Изтрити.

Разпространение на среброто

Един наистина уникалем метал използван още от древността до наши дни. Намира широко приложение във почти всички области на науката, промишленоста, производството на бой, в химическата промишленост, производството на бижута и аксеоари, производството на гирлянди от скъпоценни камъни съчетани със сребърни нишки. Среброто е широко изпозвано като декоративен елемент във много занаятчийски и майсторски орнаменти. В миналото е среброто са се водили войни и хора са умирали. Среброто е най-използвания и ефтин материал в златарската промишленост, от него се правят гривни, накити и пръстени. Среброто се използва също така и в тежката промишленист, някои от най-гомелите добиви на сребро се намират в Русия, съящо така страни който добиват сребра са САЩ, Германия, ЮАР, Китай, Франция, Канада – все богати страни с висок жизнен стандарт

Среброто понякога се среща в самородно състояние, но най-често в свързано, като например Ag2S, аргентит; AgCl, рогово сребро или кераргирит; Ag3[SbS3], прираргирит; Ag3[AsS3], прустит и др. Много често се явява като примес към някои сулфидни руди, но най-вече на галенита – PbS под формата на Ag2S. В този случай се говори за среброносен галенит. Съдържанието му в морската вода възлиза на около 0,001 g/m3.

Среброто е един от металите, които са били известни на човечеството от най-дълбока древност. Египетският фараон Менес с указ е определил отношението между цената на златото и среброто в короната на сиракузкия цар Хиреон посредством относителната плътност. През Средновековието алхимиците са го олицетворявали с Луната, като са му давали и съответния знак. Името на държавата Аржентина идва от латинското име на този метал – argentum (испанските завоеватели смятали, че там има големи залежи от сребро).

Десет.

Вафла, цигари и дъвки.

06:48  |-) к

Радвам се, че сме помогнали. Нужна ли ти е още темата?

Десет.

Печена.

Власт.
Ик..

Ще вечерям.

Открих само това:

1. По традиция се приема, че обръщението към майката, с което започва стихотворението „На прощаване”, е израз на желанието на лирическия герой да утеши най-скъпия за него човек. Интонацията му е настойчива, повелителна, свидетелство за решителност и сила на чувството и желанието:

Не плачи, майко, не тъжи,

че станах ази хайдутин,

хайдутин, майко, бунтовник,

та тебе клета оставих

за първо чедо да жалиш!

Не ще и дума, че синът е загрижен за своята майка и се опитва да я утеши. Нейният образ е трогателен със скръбта, с плача като израз на нейното майчино страдание. Личи си и колко силна е връзката майка – син, колко добре синът разбира своята майка, вниква в нейните чувства, разбира душевните й преживявания. Той много добре осъзнава причините за нейната скръб: станал е бунтовник, напуснал е бащиния дом и я е оставил сама – да жали за него, да го мисли, да се тревожи така, както само една майка може да се тревожи за своето чедо. Проблемът в случая не се свежда само до това, че синът е станал бунтовник и с това очевидно се излага на опасности. Проблемът е и в това, че изборът на героя влиза в противоречие с нормите на патриархално-родовия морал, според които добрият син би трябвало да не се отделя от родовия си свят, а активно да съдейства за благото на рода: да продължи рода (да създаде семейство, да остави потомство), да се труди за умножаване на материалното благосъстояние на рода ( да увеличи родовото имущество), да бъде опора на своите родители и по-малки братя и сестри. И тъкмо когато е дошъл редът на героя да поеме своите отговорности и задължения, тъкмо тогава синът, „първото чедо”, напуска родовия свят. Този жест автоматично го поставя в ролята на нарушител на осветените от традицията родови порядки, което не може да не внесе смут в майчината душа, да не провокира противоречиви мисли, а защо не и известна доза разочарование и огорчение от поведението на сина. Ето защо синът се чувства длъжен да внесе яснота в ситуацията, да се защити и да се опита да спести на майка си мъчителните душевни терзания.

6. Срещата с майката:

И тогаз с венец и китка

ти, майко, ела при мене,

ела ме, майко, прегърни

и в красно чело целуни —

красно, с две думи заветни:

свобода и смърт юнашка!

А) Посрещането с венец и китка, прегръдката и целувката са израз не само на радостта от срещата, но и на признание: най-после синът получава полагащото му се одобрение, най-после е дочакал благодарствените жестове на внимание и обич. Прегръдката и целувката прозвучават като майчина прошка за всички мъки и страдания, които тя е преживяла като следствие от житейския избор на своя син.

Б) Срещата символизира и възстановяването както на нарушените връзки с рода, така и на нарушените връзки с народа.

В) Поведението на майката издава и нейната гордост, че е отгледала такъв син. Слага се край на всякакви спекулации какъв е бунтовникът: добър син или „нехранимайка”, както биха казали хората за него някога, преди свободата да бъде извоювана. Картината на победното завръщане убедително доказва, че той не може да бъде и не е „нехранимайка”, че е и добър син, и добър българин – истински народен герой.

Не.
Глобул?