Наистина е страхотно.. 

Нее.. много е интересна! Дай некст   

Много ви благодаря за тези коментари, нямате си представа колко много ме зарадвахте! Също така се радвам, че ви харесва... Ако има нещо което не е както трябва, кажете ми за да мога да го оправя... Благодаря ви! Дано и тази част ви хареса!   

Сандра бе облечена в много красива бяла рокля с мънички сини незабравки, която стигаше до коленете й, косата й бе накъдрена и й стоеше прекрасно.
По принцип тя не обичаше да  къдри косата си, да й прави обем или тези неща които другите 16 годишни момичета правеха с външния си вид. А и баща й я помоли да се облече малко по- официално защото ще имат гости, но тя реши да си направи и прическа, за да внесе малко разнообразие, а и много хора й бяха казвали, че и стои много добре… Алесандра слезе по стълбите, мина през кухнята и излезна на задния двор, там беше и Едуард, седнал на един стол и пиеше кафе…
-    Е, тате какво ще кажеш?
-    Уау… прекрасна си!
-    И ти не си по- назад- каза усмихвайки се закачливо.- А кога ще дойдат гостите?
-    След около половин час…
-    Познавам ли ги?
-    Не, той е мой бизнес партньор, казва се Рафаел Агилера, ще доведе и сина си Енрике… А и може да се наложи с Рафаел да заминем за седмица- две, а вас с Енрике ще ви оставим тук… Леля ти утре ще дойде и ще остане за ден- два, ако имате нужда от нещо само й кажи…
-    Ами.. добре.- каза тя, но изобщо не беше добре
     ”Ще ми натресът да гледам някакво лапе… оф ужас, а мислех да се обадя на старите ми приятели да се видим” мислеше Сандра.
  Когато звънеца иззвъня само се надяваше да не види някакво лазещо по нервите 13-14 годишно дете, но уви остана приятно изненадана. Пред нея не стоеше дете, а момче с 1-2 години по голямо от нея, ехаа беше и красив- мургав, около 185 висок, с дълга до раменете черна коса и толкова красиви очи, бяха пъстри също така имаше и мускулесто тяло… Той и подаде ръка и каза:
-    Аз съм Енрике…
-    Приятно ми е, Алесандра- когато хвана неговата ръка почувства странна тръпка преминаваща през цялото й тяло и спирайки се в стомаха й.
-    А това е Рафаел- каза баща й
-    Здравейте, господине. Аз съм Алесандра.
-     Приятно ми е Алесандра, но моля те наричай ме Рафаел и нека си говорим на „ти”…
-    Дадено…
-    Е, нека отидем в хола, Алесандра би ли казала на Мария да направи кафе?
-    Мхм, отивам…
Мария беше икономката в тази къща, беше ниска и закръглена жена, изглеждаше строга, но всъщност бе истински ангел, а и Алесандра много я обичаше.
-    Мария, гостите пристигнаха и татко помоли да направиш кафе…
-    Добре, детето ми… До пет минути ще го поднеса на господата.
Сандра кимна и тръгна към хола, появи се и Спайки, подскачаше в краката й и искаше да си играят.
-    Не сега, Спайк имаме гости… довечера ще си поиграем нали моето момче?- каза тя и го погали по главичката.
-    Красив е! Твое ли е?
Сандра се обърна и видя Енрике, който й се усмихваше, беше невероятен…
-    Да, татко ми го подари тази сутрин…
-    Като за добре дошла? Как се казва?
-    Да… ъъъ… Спайк.
Кученцето отиде и се потърка в крака на Енрике.
-    Май те хареса- каза Алесандра
-    Несъмнено- обърна се и показа левия си крак на който имаше мокро петно…
-    Охх… съжалявам, ще потъна в земята от срам… Ела ще ти дам някой панталон на татко…
-    Не, не няма нужда
-    Ела ти казвам!- Алесандра влезна в стаята на баща си последвана от Енрике, започна да се рови в гардероба и шкафовете. И накрая намери едни дънки които щяха да му станат…подаде му ги и каза- Е, аз ще изляза, за да се преоблечеш…
-    Добре, благодаря…
Тя се усмихна и излезна. Всеки път когато чуеше гласа му настръхваше, а и вече се радваше, че ще остане тук. О, боже цели две седмици с него, това ще е прекрасно… Какво и ставаше??? Никога не се бе чувствала така… беше странно…
След малко той излезна и слязоха пак долу.
На вечеря им съобщиха, че утре сутринта заминават по работа и Енрике ще остане тук, под претекст, че нямало никой вкъщи, а и тук Мария щяла да се грижи за тях, но Алесандра знаеше, че баща й го е накарал да дойде тук за да я „наблюдава” какво върши. Бащите им обсъждаха нещо свързано с фирмата и Енрике се правеше, че слуша защото баща му искаше да го вкара в семейния бизнес, но в учите му се виждаше, че умира от скука… След вечеря Едуард и Рафаел се оттеглиха в кабинета му да обсъдят нещо свързано с утрешното пътуване, а Енрике и Алесандра стояха мълчаливо в хола…
-    Искаш ли да отидем в градината… там е страхотно!- пръв наруши тишината Енрике.
-    Добре…
Когато бяха вече вън той каза:
-    Е, защо не ми разкажеш нещо за себе си Сандра, все пак ще живеем заедно цели две седмици…
-    Ами какво да ти кажа на 16 съм след 4 дена имам рожден, ще питам татко дали може да направим едно „малко” купонче, до днес живях при майка ми и идвах тук само през ваканциите, но вече ще е за постоянно… Ами общо взето е това. Ти си наред- каза усмихвайки се, той също я дари с една от неговите невероятни усмивки.
-    Ъхх… начи живея при татко с мащехата ми и доведената ми сестра, на 18 съм и по чиста случайност аз пък имам рожден ден след 6 дена и ще трябва да направим още едно малко парти, но не се безпокой ще го направим в лятната къща на татко.
-    Супер!- каза Сандра и се засмяха- А майка ти?
-    Майка ми… изоставила ни е когато съм бил на 2 и половина и никога не съм я виждала, само на снимки…
-    Съжалявам…
-    Енрике!- повика го Рафаел- къде си?
-    В градината сме татко.
Той излезна и когато стигна до тях каза:
-    Хайде да тръгваме, трябва да си приготвя багажа, а и ти твоя… Беше ми приятно Алесандра!- обърна се той към нея
-    На мен също..
Енрике се наведе и прошепна в ухото й:
-    Да не забравиш да попиташ баща си за купона!
-    Няма, спокойно…
Тя и баща й ги изпратиха, и се качиха в стаята му, за да приготвят багажа му за утрешното му пътуване…
  Едуард вече бе готов, но изглежда търсеше още нещо.
-    Какво търсиш татко?
-    Тъмносините ми дънки…
-    Ъъ… аз… такова… дадох ги на Енрике.
-    Какво? За какво са му пък на него?
-    Ами Спайк... се изпусна върху него…
-    Ауч… Доста неловко…
-    Мхм..
-    Е, ще преживея и без тях. Мисля, че съм готов…
-    Добре, аз ще те оставя да си починеш.
-    Добре, лека нощ миличка.
-    Лека. Ааа… чакай малко трябва да те питам нещо…
-    Какво?
-    Нали в четвъртък имам рожден ден? Може ли да направя малко парти?
-    Ъмм… ако ми обещаеш, че няма да съсипете къщата, добре…
-    Страхотен си татко! Благодаря, Обичам те!- отиде и го прегърна- … а сега си почини добре, лека нощ.
-    Лека
Сандра записа в дневника си всичко станало през деня най- подробно… Облече любимата си синя пижама и легна, но не можа да заспи- мислеше си за Енрике и предстоящите им 2 седмици. Щеше да е прекрасно…

Хмм.. аз реших отново да се опитам да напиша нещо, не знам колко е сполучливо, но все пак.. Нищо не губя ако опитам.. E, надявам се да ви хареса.

ЧАСТ 1

     - Сандра, готова ли си най- сетне? Извика майка й от долния етаж.
Тя бе красива, но беше с ужасен характер и точно това бе причината да се разведе с Едуард- бащата на Алесандра, а сега и от нея искаше да се отърве, но на Сандра не й беше мъчно, напротив дори се радваше, че веднъж за винаги ще се премести при баща си… Ооо.. от кога чакаше този момент… не можеше повече да я понася, не че толкова често се виждаха, но не можеше да понася мисълта, че е в една къща с тази уличница. Някой би се възмутил, ако разбере по какъв начин Сандра мисли за майка си, но тя бе точно това- една уличница. Всяка вечер водеше различни костюмарчета в къщи… Това бе и една от причините поради които Алесандра искаше да се махне от тук. Тя хвърли последен бегъл поглед на стаята си и слезе по стълбата.
      - Еее… най- сетне, побързай, защото след около час- два имам среща с Дейв, а все още не съм решила какво да облека…
     - Добре де, тук съм… да тръгваме..
През целия път майка й дрънкаше глупости и се оплакваше: Дейв това, Дейв онова… Дейв това направи… Дейв онова направи… Дейв, Дейв, Дейв… Накрая Алесандра не издържа и каза с тих и спокоен глас:
  - Мамо, млъкни…- но тя продължаваше да говори, говори, говори и не преставаше…- Мамо!- извика тя и Виктория отби, обърна се и каза:
  - Да? И престани да се мръщиш, ще получиш бръчки…
  - Офф…За бога млъкни!
  - Какво пак казах? Винаги се цупиш каквото и да кажа, каквото и да направя винаги си недоволна… Омръзна ми от теб… Най-После ще отидеш при онзи мухльо баща ти и ще се отърва от теб…
  - Нали мамо? Точно това си искала цял живот да се отървеш от мен..
  - О, не миличка… Не исках това да кажа…
  - Много добре знам какво искаше да кажеш и престани с този цирк- знам всичко и то много отдавна…
  - К-какво… за какво говориш?
  - За аборта и че татко те е спрял в последния момент. Когато съм била бебе и отказвала да ме кърмиш с думите „Това дете ще съсипе гърдите ми по този начин…”- та заради това за малко не съм умряла, а след това и сиропиталището… да продължавам ли?
  - О, боже от къде научи всичко това?
      - Намери се от къде да науча, а сега карай…
Майка й се обърна, закопча си колана и продължиха пътя си. След около 2 часа вече бяха пред къщата на баща й, а по пътя двете не си казаха дори дума. Сандра взе двата куфара намиращи се в багажника и единственото което й каза бе:
  - До виждане, мамо…
Обърна се и се изкачи по стълбите, започна да търси ключа в чантата си, но вратата се отвори…
  - Алесандра!
  - Татко…- той я хвана и я завъртя- Оо… татко, колко много ми липсваше…
  - И ти на мен момичето ми… Чакай да те видя… Колко много си пораснала само…
  - А ти си все същия красавец- каза тя и го целуна по бузата.
  - Е, да влизаме…
„Най- после при  тате… От колко време само не сме се виждали две или три години, но той си е все същия какъвто го помня…” Той беше със сини очи, черна късо подстригана коса и мускулесто тяло…
Едуард я заведе в новата й стая, която беше прекрасна- боядисана в небесно син цвят /любимия й/, голямо легло, гардероб /също доста голям/, бюро на което стоеше един лаптоп, от едната страна на леглото имаше нощно шкафче, а от другата една малка масичка върху която имаше ваза с красиви полски цветя... Имаше и голяма тераса на която имаше маса със два стола, няколко саксии с петунии, карамфили и други красиви цветя, и...
  - Ахх.. кученце!- тя се доближи и го погали, баща й стоеше зад нея и й се радваше- Чие е ?
  - Твое...
  - Мое!- извика радостно тя.
  - Как ще се казва?
  - Спайк- каза Сандра без да се замисля много- много.
  - Страхотно!- баща й взе сивото кученце в ръце и каза- Е, тогава ние със Спайки ще те оставим да си оправиш багажа и да се изкъпеш, ако искаш. Банята е ето там- каза той сочейки една врата, която преди това не бе забелязала, малко по- нататък от нея имаше една много красива картина...- Дядо ти я е рисувал...- каза баща й.
  - Наистина? Много е красива... Не знаех, че е можел да рисува...
  - Има и още, но са в кабинета ми ще ти ги покажа някой ден, ако искаш разбира се...
  - Да, да.. разбира се, че искам...
  - Добре тогава... сега ще те оставя на спокойствие... До скоро.
  - До скоро...
Алесандра, бе толкова щастлива, а и тук беше меко казано страхотно, за първи път от доста дълго време бе истински щастлива... Е, сега предстоеше скучната част- подреждането на багажа. Добре, че беше взела само летните си дрехи, защото щеше да полудее докато подреди всичко.

Може ли да ми предложите някой романтичен тийн филм... нещо подобно на "Тя е пич", "Какво търсят момичетата" и т.н. Ще ви бъда много благодарна...     

Кога ще може вече да пускаш 2-рата част на историята? Дано да е по- скоро, защото ще умра... Много е добра, ти наистина имаш талант всичко е толкова добре написано, направо ще си помислиш, че професионалист го е писал... Имаш огромен талант, продължавай да пишеш и не се отказвай за нищо на света.. Надявам се да ни зарадваш и с друга история скоро време :p  :p  :p     

Страхотно е! Некст  :p  :p  :p

некст... <3

Всичко е толкова объркано… Не знам какво да правя. Той е толкова прекрасен, но и в същото време така опасен. Заради него животът ми се промени, аз се превърнах в нов човек, с нови навици,нови принципи, нови мечти, но съм толкова слаба. Защо ли? Защото вече две години се опитвам да го забравя, а не мога… опитах се да го заменя с друг, но не се получи, когато лъгах другите, него самия и себе си, че вече съм го забравила не беше така. Отново признах пред себе си, че все още го обичам, но как да спра? как да го забравя? Какво да направя кажете?!? Всеки път когато го видя стомахът ми се свива, започвам да треперя, но защо ???  Толкова искам да го забравя, но не мога. Аз знам, че със него нямаме никакво бъдеще, ние сме толкова различни, но същевременно имам чувството, че се познаваме от години. Искам да го забравя, защото той ми причинява болка- в началото беше болезнено, много болезнено имах чувството, че ще умра, а след това свикнах с болката и не й обръщах особено внимание. Искам да го премахна от живата си, но не мога… Той е като дрога, а вече пристрастила се не мога да го откажа… 

Надявам се да ви хареса... 

Ще можеш ли тази вечер да качиш некст? Много ми харесва..

Надявам се да ви хареса :):)

Ти не можеш да си представиш, колко болезнено беше да те видя с една от най- добрите ми приятелки… още ви виждам там… на черния диван… заедно… Тя беше легнала на рамото ти… ти галеше и целуваше косите й, а аз стоях настрани гледайки ви… очите ми се пълнеха със сълзи.. за момент ми спря дъха, помислих си, че няма да мога да издържа… гледах ви… не свалях очи от вас… чувствах, че сърцето ми ще се пръсне… Попита я: ”харесва ли ти” и заглуши отговора й с целувка… Аз използвах момента за да избърша сълзите си. Тръгнах си, а тя имаше наглостта да ми каже:
„ Остани още малко, моля те… свършваме след малко…”, аз не знам откъде намерих сили да се обърна и с усмивка да кажа: „ Не, ще ви оставя на саме…” Още след като се обърнах сълзите ми почнаха да се стичат… усещах соления им вкус… не виждах нищо… спъвах се във всяко едно стъпало… падах, ставах и продължавах…докато не се оказах в стаята ми... Слава богу съквартирантките ми спяха, не исках да ме утешават или да ми задават въпроси на които не съм в състояние да отговоря… Свих се в ъгъла на моето легло и продължих да плача… все още ви виждах… сега още ви виждам… и усещам същата болка… отново сълзите ми се стичат без да мога да ги спра…

Не съм се опитвала да копирам нищо, ако така се е получило съжалявам...