Lykkе Li- I fоllow rivers

You shout it loud,
but I can't hear a word you say
I'm talking loud, not saying much
I'm criticized, but all your bullets ricochet
you shoot me down, but I get up..

Радвам се, че ви хареса. Приятно четене! Малко по-късо е за, което се извинявам.

След известно време прекарано в болницата ме изписаха и отново се върнах на онова място. То бе единственото ни място, дори и опасно то бе нашия дом. Там бях отраснала.
-Хей Миа. –засмя се пред мен Кларк и ме прегърна. –Липсваше ми бейби! –този Кларк, макар и в опасен дом той бе винаги усмихнат. –Имам малко от нашето, но сега няма да те товарим. –рече той и се засмя.
-Утре Кларк. –отвърнах му аз.
-Това е моето момиче. –смееше се Кларк, толкова жизнен, спокоен и свободен.
-Ще се видим после. –прегърнах и влязох в нас.
-Отново у дома, а? –каза брат ми като ми даде чаша с вода.
-Къде е майка? –попитах аз, а той отпи от чашата си със сок.
-Няма я. Излезе, когато ти отиде до Кларк. –отвърна ми Брад и се засмя.
-Довечера разбрах от Кори, че довечера има парти в Джим. Искам да ме заведеш. –казах аз сериозно, а той започна да се смее.
-Тъкмо излезе от болницата, как ще позволя да отидеш там. –рече той.
-Брад искам да отида. –сопнах се аз.
-За да се надрусаш ли? –попита ме ядосан той.
-Не е твоя работа. –извиках и аз. Исках да отида на този купон. Толкова време в онази болница. Имах нужда.
-Няма да стане, забрави. –каза той и отиде до хладилника, остави сока на масата и си взе бира, след което излезе пред вратата.
-Какво става Брад? –попита майка ми носейки плик с продукти.
-Нищо! –отвърна Брад и отпи от бирата. Майка ми разбира се, не му повярва и влезе вътре.
-Всичко наред ли е Миа? –попита ме тя. –Брад изглежда ядосан! –каза тя и остави покупките на масата.
-Всичко е наред. –отвърнах аз и влязох в стаята си.

Ето я и следващата част.

16-ТА ЧАСТ.

Хейли спря пред болницата и влезе. Видя майка й да стои вън в коридора заедно с баща й.
-Здравейте! Амбър будна ли е? –попита тя с насълзени очи.
-Хенри е при нея, но едва ли се е събудила. –рече жената и въздъхна. Хейли леко се усмихна и тръгна към стаята на Амбър в която тя бе заедно с Хенри, но преди да влезе чу Хенри да говори.
-Амбър моля те, не ме оставяй, не можеш да си тръгнеш точно сега. Не можеш Амбър. Аз съм с теб, каквото и да стане Амбър. Обичам те Амбър! –каза той и целуна ръката й. Хейли видя колко го боли, а думите му бяха толкова искрени, че я накарана да заридае. Но не се сдържа и влезе.
-Здравей Хенри, как е тя? –попита тя докато бе застана до вратата.
-Чу доктора нали? Е, в същото положение си е! –каза той и я погледна.
-Толкова е ужасно. Всеки до когото се добера ме напуска по най-гадния начин. Първо Джаред и Мег, а сега Амбър. –няколко сълзи капнаха по лицето й. –Ако можех да върна времето назад, нищо от това нямаше да се случи. –приближи се до Хенри.
-Ти поне имаш Брендън. –рече той и се засмя.
-Брендън не ми е приятел, ако си мислиш това. Брендън е просто човек от миналото. –каза тя и го погали по косата.
-Да бе, той те гледа точно както Джаред те гледаше, а ти него също. За другите е очевидно, но за теб не. Страхуваш се нали? –рече Хенри и се засмя. –Защо го правиш? Имаш него до себе си, а се инатиш, защо Хейли? –попита той, като сълзите напираха в очите му.
-Джаред е единствения, който ме е карал да се чувствам влюбена, Брендън той.. –той я прекъсна.
-Брендън е добро момче и си личи, че е влюбен в теб. Какво толкова е станало, че не го искаш и отказваш да приемеш, че ти си влюбена в него. –погледна я той, а тя просто не знаеше какво да отговори.
-Виж Хенри, с Брендън имаме трудни отношения, не мисля, че можеш да ги разбереш. Сега искам да остана насаме с Амбър, дори и тя да спи, моля те. –каза Хейли, а той стана от стола.
-Дано не съжаляваш някой ден Хейли! –след тези думи той напусна стаята. Тя хвана ръката на Амбър и я погледна, след което я погали по челото.
-Ще ми липсваш, ти беше единствения човек, който бе до мен, когато всички други ме съжаляваха. Знам, че не беше лесно с мен, но ти си най-страхотния човек, когото познавам, най-силния, най-добрия, ти си сестрата, която никога съм нямала. И повярвай ми наистина съжалявам за онези думи, ако знаех какво да направя за да оправя всичко, бих го сторила Амбър. Преди да ме напуснеш и отново да бъда изоставена, поне мога да кажа, думите, които не съм ти казвала. Обичам те Амбър и никой няма да промени това. –целуна я по челото и излезе от стаята. Щом излезе видя Брендън да стои заровил лице в шепите си.
-Може ли да поговорим?!? –попита тя, докосвайки го по рамото.
-Разбира се! –каза той и стана, след което излязоха навън

Според мен си "малко" влюбена. А това, че започваш да се смееш ми се струва, че без да го осъзнаваш се явява и аз не знам точно как да го кажа един вид, като "защитна стена". Сякаш не искаш да те нарани, сякаш се страхуваш, че ако му кажеш или приятелките ти му кажат той ще те отблъсне. Мисля, че трябва просто да се отпуснеш и да бъдеш себе си. Ако имаш доверие на приятелките си можеш да споделиш с тях или с някой друг вместо да го криеш в себе си. Просто трябва да признаеш на себе си, че го харесваш и да се успокоиш. Да се отпуснеш и да не мислиш за лоши неща.

А колкото до това по-горе, което си написала не знам какво да ти кажа.

Надявам се съм ти помогнала поне малко.

Харесва ми! Така, че некст..

Почивай в мир Уитни Хюстън. Още един велик глас ни напусна. Един огромен талант ни остави, но ние винаги ще я помним. Глас, който винаги когато чуеш те кара да настръхнеш.

http://www.youtube.com/watch?v=Qd6VQpe6e5I

Ето я следващата част. Надявам се да ви хареса! Приятно четене!

15-част.

Хейли и Брендън веднага отидоха да помогнат на Амбър. Хейли се опита да й помогне да стане.
-Остави ме Хейли! –каза Амбър. –Не ми трябваш! –сълзите бяха по очите й.
-Амбър не се дръж като дете. –сопна се Хейли и изправиха Амбър на крака заедно с Брендън.
-Остави ме да си водя живота Хейли! –тросна се момичето, но се придържаше на Хейли.
-Ще говорим после, сега ще те заведем в болницата за да те прегледат! –каза Хейли и тръгнаха да излизат от уличката, а точно тогава се появи и Хенри.
-Амбър! –извика той и побягна към тях. –Добре ли си? –каза той и я хвана, като избута Хейли. –Хайде ела. –качиха я в колата на Хейли и тръгнаха към болницата. През целия път никой не казваше нищо, а Брендън бе в колата си карайки зад тях. Щом пристигнаха в болницата веднага приеха Амбър и я отведоха. По-пътя Амбър бе припаднала. Вкараха я в една стая и оставиха другите в невидение. На пръв поглед не изглеждаше толкова зле, но опрделено имаше нещо. Хейлс стоеше в коридора заедно с Брендън и Хенри. Изведнъж усети как някой я придърпа към себе си и я прегърна.
-Спокойно, ще се оправи! –каза той и я прегърна силно. Явно Брендън не бе толкова лош човек, колкото Хейли си мислеше, все пак и помогна с Амбър, освен това той я целуваше с такава страст, че едва ли някой би си помислил, че няма чувства към нея. Хейли от своя страна пък не се подаваше на чувствата си и се държеше колкото може, но в определен момент знаеше, че всичко ще рухне и ще се предаде. Знаеше, че те ще наделеят над нея. След доста време прекарано в коридора излезе и един доктор. Погледна 3-мата и видя родителите й да идват тичайки.
-Къде е момиченцето ми!? –попита майка й с зачервени от плач очи, трепереща и притеснена, но най-вече уплашена до смърт.
-Докторе добре е нали?! –попита Хейли разтревожено, а докрора мълчеше. Гледаше всички очи, които се бяха вперили  в него. Бяха пълни с надежда и сълзи. Очакваха неговия отговор. Изведнъж Хенри се обади ядосан.
-Мамка му не мълчете!!! –извика Хенри разтревожен.
-Моля ви да се успокоите господине! –каза доктора и погледна всички наведнъж. –Не искам да ви лъжа. За сега момичето е добре, но не се знае до кога. Закрепихме колкото можахме здравето й, но не можем да гарантираме дали ще се оправи. Както знаете момичето е имало левкимия. Взела е хапчета, смесила ги е с алкохол след, което е взела и наркотични вещества, чудо е че все още е жива. –рече доктора.
-Левкимия?! –каза с насълзени очи Хейли гледайки човека с престилката. –Амбър няма левкимия! Трябва да сте сгрешили! –каза тя и погледна Брендън, след това майката на Амбър.
-Тя няма левкимия, нали? –очакваше отговорът да бъде отрицателен и доктора да е сгрешил.
-Вярно е, Амбър е болна от левкимия. –каза майка й, като зарида.
-Защо не ми е казала, аз съм й най-добрата приятелка! Сега ще ме остави. Ще живее нали? –сълзите ставаха, като водопад, думите излизаха от устата й бързо, а болката й се увеличаваше.
-Не искаше никой да знае. Реши да го запази в тайна. Не искаше да я съжаляват! –каза майка й, все още не се бе предала, все още се държеше, като истински войн. Хейли побягна на някъде, а Брендън тръгна след нея.
-Докторе може ли да я видя? –попита майка й и погледна с надежда доктора.
-Да, но за малко! –каза той и тръгна, след него и родителите на Амбър.
-Хейли почакай! –викаше след нея Брендън. –Успокой се, моля те! –каза той, но Хейли се качи в колата и потегли на някъде, а той се качи в своята и тръгна след нея.
Хенри стоеше и гледаше Амбър от стола до леглото, но Амбър така и не отваряше очи. Бе потънала в страната на съня и не се знаеше дали ще се събуди. Макар да бе в стабилно състояние, тя не се събуждаше.

Ето и следващата част, надяваме се да ви хареса! Приятно четене!

2-ра част.

В един миг всичко стана тъмно, само писъкът на Ким се чу. Минават дни, а Ким не се появяваше. Беше изчезнала. След няколко дни тя се събуди в непозната за нея стая. Ким не помнеше нищо, не знаеше къде се намира. Изведнъж врата се отвори, а на прага стоеше мистериозен мъж с пронизващ поглед. Ким бе много объркана и в същото време уплашена. Мистериозният мъж се приближи към нея, но тя се отдръпна.
-Не се страхувай от мен. – промълви той
-Кой си ти .. къде съм? – уплашено попита Ким.
-Аз съм Брад, успокой се няма да ти причиня нищо лошо.
Той бавно се приближаваше към Ким, а тя дори не помръдваше. Сякаш някаква вътрешна сила я караше да вярва, че той няма да й стори нищо лошо.
-Къде е Сам, какво стана нищо не помня?!? – изпадна в отчаяние тя.
-Сам ли? –учудено попита Брад.-По-добре забрави за Сам. Той едва не те уби.
-Но как? Не, не вярвам той не би го направил! – отговори уверено Ким.
-А би трябвало да повярваш!- отговори Брад.
-Защо да ти вярвам, та аз дори не те познавам ... – отговори ядосано тя.
-Аз ти спасих живота, не го ли осъзнаваш?!?- ядоса се Брад.
-Това не е вярно! –каза Ким през сълзи.
-Вярно е! Сам и брат му искаха кръвта ти. –каза той и се опита да я докосне, но тя се отдръпна бързо.
-За какво? Сам не би го направил! –каза девойката невярващо.
-Наистина? И от точно колко време познаваш Сам? От един ден, нали? –каза той гледайки я в очите.
-Да, но.. –рече Ким и млъкна.
-Виж Ким, знам, че ти е трудно да повярваш, но Сам и брат му не са хора, като теб. –каза Брад и отиде до камината, която осветяваше цялата стая.
-А ти кой си? Защо ме спасяваш? –попита тя, след като се обърна към него.
-Защото не мисля, че трябва да свършиш по този начин! –рече той и клекна до огъня.
-Докато си с мен си в безопастност! Напуснеш ли мe или избягаш, не знам дали ще оживееш. –каза той и излезе за секунди от стаята.
Докато Ким стоеше в къщата където Брад я бе завел, Сам и брат му стояха ядосани в онази къща.

-Сам не ме интересува, трябва да намериш онова момиче! –каза ядосан той ходейки.
-За какво ти е толкова, остави я. –рече той и стана от дивана.
-Няма да я оставя. Толкова години, никой не се е измъквал от мен, че точно тази малката ли ще го направи?! –рече той и започна да обмисля нещо.
-Нека я оставим. За какво ни е? Ще намерим друга! –каза той и отиде до него, като го докосна по рамото, а той със светкавична скорост го заби в стената.
-Не ми казвай, че си се влюбил в нея? –рече ядосано брат му, като бе притиснал гърлото му с лакът.
-Не съм! –извика Сам. –Как ще се влюбя в нея? –рече той.
-Добре, но ако разбера, че е така ще съжаляваш Сам. –пусна го и се успокои.

Story by: Hrisi. S. H & mariyana

Ето я и следващата част. Приятно четене!

14-част.

Хейли без да подозира, че Брендън я следи отиде при Хенри.
-Здравей! –каза тя и се огледа. –Нещо ново? –попита, явно се бе притеснила.
-Не, продължавам да звъня, но никой не отговаря. –отвърна той и затвори телефона си. –Трябва да се обадим в полицията! –каза той притеснен.
-Не, не можем, не са минали 48 часа. Ще трябва да я намерим сами! –каза Хейли уверено.
-Не можем да я намерим сами, подвволите! Как ще я открием. –повиши тон Хенри.
-Успокой се, не са много местата на които може да отиде. –каза Хейли и отново се огледа.
-Не са много?! –извика Хенри. –Знаеш ли, ти си виновна, ако си беше държала устата затворена сега нямаше да се случва нищо от това. Ти щеше да си в някой бар друсайки се и пиейки както преди, а Амбър щеше да е с мен някъде, където щяхме да сме само двамата. –развика се той. –Ти си виновна Хейли Мартин. –извика Хенри.
-Майната ти шибано копеле! –извика тя и му заби шамар. –Аз ли съм виновна. Ами ти, уби човека, когото обичах, и най-добрата ми приятелка, какво ще кажеш за това? А Хенри? Какво? –извика тя. –Майната ти! Ще я намеря сама! –каза Хейли и тръгна обратно към колата си.
-Почакай! –каза той. –Права си! Ще ти помогна да я намерим! –рече Хенри и тръгна с нея към колата. Влязоха вътре и през цялото време в нея не си казаха дори и дума, а Брендън бе зад тях следейки ги. Изведнъж Хейли спря пред един клуб и слязоха.
-Провери зад клуба Хенри, аз ще погледна вътре! –тя влезе, а той отиде отзад. Щом девойката влезе се огледа, но не можа да намери Амбър и излезе. Изчака Хенри до колата.
-Няма я! –каза Хенри и отиде до Хейли.
-Вътре също! Явно не е тук! –извади една цигара и я запали, дръпна няколко пъти, след което издиша дима. –Хайде има още клубове. –качиха се в колата и тръгнаха. Изведнъж в тишината Хенри гледайки през прозореца продума.
-Съжалявам за всичко! –рече той и дръпна от цигарата, която бе запалил преди минута.
-За какво?! –попита Хейли карайки и гледайки напред.
-За всичко, което ти казах одеве и за онази нощ! –отново дръпна от цигарата и издиша дима бавно. Бе притеснен за Амбър, бе ядосан на себе си и на Хейли. Имаше товар на плещите си, който не му позволяваше да бъде спокоен. Правеше го ядосан и яростен.
Да живее с мисълта, че е убил трима души и е застрашил своя и на негова приятелка живота си беше чисто мъчение да живее с това. Но се справяше или поне така изглеждаше. След думите му Хейли натисна рязко спирачките на колата, а той се удари в таблото.
-Да не полудя? Какво правиш!? –развика се той.
-Ако още веднъж споменеш онази нощ, ще изхвърчиш от колата ми. Забрави я. –каза тя и тръгнаха отново. –Имаш ли чувството, че някой ни следи. –погледна в огледалото за задно виждане и разпозна колата. –Мамка му! –изсумтя Хейли и натисна газта.
-Хей какво правиш?! –извика Хенри уплашено, а Хейли натискаше повече и повече.
Брендън не й отстъпи и натисна газта.
-Щом така ще играем! –усили още повече, като се усмихна.
-Хейли намали, този път няма да ни се размине. –извика Хенри отвътре уплашен. Изведнъж Хейли изгуби колата зад себе си и намали, след което с нормална скорост стигнаха до друг клуб. Слязоха от колата и всеки тръгна да я търси, а Брендън спря своята точно зад тази на девойката. Хейли влезе в клуба, но не я намери и излезе, но след като не я намери вътре реши да огледа наоколо. Покрай клуба имаше малки улички, бяха тъмни и страшни. Хейли тръгна сама, надявайки се да намери Амбър.
Докато отиваше към едната усети някого зад себе си.
-Здравей Хейли! –каза той и се засмя хващайки я през кръста, а тя изпищя.
-Идиот! Да не полудя? –попита тихо Хейли.
-Какво правиш тук?! Да не би да търсиш някого?! –каза той и я пусна.
-Не е твоя работа. Но да търся Амбър. –каза Хейли, като се огледа.
-Амбър? Коя е тя? –попита Брендън, като сложи ръце в джобовете си.
-Най-добрата ми приятелка! –тръгнаха да вървят. Изведнъж в една от уличките в далечината се видяха силуети, а Брендън и Хейли побягнаха на там. Чуваше се смеха на момчета, но се чу гласа на едно момиче. Хейли веднага се приближи заедно с Брендън и извика, когато видя момичето на земята.
-Амбър!!!!!!- извика Хейли и ококори очи, а момчетата около Амбър веднага избягаха. Хейли не знаеше какво става. Просто стоеше и гледаше учудена. Това бе Амбър, дори за самата нея беше странно и неприемливо.

Радвам се, че има хора, които я харесват. Ето и следващата част. Приятно четене!

13-част.

-Хенри стига, ако ше говорим за катастрофата, значи нямам време. Омръзна ми само за това да говорим. Забрави го, както направих аз. –каза тя и влезе в сградата, но той не я остави и влезе след нея.
-Не искам да говорим за това. Става въпрос за Амбър. –каза той, а Хейли моментално се обърна.
-Какво за нея? Ще говорим за липсата й на живот? –рече тя и остана на място. –Какво за нея? –попита отново тя.
-Станала си онзи кучка, която беше преди, но по-лоша. –каза Хенри гледайки я.
-Благодаря за комплимента. Оценявам го! –каза Хейли и се усмихна съркастично.
-Не искам да говорим за това каква си, а за това, как се държиш с Амбър. Днес сутринта я видях и определено не изглеждаше добре. Каза ми, че си я нагрубила. –рече той.
-Моля!? Аз съм я нагрубила? Аз просто казах истината, а тя явно не я е понесла. –отвърна тя и се усмихна леко. –А на теб от кога ти пука как се държа с нея? –попита Хейли, като повдигна вежди.
-Няма значение. Спри да се държиш така. Не разбираш ли, че Амбър е единствената, която се интересува как си? Или забрави, кой беше до теб, а? –каза Хенри и тръгна към класната си стая. Хейли остана на място, бе леко разгневена от думите на Хенри, но тя трябваше да си признае, че той бе прав. Изведнъж видя Амбър да влиза в сградата, наперена с къси дънки и потник, с леко високи токчета и чантичка.
-Амбър? –каза Хейли, като се изсмя.
-Хейли, здравей! –каза усмихнато тя.
-Ам какво се е случило с теб? –попита Хейли, като я огледа от глава до пети.
-Мислих много за думите ти вчера, беше прав. Ще се видим час! –усмихна се и й намигна, след което влезе в класната стая.
-Всички ли са откачили? –каза си тя и влезе след Амбър.
Денят мина не толкова зле за всички или най-вече за Хейли. Бе по-различно. Вечерта тя се срещна отново с Брендън в един от клубовете в града.
-Знаеш ли Хейлс, не мога да те разбера, уж не ме харесваш, а винаги идваш щом те повикам. –каза той и отпи уискито си, а тя просто замълча и не му отговори. –Имам една новина за теб. –рече той и се засмя.
-Добра или лоша? –каза Хейли и отпи от коктейла си.
-За теб е лоша, но за мен добра. –отвърна със самодоволна усмивка Брендън, изведнъж телефона на масата, който беше на Хейли се разваня. Тя го сграбчи и излезе навън.
-Какво искаш от мен отново?! –каза тя леко ядосана.
-Не мога да открия Амбър. Не си вдига телефона, няма я вкъщата й. Дори родителите й не знаят къде е. –каза притеснен Хенри. –Кажи ми, че е при теб! – рече той в очакване да чуе това, което иска.
-Ще те разочаровам, не е при мен! Може да е в някоя библеотека. –каза Хейли.
-Определено не учиш много! Няма отворени по това време. –сопна се той. –Трябва да я намерим, ясно?! –допълни той и остана да чуе какво ще каже тя.
-Добре!! Чакай ме пред фонтана в парка. –каза тя и затвори телефона. –Какво ли не правя! –влезе вътре и изпи до дъно коктейла.
-Хей успокой се! –каза засмяно Брендън. –За къде се разбърза толкова? – попита той.
-Трябва да тръгвам!! –каза Хейли и взе чантата си.
-Никъде няма да ходиш! –опита се да й заповяда той и се изправи, като я хвана за ръката.
-Пусни ме! Отивам, ти нямаш право да ми казваш какво да правя! –сопна се Хейли, дръпна ръката си от неговота и излезе, а Брендън ядосан изпи до дъно уискито, остави пари на масата и тръгна след нея.

Ако има желаещи ще пусна една част сега и по-късно още една.

Не съм гледала, този сериал, но мисля да го гледам, но преди това бих искала да чуя вашите мнения за него, ако сте го гледали. Какво мислите? Струва ли си да го гледам?

Ако има такава тема КОШ. -макар, че аз не открих.