По принцип най-много пътувам с автобус или такси,но често наемам тате за шофьор а когато времето е хубаво и мога - пеша.
За пътувания в страната предпочитам влаковете - от малка много ги харесвам
Най - комфортен транспорт - частен автомобил.
Не съм пътувала с кораб и самолет,но бих пробвала - особено с кораба  

Скромно - 7401 

1.Колко време прекарвате под душа?
много повече,отколкото ми е необходимо

2.Смятате ли за нормално човек да се къпе час и повече или 10 мин. са напълно достатъчни?
ами понякога и 10 мин са достатъчни,понякога не

3.Налага ли ви се често да чакате пред банята сутрин, защото някой отново е „заспал“ под душа? Или предимно чакат вас?
обикновено чакат мен..но пък нашите си знаят,че след моето къпане топла вода не остава,така че те стават рано и се къпят преди мен

Определно мечетата  веднъж с още две момичета си направихме плодова салата със сметана и такива желирани мечета    доста добра беше

Днес не съм си включвала скайпа

Последна в списъка беше скъпата ми Mozilla Firefox

Една приятелка,за да ме извика да ходя на вила и да ми каже кой точно ще ме вземе от вкъщи

Хахах,супер

http://www.vbox7.com/play:bf0be4ed

oyooo,oyoooooooooo от тази песен    а клипа е просто страхотен..изчистен и перфектен.А Burhan G 

Основно си говорим,наваксваме с материала по други предмети,играем на "Не се сърди човече",Градове и държави и бинго..слушаме музика със слушалки    често се случва и с приятелките ми да си правим тегления - на много на брой малки хартийки пишем имена на момчета,който познаваме,и всяка си тегли листчета    общо взето,винаги има какво да правим

Реших и аз да направя тема тук.Става дума за размислите ми по една истинска история.История,която преживях.В момента,в който пишех това,все още исках да бъда с онова момче.После размислих.Ако ви допадне,ще публикувам и решението,което взех по - късно и което ме промени - вярно е,че зад всяко момиче стои поне един нещастник,който я е направил по - силна. 
Съжалявам ако думата "той" се повтаря,но просто изтрих името

На този етап от живота си,аз просто не знаех посоката към пътя,по който трябваше да поема.Всичко ми изглеждаше неестествено.Бях по средата на реалноста и това,което тя трябваше да бъде.Все още не можех напълно да осмисля факта,че той вече не е с мен.И не само,че не беше с мен,той беше с друга.Може би всичко беше заради нея.
Тогава се замислих за първичното у всеки човек.И стигнах до извода,че явно моят бивш не е еволюирал достатъчно.Да,казано така звучи смешно,но ме нараняваше адски.С какво го заслужих ли?Никаква идея,още един въпрос без отговор.Идваше ми да изкрещя в лицето му,питайки го,а после да седна спокойно пред него и да го попитам какво всъщност прави с живота си,да се поинтересувам защо трябваше да приключи с мен по този начин.Даже ако трябва да бъда честна,той дори не приключи окончателно.Защо..?Тази дума ме мразеше,но и упорито ме преследваше.Особено когато ставаше дума за него.А как ми се искаше само да знам!И пак се зачудих дали не е с нея заради мен.Каква ирония!През цялото време му имах доверие и мислех,че това,което той чувства към мен е много повече от само симпатия.Не съм чак толкова глупава,че да не усетя,а дори и толкова влюбена,аз никога не изгубих връзката си с истинския свят.Надали той досега е имал такава връзка – толкова разделяща двама ни с разстоянието между градовете и толкова държаща ни един до друг с емоциите си.Дали все пак не беше тръгнал с нея,за да забрави за мен?В мен ли беше вината,че почти не му бях писала от последната ни среща през август и по всякакъв начин се стараех да му покажа,че в живота ми всичко е наред?Наистина ли той разчиташе на мен до такава степен?Наистина ли го нараних до толкова,че да реши да тръгне с първата изпречила се на пътя му,за да забрави за всичко случило се между нас,да забрави какво чувства?Наясно бях какво място заемаше той в моя живот,но не знаех къде съм аз в нвговия.Щеше ми се да вярвам,че тя е просто начин да забрави мен.Но явно подхода беше грешен.Харесани снимки,съобщения,поздрави с песни..Какво щеше да излезе от всичко това?Още когато той започна тази връзка ми се искаше да вярвам,че тя има бъдеще.Все си мислех за това,че ако той не беше направил първата крачка,на този етап щяхме да сме само познати.Дори и сега,след всичко,когато се чувствам толкова наранена,пак имам сили да повярвам,че ме помни такава,каквато бях и в ръцете му – толкова спокойна и толкова негова,че никой не можеше да ме измъкне от там.Може би всичко идваше от там,че не бях направена така,че да се отдръпвам когато той ме целува.И вътрешно знаех,че ако с него се видим,няма да има как да продължим играта на непознати.Само ако имах възможност да остана насаме с него и да поговорим дори и за минута,нещата щяха да се променят.Или по – точно да се върнат по местата си.И ние също – аз в неговите ръце и най – вероятно езика му в устата ми.И докато размишлявах,времето минаваше,а и двамата не правехме нищо.А времето всъщност предаваше хората в нужда,караше ги бавно да изчезват от съзнанията и умовете на обичаните от тях.Можех само да се надявам,че няма да бъда забравена.Исках да знам,че всеки ден,всяка минута се сеща за мен.Дори когато е с нея.Исках да го боли когато не е с мен.И аз исках да знам за тази болка. Мислите ми постоянно летяха на различни посоки.Дали очакванията ми всъщност не замъглваха това,от което наистина имах нужда?И тук изникваше следващия въпрос – от какво се нуждаех?Като за пръв път отговора ми беше ясен – исках само него.А преди ми казваха,че съм силна..наистина ли бях?Да,но не за всичко.Тази болка ли заслужих след всичко добро,което бях направила за него?Всяко добро ли трябваше да бъде наказано?И има ли начин тази глупава традиция да бъде нарушена?За мен имаше.Бях оптимист,макар и да знаех,че често нямам късмет.Често,но не винаги.Исках да обещая на себе си,че повече няма да бъда тази,която ще бъде в нужда.Знаех,че мога да го постигна,ако съм с него.Колкото и далеч да беше,винаги съм се чувствала по – добре,когато знам,че мислено той е зад мен.А сега просто не беше редно всичко да ни разделя толкова жестоко.Онази госпожица беше просто отговор на първичен инстинкт.Може би ако бях сигурна,че той я обича както обича/ше мен,щях да жертвам себе си за него.Но след като виждах как стоят нещата,можех само да кажа,че тя трябваше да си тръгне.Все пак силните винаги печелят,а тя не беше такава.

Провери дали като кликнеш с десен бутон на стартовата лента и после като отидеш на Toolabrs - трябва да има отметка на Language bar