Влизаш в ченъла си. Отгоре натискаш модули и даваш тикче на скорошна активност.

със вегаса е най-лесно. Кълцаш със  s бутона и рендерваш.

Моля? хД

Бобо-Кеца, Боби.

Не, мерси.
Продавам къдрава ножица.

Не.
Есен?

Пхахаха. ;д
Нямам думи, толкова е смешна, че направо откачам. Има по-хубави от нея (:.

На кой уиндолс си?
Ако си на 7 или виста отвори кейгена като администратор.
Пача оправи ли го? ;Д Щото той е важен за кейгена.
Аз съм с 10 обаче гледах едно видео как го инстална.

хм    |-(  |-)

Следваща част. Приятно четене. 

-------------------------------------

Вампире?
А, да. Джейк.
Мъжката кифла.
Великия.
Обичан от всички.
Хм.
- Къде ли? В една сграда която се нарича училище и там можеш да се научиш на нещо. Пробвай!
Джейк беше от известните момчета, мускулест, всяка патка, като Джесика, му се лепеше, но акъла му беше мравка.
Обичаше да се заяжда и да се шегува по моя сметка. Но никога не разбираше, когато го затапех и всички се смееха.
Само това. Да видят сеир, не че тъпанарите ги интересува друго. Но поне досега не са ме пращали при директора, де.
Не бях в настроение да се занимавам.
- Ами... Аз сам пробвъл, ама ни мъ кефи. Ако искаш един бърз ритник до там, а Джейсчо? - заплаши ме Джейк.
- Ми, ни искЪм ритник, придпучитам автобусса! - изимитирах го аз.
Всички се засмяха и той ме пусна.
С Алекс се отдалечихме.
- Много ти здраве! - извика му Алекс.
След това отидохме до спирката, незнайно защо. Бяхме свършили училище. Но отидохме. Може би за да гледаме как минават автомобилите. И толкова?
- Добре, че не те бият.
- Като ме бият, ще използвам прякора си. Вампир. Ха!
- Откъде ли ти го е измислил?
- Мили Алекс, ти ме познаваш едва от 4ти клас, а аз със този съм бил от първи до трети. Тогава съсках срещу него, и понеже млечните ми зъби бяха остри, ме смяташе за вампир. Това е.
- О, боже. Незнаех. Остри млечни зъби... - каза и се засмя. Ударих го с мангата която още беше в ръката ми. После го уцелих с картофче. Последното дето ми беше останало.
- Не е честно. - каза сърдито той.
- Млечни зъби, а? - попитах го, докато се сетих как да се заяда. Измъкнах малката ми раница, и извадих плодовото мляко за пиене.
- Ето ми ти нещо млечно - казах и го полях с малко от млякото.
Скочих и Алекс ме подгони докато се хилехме.
Изведнъж на една пресечка спрях.
- Чакай, стоп игра. Айде на плажа? Сигурно са там да пият. Ще ги целим... с нещо. Хайдееее! - казах едва-едва докато се кикотех.
- Добре, ела да купим вода и торбички за закуска. Колко пари имаш?
- Ще стигнат.
Купихме един пакет от 100 торбички и бутилка минерална вода. За нас, де. Там където се криехме до плажа имаше чешма, която използвахме за такива случаи.
Бягахме преди да стане много късно, докато не се ударих в мъж на средна възраст който държеше под ръка съпругата си.
Паднах на земята. Мъжа опита да ми помогне, станах сам, и когато го видях ахнах.

Пред мен стоеше Хърбърт с новото си гадже или съпруга.