглед.
- Какво си мислиш, че правиш, Анджелина! В гората, да взимаш невинни жертви, а на всичкото отгоре плашиш гаджето ми! - бях на косъм да отида до нея и да й забия шамар. Заслужаваше си го.
- Гаджето ти? - оскубаната й вежда се вдигна. Последва ехиден смях. Злобен и студен, изпълнен с омраза и отвращение. - Не знаех, че ти е гадже. Май и тя не го знае. Но аз.. - тя отново се облиза.
- Престани. - стиснах ръцете си в юмруци, защото наистина ми се прииска да я зашлевя. Долно създание като нея..
- Пак ли ме обиждаш на ум, драги? Нали знаеш, че силната омраза се превръща в истинска любов? - Анджелина се приближи до мен и постави ръката си на рамото ми. Веднага я отблъснах.
- Виж какво, въобще не смятам да се занимавам с теб. Дойдох да те предупредя, че ако още веднъж постъпиш така..
- Как? - тя се завъртя на петите си и ме погледна невинно с червените си очи.
- Не може да си позволяваш да правиш това. Не можеш да нападаш хората когато ти скимне. Най-малкото не можеш да го правиш пред други хора! Ами ако те беше видял някой друг? Съветът нямаше да е въобще доволен.
При споменаването на Съвета Анджелина се направи грозна физиономия.
- Найджъл.. скъпи, знаеш, че съм от лошите момичета. Такива като мен.. - тя завъртя на пръста си кичур от русата си коса. - Правя каквото трябва, за да получа каквото искам. А ти много добре знаеш какво искам. - и тя отново се изсмя по нейния си ужасен начин.
- Не, не знам. Би ли ме просветлила? - усещах, че времето изтича. До колкото познавам Персиана, досега е обиколила покрива на небостъргача петнайсет пъти в опит да ме намери. За щастие надали се е сетила да погледне нагоре, а дори и да беше, нямаше да види нищо.
- Искам теб, скъпи. И ти го знаеш. - Анджелина прекара един от окървавените си пръсти по гърдите ми. - И знаеш, че в края на краищата ще те имам. Дори ако това значи да убия тъпото ти земно момиче.
И изчезна. Потресен от това, което туко що ми беше казала, аз бързо се спуснах обратно към покрива на сградата, а някъде зад мен отново се чу ехидният й смях.

Adam Lambert - Whatаya Want From Me