и 513

Това е за тази вечер.Утре ще пусна следващата част.

Ами сега гледам Sex and the city    и нямам представа.Ако напиша следващата част до час,час и нещо още тази вечер ще я пусна.

Новата ми история.

Лятната ваканция мина толкова бързо.Сякаш вчера ни раздадоха бележниците и днес пак сме на училище.Всичко мина толкова неусетно.Купоните,лудориите,караниците.Цялата лятна емоция...и ето ни отново.Аз и най-добрата ми приятелка Зара вървяхме към училище за първия учебен ден.Всяка година все едно и също.Учениците влизат в класните стаи, учителите им казват колко са пораснали и се започва мъчението наречено училище.СКУКА!Аз?Аз ли?Аз съм Христина,но всички ме наричат Христа,а на галено Хрисче.
- Виж кой е тук. -каза Зара,като ме сръчка с лакът в ребрата и кимна към Валери.Ох,Валери,Валери...обичах го.Побягнах към него и го целунах страстно.Не го бях виждала от седмица и нещо,защото точно преди началото на годината реши да отиде на море с момчетата от отбора по футбол.
- Здрасти гадже. -казах аз като го целунах отново.
- Здрасти хубавице. -Погледна ме с най-сладкият поглед и ми намигна. - Надивя ли се последната седмица с Зарчето и с другите момичета?
- Да,но щеше да е по-забавно ако бях с теб.
- Знам ама нямаше как да откажа на момчетата.Много искаха да отидам на море.
- Поне забавлявахте ли се? -той ме погледна за малко и каза...
- Абе айде по-късно ще ти разказвам.Ела да се видим с другите. -Съгласих се.И без това не ги бях виждала отдавна.Запътих се кам фоието на училището и там се срешнахме с Тодор и Силвана.Тодор беше най-добрият приятел на Валери,а Силвана беше много близка с мен и Зарчето.Абе общо взето си бяхме страхотна компания.И разбира се Ралица трябваше да се появи и да ни се натресе.Тя между другото е кварталната принцеска.Супер,а?Беше облечена точно като проститутка.С много къса карирана пола,горнище на адидас (ха-ха) и страшно високи токове.Ама нали във всяко едно училище си има такива индивиди.
- Здрасти. -каза тя и прегърна Валери с цялата си наглост. - О,здрасти Христа.Не те видях. -"ТИ БЪЗИКАШ ЛИ СЕ" ми идеше да и кажа и да и зашлевя шамар,но не го направих.Просто хванах Валери за ръката и се запътихме към класната стая.Всички бяхме от един клас.Предполагам това беше една от причините да сме толко близки.След като се настанихме по чиновете започна проверка от класния.
- Първи номер.
- Тук.
- Втори.
- Тук.Винаги на разположение. -каза Валери и всички се засмяхме.Включително и класният ни ръководител,който всъшност беше господинът по математика.Ставаше ли въпрос за шеги бяхме първи приятели с него,но когато ставаше въпрос за учене беше много строг.След като часът приключи можехме да си тръгваме.
- Искате ли на кафе или да се разходим някъде по центъра? -попита Валери.Той между другото имаше леко къдрава коса,тъмно  кафяви очи,светъл тен и беше висок колкото мен.
- Ами айде ако искате да отидем в Зино? -предложи Тодор.Всички се съгласихме и тръгнахме.
- Ей,хора.Чакайте. -беше Ралица.

След като се прибрах в нас майка ми и Сара ги нямаше.Явно бяха излезли на разходка.Събух си кецовете и се запътих към хладилника да си налея кола,защото беше горещ ден и намерих залепена бележка на барплота "Хана майка ти е зле.Пропадна докато отиваше към банята.Ела веднага щом прочетеш това -Сара"
- О,Боже!!!! -обух огромните си пантофи в формата на глави на маймуни ,защото нямах време да завързвам кецовете си.Побягнах към колата без дори да заключа.Дадох газ и тръгнах към адресът,който беше написан на бележката. -Добър ден.Къде мога да намеря Натали Кларк? -попитах разтревожено.
- Стая 214.
- Благодаря. -побягнах към асансьора. - Сара -извиках аз след като я видах. - Какво стана?
- О,Хана.Стана толкова бързо.В един момент беше добре, а в следващия падна на земята.
- Може ли да я видя?
- Лекарят е в стаята,в момента я преглежда. -След около 10 минути чакане от стаята в  която беше  настанена майка ми излезе мъж на около 40 години с леко побеляла коса.
- За Кларк ли чакате? -попита той.
- Да.
- Само роднини могат да я видят.
- Аз съм и дъщеря.Как е тя?
- Вижте госпожице... ракът на майка ви е в много напреднал стадии.Единственото за което можем да се борим е да удължим живота и с няколко седмици,но за това ще са необходими 24 часово наблюдение и незабавно започване на химиотерапия. -В този момент всичко в мен вътрешно се срина.Знаех,че рано или късно ще се стигне до този момент,но сега когато тази страшна присъда беше изречена на глас не можех да повярвам,че е истина.

Приятелят ми.

Тези              (makeup)        (f)      (~)    (d)    (ninja) 

ще стоя в час

- Какво каза? -попита Колин като се приближи до мен и изрече думите тихо в ухото ми.
- О,мисля,че ме чу.
- От къде ти дойде тази идея?
- Поправи ми колата и може би ще ти кажа. -азах аз и се обърнах към него.Озовахме се толкова близо един до друг,че усещах дъхът му по цялото си лице.Беше страхотно,най-вече,защото за пръв път имах чувството,че го контролирам.
- Какво искаш?
- Като за начало погледни дали има нещо за сменяне и после се заеми с поправянето. -Колин присви очи и започна да поправя колата.
- Е... ще ми кажеш ли защо мислиш,че продавам дрога?
- Вчера те видях с едни момчета.Разменяхте си пари.
- Е и?Просто ми бяха взели малко на заем и вчера ми ги върнаха.Какъв ти е проблема?
- Малко на заем?!?Подадоха ти пачка с поне 1500 долара.
- Виж,не,че е твоя работа,но не съм дилър.
- Добре,но каквото и да правиш... не мисля,че е законно щом са замесени толкова пари.
- Играя покер.ОК?Трябва ми определена сума.Щом я събера ще спра.Сега можеш да тичаш да кажеш на дружките си.
-Не,че е твоя работа,но не съм кучка.Няма да кажа на никого.Знам през какво преминаваш.Знам,че баба ти скоро почина от рак.Напълно те разбирам.
-Нищо не разбираш. -промърмори Колин.
- Виж,може да не знаеш,но майка ми също е болна от рак. -разкращях се аз. - Не се прави,че знаеш всичко,защото не е така.И аз наистина те разбирам.Знам какво е единствения ти близък човек да ти се изплъзва.А сега ако си приключил с колата можеш да си вървиш. -отсякох.Колин не помръдна за около 5 секунди,но после се приближи кам мен и ме притисна към колата.Помислих,че най-накрая ще направи нещо и се усмихнах,и точно когато устните ни бяха на милиметри той се протегна,взе куфарчето с инструменти на Рей което беше върху колата зад мен и се изсмя.
- Толкова си предсказуема. -каза той и се запъти към училище.Не можех да повярвам,че ме направи на глупачка.
- Майната ти Колин. -изкрещях,влязох в колата си,тръшнах вратата и дадох газ.

Аз утре имам по немски.Не ми е напрегнато,защото съм много добра.Даже не съм сядала да уча само си преговорих по-важните неща.

Успех на всички.

Супер.Некст     

Ще се помъча да стана от леглото и да се завлека на басейн