Зверска е! <333333

Аз съм там само че инконгнито.

Не.

Ив подписа <333

Ellie Goulding - High For This (PаtrickReza Dubstep Remix) (The Weeknd Cover)     

Имам едно определение за себе си, ама няма да го кажа.. 
Ти как си, какво правиш?

Ми не знам, вече не се харесвам на снимките си.  |-(
Нито една не мога да си избера за да я оставя за профилна.

Ами губя тук на покера. 

Аз стоя си тук и слушам музика.
А ти?

Добър вечер!

Нова мини историйка от две или три части.
Надявам се да Ви хареса!

1-ва част.

Капките пот се виждаха по челото му. Дишането му беше тежко, сякаш се задушаваше. Усещах как капки избиваха и по моето чело, но се държах хладнокръвно или по- точно- опитвах се. Беше ме страх, но държах онази усмивка, която той ненавиждаше, но едновременно с това я обожаваше.
Мястото беше един изоставен склад. От тавана се спускаше само един кабел, на който бе крушката която беше над старата изтъркана билярдна маса. Нищо друго не се чуваше освен учестеното дишане на двама ни. Напрежението растеше с всяка изминала секунда.
Той бе облечен в дънки и фланелка. Имаше плочка на която бе написано името му, която се клатушкаше на ляво и на дясно, докато той бе положил ръце на края на масата. Гледаше ме и се усмихваше. Опитваше се да покаже колко е студен.
Засмях се и прехапах долната си устна. Носих черна рокля, която подчертаваше всяка една моя извивка. Косата ми бе вързана на небрежен кок. Знаех, че на него му харесва.
Той се засмя и завъртя барабана на револвера.
-Твой ред е! –плъзна го по старата маса и той се удари в ръба, след което се спря на място. Погледнах го и го взех. Трябваше да го взема. Насочих го срещу него. Имаше ли патрон, той щеше да спре всяко негово сетиво. Прицелех се и го погледнах студено.
Настинах спусъка, но нямаше патрон.
-Този път отърва кожата! –завъртях барана и го плъзнах към него. Взе го и бавно заобиколи масата за да стигне до мен.
-Ако има вътре патрон, ще останеш в миналото!- допря револвера до лицето ми и се засмя. Очите ни се спряха. Гледах го, както и той мен. Допря пистолета в челото ми, преглътна и наистина спусъка, но отново нямаше нищо. Засмя се.
-Играта продължава!- завъртя барабана и остави револвера на масата. –Давай! –засмя се и се обърна за да отиде отново на мястото където беше преди това- срещу мен, от другата страна на масата. Отново взех оръжието и го насочих към него, изчаквай ки до заеме мястото си.
-Късмет!- понечих да стрелям, но отново нямаше патрон. Той се засмя. Завъртях барабана и му го върнах. Взе го и го насочи отново към мен.
-Едва ли сега ще излезеш отново късметлийка!- каза и натисна спусъка...