Ето я и следващата част. Надявам се да ви хареса! Приятно четене!

12-та част.

Брендън влезе в едно кафене и взе две кафета. Излезе и се качи обратно в колата, извади телефона си, написа съобщение и потегли на някъде.
Хейли стоеше на леглото и гледаше писмото, което й бе дала майката на Джаред. Не го отваряше, страхуваше се от съсържанието вътре, а и освен това нямаше смелост, след като предната нощ бе позволила на друг да я има. Бе предала Джаред и това я нараняваше. Застана пред гардероба и започна да разглежда дрехите си. Взе едни къси дънки, едно потниче, леко широко и сиво на цвят. Обу средно високи черни токове, взе черната си чантичка, в която сложи парите си и кредитните си карти заедно с телефона. Облече една асиметрична средна на дължина жилетка и излезе от стаята си. Щом слезе долу и майка й я видя веднага се развика.
-Няма да отидеш на училище в този вид! –сопна се майка й.
-На 18 съм. И вземам решенията сама! –тросна се Хейли и излезе. Качи се в колата и потегли. Превръщаше се в оная кучка, която не плачеше, не се молеше, на която не й пукаше, но този път бе различно. След 20 минути каране тя спря колата и слезе от нея. Мястото където я спря бе на една зелена поляна, която се огряваше от тъкмо изгряващото се слънце. Брендън я чакаше там облегнал се на колата с кафе, а до него стоеше нейното, което я чакаше.
-Добро утро красавице! –каза той и се засмя отпивайки от кафето си, след което махна черните си очила. Подаде й кафето, а тя се облегна на колата му. –Мислих, че няма да искаш да ме видиш повече! –каза той гледайки напред.
-Как си познал?! –каза съркастично тя опитвайки от кафето. –Не е толкова лошо! –каза тя и отпи.
-Защо си тръгна тази сутрин? –рече той и се обърна към нея.
-Нали не очакваш, че след една нощ прекарана заедно всичко, ще си е наред?- започна да се смее Хейли. След около 30 минутен разговор Хейли се качи обратно в колата си и потегли към училището. Щом спря колата веднага се натъкна на Хенри, който определно искаше да говори с нея.
-Хей Хейли! –извика след нея той, а тя засили крачката. –Хейли. –отново се провикна зад нея.
-Мамка му! Този какво иска от мен! –каза си тя и се обърна. –Нямам време за теб Хенри! –рече тя и тръгна отново.
-Хейли трябва да говоря в теб! –каза той хващайки я за ръката.

Харесва ми. Аз също не вярвам в случайностите, има нещо, което ги кара да се случват. Понякога ни се изправят трудности на пътя ни за да проверят силата на духа ни. Има въпроси, на които понякога не намираме отговор, но всъщност отговор има просто трябва да продължим и да го намерим с времето. Защото единствено времето показва истината, дори и да е след години. Но нали е по-добре "Късно от колкото никога!".

Надявам се сте ме разбра ли. Пиша малко объркано!

Добре, не съм я спряла, но стане ли така отново я спирам, няма да има смисъл.
Следващата част, дано ви хареса!

11-та част.

Тя гледаше уплашено, но не толкова забелязващо се на пръв поглед. Стъкълцата от огледалото паднаха на пода, като се счупиха на още по-малки парченца.
-Казах ти, че мога! –каза тя като сви устни, а той остана на място.
-Права си! –каза той като се усмихна леко, сякаш бе намислил нещо. –Но,ако бе толкова смела, нямаше да стреляш по огледалото, а просто щеше да ме застреляш. –усмихнато й каза той и си приближи към нея на много близко разтояние. –Ако наистина бе толкова смела щеше да ме убиеш намига. –махна бавно пистолета насочен към него и го взе в ръката си. Щом оръжието бе в негови ръце, той просто го пусна на земята и се приближи на милиметри от устните й. Сложи дясната си ръка на дясната част от врата й и я целуна нежно, а тя просто затвори очи и се остави. Но щом се осъзна го блъсна и шамароса.
-Да не полудя? –извика тя, а той се ядоса. За секунда отиде до нея и я целуна отново след, което пусна ръката си по тялото й като стигна до бедрото й. След около 5 минути се бяха озовали в леглото. Хейли не знаеше какво става, просто му се бе отдала и тялом и духом. Не мислеше за нищо друго, а той просто целуваше там където устните на Джаред са се разхождали преди него. Вечерта мина, а след нея дойде и сутринта. За едни ухаеше на щастие, за други се задаваше буря.
Докато Брендън спеше Хейли успя да се измъкне от стаята й да се прибере в тях. Щом влезе в къщата видя майка си и Амбър да стоят гледайки я. Майка й бе зачервила очи от плач, а Амбър просто бе леко ядосана.
-Къде беше? –попита ядосана с пропити от плач очи.
-Няма значение! –каза Хейли и тръгна към стълбите.
-Хейли искам да знам къде си била! –хвана я ръката майка й и я обърна към себе си.
-Остави ме! –сопна се Хейли.
-Хейли по-добре отговори на майка си! –каза Амбър гледайки умолително Хейли.
-Знаеш ли Амбър, бъркаш се там където не ти е работа. Няма да давам отчет на никого, най-малко на теб! Започни да живееш свой живот, преди да се месиш в моя. Ясно? –тросна се Хейли и се качи в стаята си. Амбър бе наранена от думите на Хейли и още щом приятелката й се качи стаята си Амбър напусна къщата със сълзи на очите.
Щом Брендън се събуди в стаята и видя, че я няма отчасти побесня. Набързо си взе душ и потегли на някъде. Хейли стоеше под душа осмисляйки случилото се. Защо го бе направила, след като дори не харесва Брендън. Тези въпроси останаха без отговор дори и за нея самата.

Този път е сериозно. Няма интерес има ли смисъл да продължавам! Ако имаше да, ама като не. Това е!

Мария- Завърти се и върви си

Следващата част. Дано да ви хареса. Приятно четене! Дано да има повече интерес!

10-част.

Хейли стоеше и го гледаше. Бе толкова безстрашна, а той толкова ядосан на себе си и на нея.
-Хайде какво чакаш? Направи го! –извика Хейли колкото можеше. Неговите очи бяха изкокнали, а нейните се опитваха да прочетат неговия поглед. Изведнъж той я пусна и тя се сгромоли на пода. Изкашли няколко пъти и се хвана за врата. Сви краката си и го гледаше. Той се бе извисил над нея.
-Не съм толкова безсърдечен, като теб! –каза той и тръгна да обикаля из стаята ядосан само за да се успокои.
-Не исках да стане така. –каза тя като се бе загледала в пода. –Аз просто бях изплашена! –допълни Хейли и сълзите започнаха да капят по пода. Брендън мълчеше и избикаляше стаята. –Знаеш, че не бих го направила умишлено. –отново каза тихо тя все още загледана в пода. Гласът й бе тих и треперещ.
-Това ли е извинението? –каза той заставайки пред нея.
-Няма да се извинявам! –каза тя все още гледайки пода.
-Няма да се извиниш?! –рече учуден Брендън и клекна мигновенно до нея. Хвана лицето й с ръката си и го завъртя към себе си. Ядоса се още повече. Гледаше в очите й, който вече бяха препълнени със сълзи. –Няма да се извиниш!? –извика в лицето й той. Вените на връта му бяха изкочили, а очите му ококорени. –Отговори ми! –отново извика той. –Ставай! –каза ядосано той и я вдигна за секунди от пода.
-Пусни ме! –опита се да се измъкне тя. Отново я хвърли на леглото.
-Знаеш ли писна ми от това. Искам да си почина. –вдигна ръце той, след което събелече сакото си. Извади оръжието и го остави на нощното шкафче.
-Какво правиш?! –каза леко притеснено тя.
-Отивам да си взема душ! Спокойно! –отвърна той и влезе в банята. Щом затвори вратата се погледна в огледалото и няколко спомена минаха през главата му. Разтърси главата си и свали вратовръзката си. Махна ризата и отново се погледна в огледалото. Отново се гледаше. Имаше белег от дясната страна на тялото си, не много малък, но и много голям. Докосна го, след което съблече и останалата част от дрехите си и влезе под душа. Тя остана на леглото гледайки пистолета. В главата й се въртяха мисли, разкъсваше се на две. Или да сложи край на това или да продължи с играта. Хейли грабна оръжието и влезе бавно и тихо в банята. Нищо не се чуваше от шума на душа, но след като той го спря, сложи хавлията си и застана пред огледалото и точно тогава видя нея, Хейли стоеше там с насочено оръжие към него.
-Ако ти няма да ме убиеш, аз ше го направя! –каза тя държейки пистолета към него. Устните й бяха свити, очите зачервени, а косите и разрошени. Той се засмя и се обърна към нея, след което бавно тръгна към Хейли.
-Да не си посмял. Ако мръднеш още веднъж си пътник! –каза тя леко притеснена.
-Добре, ще играем твоята игра! –каза той вдигайки ръцете си горе. –Защо не стреляш? –смееше се той на девойката. –Страх те е! Хайде стреляй! –тръгна към нея, а тя извика, след което се чу изтрел, а след изтрела всичко затихна. Какво стана в онази стая. Дори и хората в нея не знаеха.

Утре или днес по-късно ще има следващата част. То май я пиша за 3-4 човека.

Ето следващата част.

9-та част.

Хейли бе пред огледалото и стоеше гледайки себе си и мислейки. Изведнъж се чу вратата, но тя дори и тогава не помръдна. Не знаеше какво става с нея. За секунди всичко се бе преобърнало за нея. Той я видя и застана зад нея, а тя го погледна.
Мълчанието цареше в стаята. Приближи се към нея и целуна рамото й, след което премина към врата й, а тя дори не помръдна, просто преглътна и една сълза се стече по лицето й. Друг освен Джаред я целуваше там където неговите целувки още пареха. Тя се обърна и го погледна, след което го целуна. Сложи ръка на тялото му и се отскубна от него. Той се засмя.
-Какво?! Боиш се, че ти харесва? –каза той и леко се усмихна.
-Имам нужда от въздух! –каза тя и излезе на балкона, а той се погледна в огледалото.
Тя положи ръце на парапета, а бялата и блузка с оголено рамо се развя от лекия вятър, който лъхаше. Той си наля от уискито в стаята и застана до плъзгащата се врaта, през която се излизаше на балкона. Светлините на града светеха и всичко изглеждаше като във филмите, но не, това бе реалност. Той отпи от уискито и я погледна.
-Липсва ти нали?!- каза той зад нея тихо.
-Какво знаеш ти? –сопна се Хейли, не отнемайки поглед от светлините на града.
-Забрави го! Мъртав е! –каза той и отпи от уискито отново.
-Млъкни! –тросна се тя и обърна глава към Брендън. –Не си губил човек, който обичаш! –каза тя и повиши тона си, след което се обърна към него. –Не знаеш какво е всяка вечер да заспиваш с негова снимка плачейки и превивайки се от болка в сърцето. –развика се Хейли и влезе вътре, а той се завъртя към нея.
-Не го казвай повече! Защото ти и приятелката ти ме пратехте на онзи свят! А ти знаеш ли какво е това. –извика той. –Заспивах всяка нощ трудно и се будех от кошмари. Бях в кома месеци наред, само заради теб и приятелката ти. Не знаех, коя е майка ми. Имах амнезия. –развика се той. –Едва не ме уби!
-Млъкни знаеш, че не е така! –викаше тя. –Ти бе виновен! –викаха и двамата, след което той хвърли чашата към стената, а тя се строши на малки парченца, а малкото останало уиски в нея остави петно на стената. Той се засили към Хейли и я притисна в стената. Хвана я за гърлото и леко я стисна.
-Ти почти ме уби, когато можеше да ме спасиш! Сега аз мога да направя същото! –каза той ядосан със снижен тон.
-Тогава какво чакаш? Направи го! –каза тя опитвайки се да извика в лицето му, а той я гледаше. Напрежението растеше, а страха на Хейли намаляваше. Какво следваше нито той знаеше, нито тя.

Вече ми омръзна да го повтарям. Мисля да спра историята.

Ето я и следващата част. Надявам се да ви харесa!

8-част.

Кери гледаше и не знаеше дали сънува или не. След видяното бе уплашена до смърт.
-Какво мила? Мислиш, че се оттървахте от мен? –смееше се той. Бе толкова непреклонен.
-Какво искаш? Пари? –попита изплашена Кери.
-Какво?! Явно не си чула за мен! –смееше се още повече. Отиде и седна до Хейли. –Все толкова красива! –вдиша от аромата на Хейли. –Обожавам този аромат.
-Остави ме! –каза Хейли и се дръпна. Той се засмя леко и погледна Кери.
-Знаеш ли мила, не си се променила, все същото мрънкало си. –каза той и се изправи.
-Какви спомени имам само с вас двете. –смееше се и сложи ръце в джоба си.
-Хайде Хейли остави го да си спомня. –каза Кери и дръпна Хейли.
-Тя няма да мръдне, ти ходи където искаш. –хавана ръката на Хейли и я дръпна към себе си.
-Не тя идва с мен! –отсече Кери.
-Не ме карай да правя неща, които не искам ясно?! –заплаши с лека усмивка той.
-И какво ще направиш? –каза тя като присви очи.
-Ще те изпратя в ада! –каза той сериозно. Вдигна леко сакото си и й показа пистолета, след което се усмихна, а тя преглътна тежко. –Ти решаваш!
-Кери върви се не ми помагаш! –каза Хейли, макар че знаеше какво я очаква. Кери отново погледна пистолета и си тръгна.
Хейли и той се качиха в колата му и потеглиха на някъде. Тя знаеше какво следва. Сега той бе този, който определяше правилата.Този, който можеше да я заличи или да я остави. Единствено той и никой друг. Заведея в една хотелска стая и я хвърли на леглото.
-Ауч! –изсумтя тя и го погледна. Сещаше какво ще стане и страхът, който изпитваше сякаш изчезна, нямаше го. Бе се оставила в ръцете на този човек, който за нея бе чудовище. Но дори и тя самата не знаеше защо го направи. Той ходеше из стаята и я гледаше. Нито той, нито тя казваха дума. През ума й минаваше всичко, тялото и бе пуснато от страха, а сърцето й сякаш бе спряло. Не се чуваше. Застана пред нея, след което бавно повдигна лицето й. Усмихна се и я погледна в очите.
-Уважавам жените! –каза той и я изправи пред себе си. Устните им бяха милиметри на един от друг. Но нейното мълчание все още присъстваше. –Защо го направи? –каза той гледайки напред.
-Има ли значение? –каза тя, като го погледна.
-Мислихте за по различна от Кери. –каза той. –Но ти си същата кучка, като нея! –рече той и се обърна, след което тръгна към вратата. –Връщам се след малко! –каза той и излезе. Какво бе намислил, дори и в очите му не се четеше. Какво чувстваше, дори в огромните му кафеви очи не се виждаше. Бе толкова непредсказуем и тя го знаеше. Но дали му имаше доверие, което щеше да е странно дори и за самата нея. Хейли не знаеше какво става или какво предстои, точно за това си остана в стаята, макар, че имаше възможност да избяга. Какво ли следваше Хейлс не знаеше.

Gavin DeGraw - I Dоn't Wаnt To Be

Благодаря! А колкото до рисуването, продължавай добра си!!