Прибрах се у дома, беше толкова празно без мама. Облякох някакъв потник и къси панталони за да ми е по-удобно. Побързах да отида при нея по-рано за да й помогна с нещо, вързах косата си някак - никак, много разпуснато - небрежно, но се получи добре. Взех подаръка за леля и хванах едно такси. Щом пристигнах влязох в къщата, вратата не беше заключена, но като позвънях никой не ми отвори. Явно леля Джули още беше заета. Прекосих целия коридор от  единия до другия край на къщата, отворих стъклената врата и се озовах на задния двор, където винаги миришеше на рози. Прекрасните бели и червени цветя бяха навсякъде, леля беше изрисувала беседката, където щяхме да се черпим в рози. Щом я видях все още подреждаше масата. Но леля живееше сама, защо имаше 4 чаши и 4 вилици, явно още някоя нейна приятелка. Тя не обичаше да се събира с много хора.
- Ани, здравей мила!
- Лельо, честит рожден ден, това е за теб! - прегърнах леля и й подадох картонения плик с розите и статуетката вътре.
- О, мила, прекрасно е. Хайде, ела седни.
- Лельо, запознах се с една дама Елис, оказа се, че ще дойде тук също.
- Оо, познаваш Елис, да, тя ще дойде със..
Не довърши изречението си, защото се иззвъня на вратата, този път обаче леля чу звънът и изтича да отвори вратата. Чудех се къде ли е кучето на леля - Джино, беше сладур с който обичах да си играя като малка, но ето, че само си помислих за него и той дойде отнякъде. Седнах на тревата в двора и започнах да си играя с него като дете, за момент вдигнах поглед и видях Елис, в една прекрасна елегантна рокля, за края на април си беше доста горещо. Тя беше много красива, но когато погледнах по-добре видях как иззад нея се появи един строен, силен и висок младеж, може би на моите години, свалих погледа си веднага към Джино, който не ме оставяше на мира. С крайчеца на окото си видях как момчето откъсна една бяла роза, но явно се убоде и капка кръв падна на едно листо на розата, но той не я забеляза. Доближи се до мен, клекна и ми се усмихна, подавайки ми розата. Чувствах се неловко, защото аз си играех с лабрадора на леля, докато някакъв сладур се опитваше да ме впечатли. Взех розата и му благодарих, момчето беше срамежливо, защото се изчерви.Седнахме на масата, той седна срещу мен. Леля ни запозна - Крис, това е дъщерята на брат ми Джак, Ани Уайт, Ани, това е сина на Елис  - Кристофър Хейд. Кимнах му и се усмихнах, но той не отделяше поглед от мен. Елис започна да ме хвали колко интелигентно момиче съм, но аз просто не смеех да обеля и думичка. Крис ме гледаше и се усмихваше странно, аз не го поглеждах дори, чувствах се тъпо, изчервих се, но това не можеше да ме измъкне от ситуацията. Реших да отида до тоалетната и взех чантата си с мен. Бях се сетила за писмото на Синтия..

Радвам се, че Ви харесва, ще има още, коментирайте да некст..

Когато влязохме в огромната сграда първо посетихме рецепцията. Там ни дадоха по едно билетче с името и местонахождението на салона в който се състоеше пред-погребалната церемония.
- Извинете, госпожице, Вие ли сте Ани Уайт?
Мъжът на рецепцията ме спря и започна да ме оглежда.
- Да, аз съм, има ли нещо?
- Може ли да Ви задържа за малко?
- Разбира се. - кимнах на Бренда в знак да потърси салона без мен.
- Госпожице Уайт, седмица преди да почине, госпожица Синтия ми остави едно писмо и ваша снимка, телефона Ви също, аз съм нейн братовчед. Каза ми да Ви го предам, ако не съм Ви намерел до една седмица ме помоли да Ви звънна. Не съм отварял писмото, заповядайте.
- Благодаря.
Пуснах писмото в чантата си и се запътих към салона по стълбите. Какво ли беше това писмо, беше толкова подозрително, защо точно до мен? Намерих салона, тялото на Синтия беше разположено по средата върху един подиум, а около него малко столове може би три редици от по 5 стола. Бренда беше седнала най-отзад, всичко това видях само през огромната отворена врата от две части. На входа ме спря въпросният и подозрителен Бил.
- Ани, благодаря, че дойде.
- Моите съболезнования Бил, аз .. ще влизам. - Тръгнах да продължавам към салона.
- Наистина се радвам, че те виждам.. - Той ме дръпна за ръката и се усмихна.
Отговорих на усмивката му и побързах да продължа. Той беше висок и чаровен, но наистина беше огромен женкар. Седнах до Бренда, пред-погребалната церемония не бе започнала още. Когато я погледнах тя се усмихваше и повдигаше вежди.
- Какво?! - прошепнах.
- Знаех си, сладура още те харесва..
- Бренда, престани... Не го харесвам..
- Хаха, такъв е сексапил..
- Млъквай, започва..
Церемонията не продължи дълго, но онзи Бил седна точно до мен след като започна церемонията, разбира се, гледаше право в мен, а аз не смеех да извърна поглед. Щом всичко приключи и стана време да погребем Синтия повечето хора се разотиваха Бренда също ми каза, че си отива, но аз реших да остана. Бил чу това и щом всички тръгнаха към гробищата аз останах последна, изглежда Бил ме причакваше на изхода на салона, защото когато излязох ме спря точно там..
- Да отидем заедно?
- Добре.. - замислих се преди да отговоря, мислех само за писмото..

Страхотно,отдава ти се. С нетърпение чакам некста, давай ги по-дългички и по-начесто.   

Хладна априлска сутрин. Все още лежах в леглото си, когато ме събуди звънът на телефона.Измъкнах ръката си някъде изпод завивките и напипвах телефона на нощното шкафче до леглото ми, когато най-накрая го намерих седнах в леглото и погледнах екрана. Беше приятелката ми Ванеса, веднага вдигнах не беше обичайно да ми звъни в пет сутринта.
- Ало.. - прочистих гласа си - Ало, Нес, какво има?
- Ани, имам ужасни новини, току що разбрах от Бил, че Синтия се е самоубила.
Не можех да повярвам на ушите си, истина ли бе това, което Ванеса казваше!? Отдавна не бях виждала Синтия, може би откакто завършихме училище, но бяхме приятелки..
- Ани, там ли си? Погребението ще е утре в 09:00ч. в сградата на Силвър Рийч, ще дойдеш нали, по заръка на Бил? Кажи и на онова момиче, което живее над теб,то познаваше Синтия, нали?
- Да, да познава я, аз .. Ще й кажа, непременно ще дойдем.
- Добре, ей, не се разстройвай, ще се видим утре..
Не можах дори да отговоря, Ванеса затвори. След тази новина не можех да заспя отново, станах и отидох в банята. Измих зъбите си и влязох под душа. Чувствах, че се задушавам, през цялото време мислех защо Бил не се е обадил лично на мен, дали той имаше нещо общо със смъртта на Синтия? Бил много често й изневеряваше, но тя го обичаше до полуда и не виждаше очевидното. Дали бе разбрала за някоя от приятелките му? Тези въпроси не ме оставяха на мира. Спрях душа и се подсуших, върнах се в стаята ми и започнах да ровя за дрехи в огромния гардероб, който не ми стигаше изобщо.. Облякох някаква случайна черна рокля и отидох в кухнята. Докато аз се оправях бе станало 06:30, сред дървените шкафове видях майка ми, правеше кафе за мен и нея както всяка сутрин.
- Добро утро Ани, как спа?
- Мамо, Неса ме събуди, спомняш ли си онова момиче от 9 клас, Синтия ?
- Аа, да, сетих се, което се премести от Испания нали? Какво за нея?
- Мамо, самоубила се е, утре съм на погребение, трябва да звънна и на Бренда, да отида до работата за да предупредя шефа, че ще отсъствам утре..
- Миличка,обади се първо на Бренда и отиди до работата, може да отидете заедно.
Майка ми ме прегърна и ми остави кафето на масичката до прозореца, който гледаше право към Айфеловата кула. Взех телефона от стаята си и се върнах в кухнята, сръбнах от горещото кафе и се обадих.
- Ооо, какво по дяволите? Ани, защо ми звъниш толкова рано..
- Бри, извинявай, че те будя, Синтия се е самоубила, утре е погребението, ще отидем ли заедно ?
- Казваш го сякаш ми пукаше за онази кучка..
- Бренда, престани, тя е мъртва. Ще отидем утре заедно в 09:00 часа - Силвър Рийч.
- Хубаво, а сега ме остави да спя..
Затворих, Бренда беше мургава и пълничка, на хладилника си имаше снимка на красиво женско тяло, която гледаше, когато й се доядеше сладкиш. Беше заядлива и забавна, но понякога и много дразнеща. Още не бях изпила кафето си, отидох в банята отново и вързах червената си коса, взех чантата си и обух обувките си. На излизане предупредих майка ми, че отивам на работа и тръгнах именно натам..

Това е новата ми история, след “Да обичаш чудовище„, 1 част е по-дълга, защото исках да се реванширам, че завърших предната история на най-интересното. Надявам се тази да Ви хареса, изразете мнението си за да знам да я продължа ли.

~Да обичаш чудовище 19~

Той я прегърна, толкова се радваше, че отново може да я види, можеше да й спести някои неща.. Тя обичаше да се чувства малка в ръцете му, може би вече съм го казвала, но това я караше да се чувства толкова специална.
- Данте .. - Сиена се усмихна и наведе глава.
Той не я чуваше въобще, просто се доближи и я целуна, отново усещаше сладките й малки устни, но на нея й се спеше, въпреки, че беше 15 часа следобед.
- Аз си отивам, трябва да си почина малко от всичко това..
- Няма ли да поостанеш още няколко минутки.. - прошепна Данте, целувайки я.
- Хаха, може би.. - Тя му отвърна на сладките целувки, кикотейки се, бяха толкова сладки, но през главата й мина и замина въпроса “Ами Винсънт?„ Тя не го взе на сериозно, просто продължи да се забавлява с своя любим и докато усети стана 17 часа, заваля дъжд. Едри капки се стичаха по прозорците, успокояващ звук на капеща вода се разливаше навсякъде.
- Няма да те пусна да си ходиш в този дъжд, искаш ли да гледаме филм? - Данте се усмихна, сложи  на леглото и я прегърна, но по-скоро филма гледаше тях, отколкото те филма. Интересно, Сиена не си и помисли отново за Винсънт, но той си мислеше за нея и за това къде се бави Неро. Двамата бяха изготвили план срещу Данте, но Винсънт беше резерва, трябваше да чака обаждане от Неро, но той едва ли бе в състояние да докосне телефона си, камоли да говори. Минаха се часове, може би 4 или 5 часа, беше вече тъмно, а Неро още лежеше безпомощен на поляната, Данте заспа преди Сиена, която беше доста хитра, измъкна се от ръцете му и взе ключовете на колата му. Една година живееше с Винсънт и Неро, имаше им телефонните номера. Обади не на Винсънт, знаеше, че Неро не си е у тях, помоли го да отиде на някакво място в града си, тръгнаха едновременно дори по едно време се разминаха, а тя имаше ключове от къщата на Неро, стигна до нея, доста бързо при това, вкара ключа бавно в ключалката, страхуваше се да не би да има някой вътре, трепереше, никъде не светеше, може би мислите й бяха грешни.
Тя завъртя ключа и вратата се отвори веднага след като той щракна, вътре беше тъмно, нищо не се виждаше, Сиена се опита да светне лампите, но тока беше спрял. Тя започна да се придвижва бавно, опитваше да не се удари в нещо. Внезапно нещо я удари, удари ли я, притисна ли я не знам, но главата й се завъртя, нещо я стискаше супер силно, сърцето й прескочи. Нещо направо я смазваше, болката й беше неописуема, проблесна някаква светлина, тя видя похитителя си, видя ...

Дано Ви хареса, скоро юбилей 20 част

~Да обичаш чудовище 18~
Данте се изправи, вече дори не усещаше раната на рамото си, виждаше как Неро я докосва и това го побъркваше, доближи се и издърпа Сиена, тя плачеше, чувстваше се като жертва, каквото и да направеше, знаеше какъв ще е края, познаваше Данте, но не познаваше Неро. Не знаеше на какво е способен той, все пак, твърдеше, че я обича. Наложи се Данте да удря Неро, влагаше целия си гняв и ревност в ударите си, че Неро примираше от болка,не можеше да се опомни и да реагира адекватно все пак, не друг бе порязал ръката на Данте. Неро изпадна в безсъзнание, Данте го качи в колата си и го закара извън града, на някаква поляна, щом го остави на земята го срита 2-3 пъти за да се увери, че няма да се събуди и се върна при Сиена, най-мъчителните 30 минути за нея. Тя не знаеше какво е станало, всичко беше възможно, а когато Данте се появи на вратата пред нея, тя нямаше какво друго да направи освен да го прегърне и да превърже раната му, кръвта вече беше и почти по цялото й тяло, просто беше навсякъде.
- Данте.. - тя го погледна за секунда.
- Не съм искал да виждаш такива неща, повярвай ми, не искам да те стряскам, не искам да ти причинявам болка, но аз съм такъв.. живота ми е такъв..Не исках да виждаш чудовището в мен.. Още ли ме искаш толкова силно, както преди една година? - той я гледаше с нежните си кафяви очи, не сваляше погледа си от нея, наистина я обичаше, показваше го по странни начини..
- Дори още по-силно, аз никога не съм обичала Неро, аз обичах теб, но.. Принудена бях да съм такава, ти ме познаваш, аз те познавам, но не бях виждала да нараняваш физически някого..
- Аз наранявам постоянно, физически и психически, само това умея, наранявам любимите си хора, за това всичко ми се струва черно, не исках да наранявам теб, обичам те безкрайно много, а ти може би не ми вярваш, но искам да си щастлива, аз едва ли ще живея още дълго, просто не заслужавам, единственото нещо, което ме държи жив си ти.. Ние сме като красавицата и звяра..
- Но те все пак се обичат, накрая красавицата направи така, че звяра се превърна в принц, но дори и да не стане така с нас, винаги ще те обичам какъвто и да си..
- Няма да се откажеш лесно, нали? - Данте я погледна в игривите зелени очички.
Тя поклати глава и го целуна по носа, толкова му беше сладко..

Казвайте, ако Ви харесва ще пускам още 

~Да обичаш чудовище 17~
- Толкова си красива..
- Искам да отида вкъщи, Данте..
- А аз не искам да ме побъркваш така, не съм мислел, че ще се превърна в нещо такова.
- Довиждане.. - Сиена извърна глава и излезе от стаята.
Тя спря първото такси, което мина по улицата и упъти шофьора към дома си.С такава лекота напусна дома на Данте. Таксито спря пред дома й, тя се огледа, плати на шофьора и с грация слезе от таксито, внимавайки да не стъпи в някоя локва - беше валяло не отдавна. Данте правеше всичко за нея, защо тя не го оценяваше.. Отключи вратата, не бе виждала дома си от цяла година, не беше променен, всичко беше така както го бе оставила, перфектно подредено, както обичаше да бъде. Хвърли чантата си някъде на пода, искаше да си вземе душ, започна да се съблича още от вратата, дрехите й бяха по целия път до банята, влезе под душа, пусна водата - гореща, не я усещаше даже, изкъпа се и взе хавлията, подсуши се, качи се в стаята си и си легна, от това имаше нужда, уви се в меките завивки и сладко заспа.
На сутринта обаче имаше странното чувство, че нещо е станало. Обади му се, той не вдигна, отиде до дома му. Завари го завързан.
- Какво е станало, кой те върза ? - Започна да разхлабва възлите.
- Сиена, заключи се в банята и не мърдай оттам докато не дойда и не чукна по вратата 4 пъти.
- Какво е станало?
- Добре, че дойде.. Направи каквото ти казах!!
Тя го послуша, влезе в банята и се заключи, чуваше разни шумове, но не разбираше какво става, след известно време той се появи, почука на вратата четири пъти, но когато Сиена отключи видя Неро, целия в кръв, избута го и се качи в спалнята на Данте, видя го, лежеше на леглото, то също беше пълно с кръв, но той беше жив, беше добре.
- Какво си направил Неро? - В очите й отново се появиха сълзи, Данте лежеше на леглото с огромна рана на рамото. Тя блъсна Неро, до стената, удряше го. - Казвай какво направи!! - Неро я хвана за ръцете, тя искаше да мърда, да се освободи, но силата му не позволяваше.
- Толкова си наивна, нима милсиш, че ще те оставя в ръцете на този глупак? Сиена, обичам те, толкова си невинна и нежна, искам да те целувам до края на живота си, докато не ме заболят устните, но винаги е имало пречка, пречката - онзи на леглото. Ако не ти бях отворил нямаше да е жив сега, но знай едно, това, което направи той с мен, ще направя и аз с него, ще му открадна любимия ангел, да го видим как ще се оправя..
Неро я притисна до себе си и наведе глава, целуна я, тя се дърпаше, Данте само гледаше, нямаше сили да стане, болката му бе невъзможна.
- Остави ме!! - извика Сиена.
- Няма да те оставя, ако трябва ще извърша и грях пред този нещастник, за да се пръсне от ревност...
Неро бръкна през дънките на Сиена, свали ги, разкъса бикините й, но Данте не издържа, обичаше я повече от всичко, болката вече беше непосилна да го спре..
Да, става малко перверзно, надявам се не пречи. Дано Ви хареса, ако е така можете да изразите мнението си и да очаквате 18 част разбира се.

~Да обичаш чудовище 16~

- Но, как не си ме забравил? Мина толкова време, Данте.. аз..
- Сиена, аз не съм спирал да те обичам, дори още по-силно, дистанцията не ми пречи, но вече тя няма да съществува, обещавам ти, ще направя всичко за да си с мен в града, ще живеем заедно..
- Ами Неро??
Данте показа ръцете си, дори в тъмното се виждаше кръвта, хвана я през кръста, вече почти цялата ú блузка беше червена.
- Какво си направил?!
- По-важно е какво ще направя сега..
Той наведе глава, тя усещаше студените му устни, бавната целувка, той я целуваше така както отдавна не бе целувана, нежно и все пак, като за първи път, тя изтръпваше, когато беше в ръцете му, незнайно как, чувстваше се на сигурно, по-сигурно от както беше с Неро.
- Спри! Кажи ми, каква е тази кръв? - Сиена погледна ръцете на Данте.
- Няма значение! - Данте изненадващо я вдигна на ръце и я качи в колата си..
Потегли, тя не казваше нищо, дори не се съпротивляваше, пътят не беше много дълъг, минаха го бързо, Данте я заведе в дома си точно в полунощ. Най-накрая лампите в къщата на Данте осветиха лицето на Сиена, тя се погледна в огледалото, огледа се отгоре до долу. Цялата беше в кръв. Бялата ú блузка, белия панталон.. Преоблече се, облече една от тениските на Данте. Искаше да спи, но имаше толкова много въпроси.
- Когато си тръгна ми остави бележка вкъщи, а на килима имаше кръв, чия?
- Моята.. моята кръв, порязах се нарочно..
- Ти си толкова.. - Сиена стана от дивана, гледаше го.
- Толкова какво?? - Той се изправи до нея, сега тя изглеждаше малка, като него докато седеше на дивана. Той я гледаше от високо.
- Аааа.. - Сиена започна да се кикоти, виждаше, че Данте не иска да я нарани.
Той я прегърна, от толкова отдавна не я беше виждал..
- Обичам те.. толкова много.. но не искам, аз съм виновен за всичко.
- За кое всичко? Знаеш, че въпреки това как се държиш винаги съм те обичала..
- Не е имало момент в който да спра да те обичам от както те срещнах.
- А защо тогава се държеше толкова студено..
- Не исках да страдаш, това, което съм аз.. ти не заслужаваш.. аз искам да си щастлива, но сега съм такъв, защото видях, че си по-зле като не ти обръщах внимание..
- Но..
До 17 част на всички, очаквайте скоро..

~Да обичаш чудовище 14~

- Какво по дяволите правите??! - Винсънт се ококори, Сиена се покри с чаршафа на леглото, а Неро гледаше странно към вратата..
- Винсънт, напусни! - Измърмори Неро, той и Сиена не сваляха очи от Винсънт, както и той от тях..
- Трябва ми шампоан... - Винсънт влезе в банята, взе шампоана и излезе от стаята, Неро и Сиена само го наблюдаваха..
- Досадник.. - усмихна ú се Неро - Споко, нищо не е станало..
- Неро, аз... толкова ме е срам.. Трябва да спим, три през нощта е.
- Не се притеснявай, щом искаш ще спим.. - Неро се усмихна и загаси осветлението, прегърна я и заспаха, докато някъде далеч в покрайнините на Лейс, един човек не спеше, онзи който малко преди съобщението се бе свестил, Данте щеше да ги убие..
Той се качи в колата си, търсеше тъмно-син автомобил с регистрацията 1407, щеше да я намери, щеше да я затвори, да я заключи. Всяка секунда му се струваше като час, на пътя хиляди светлини, а в главата му само красиви зелени - женски очи. Нямаше избор, трябваше да се върне в града, в дома си. Мина покрай къщата на Сиена, празно, пусто, сякаш без красивото ú тяло тази къща не беше къща, сякаш беше нещо несъществуващо, без светлините в прозорците..
Данте живя в града, много време, минаха се седмици, месеци, една година.. Сиена продължаваше да живее с Неро и Винсънт, без никакви проблеми, в добри отношения, с Неро - дори прекалено добри, но Данте не спираше всеки момент да мисли за своята любима, да, понякога беше груб с нея, но я обичаше.. Обичаше я толкова много.. За сметка на това Неро също изпитваше силни чувства към нея, за Винс не мога да бъда сигурна, но нищо не можеше да се очаква от този живот..
Данте беше решен най-накрая да я открие, проучваше в продължение на цяла година името, което беше открил до входа на онзи склад - калъфа на ножа на Неро с името му на него Неро Ариен, Данте беше умен, разбра къде живее Неро, оставаше само да го открие и убие..

Дано Ви хареса, ще има и 15, очаквайте скоро..

~Да обичаш чудовище 12~

- Не, Данте, пусни ме.. не искам да се повтаря..
- Защо да те пусна? Не искаш ли онази тръпка обратно?
- Данте, казах да ме пуснеш!!
- А какво ще стане, ако не те пусна ? - той се усмихна подло и я стисна силно за задника, тя извика.
- Малка кучка такава, не крещи! - той ú запуши устата.
Тя вдигна ръката си и му удари доста силен шамар, по устните на Данте протече кръв.Той не ú направи нищо, не искаше да я удря, просто искаше да я чука още по-силно, до преди месец не предполагаше, че ще се превърне в толкова “лошо момче„ и че ще ú позволи дори да го целува, не знаеше какво става с него, тя го побъркваше.
- Не ме удряй, малката, ще ти разкъсам задника, бъди добро момиче и ме слушкай сега? - Данте не вярваше на това, което каза, но..
В очите ú се видя много страх, пълнеха се със сълзи..
- Моля те, остави ме на мира.. - в същия момент Неро влетя в стаята.
- Пусни я или ще те гръмна! - Той имаше пистолет в колата си.
Данте извади своето оръжие и го насочи към гърлото на Сиена, тя се страхуваше, ставаше сериозно.
- Пусни пистолета или ще гръмна нея, жалък.. - Данте измърмори с доволна усмивка на лицето.
Неро не го послуша, изведнъж някой изрита Данте отзад, той падна на земята, Неро и непознатото ново лице започнаха да го ритат, докато не изпадна в безсъзнание. След това Неро качи Сиена в колата си, а непознатия се качи в нейната и ги последва. Потеглиха с бясна скорост към дома на Неро. По целия път, Сиена - безмълвна.
Щом двете коли паркираха в двора на къщата на Неро непознатото момче се приближи, влязоха вътре, Сиена седна на масата, а двете момчета стояха, мислеха какво ще правят с момичето.
- Аз съм Винсънт, приятно ми е, а какъв беше този, хубавице?
Сиена присви ядосано устни, погледна Винсънт за секунда и отново впери погледа си в масата, вярно, беше на моменти, но това стана толкова бързо..
- Явно не си от разговорливите? - попита Винс, той имаше тъмно-зелени очи и светло-кафява коса, силен и строен - тялото му беше като на Неро. Винс вдигна брадичката на Сиена с два пръста и я погледна в очите.
- Красива си.. - Той се усмихна чаровно.
Сиена се дръпна и изпуфтя, продължи да гледа така интересната маса..
- Стига брат, остави я.. - Неро му каза докато се доближаваше до нея.
- Сиенке, отивай да си почиваш в стаята ми, един от нас ще се наложи да спи при теб.
- Неро, искам ти да спиш при мен, страх ме е от този.. - прошепна му, внимаваше да не я чуе Винс и той не я чу..

Извинете за забавянето, ето, дано ви хареса, очаквайте 13

Привет на всички, не знам дали тук е точната секция за това, но ми трябва някой, който умее да работи с Photoshop, искам да се обработи една снимка, ако има желаещи моля да ми пишат лично съобщение. Благодаря предварително!