1. Име: Сюлея
2. Прякор: -
3. Тегло: 60
4. Височина: 1.61
5. Възраст: 14
6. Пола ви е: жена
7. Цвят На Очите: тъмнокафеви
8. Цвят На Косата в момента: тъмно кестенява

9. Псувате ли: понякога
10. Пушите ли:не
11. Любима напитка:фанта лимон
12. Слушате ли чалга:не
13. Любим стил музика:рок,метъл, поп
14. Любима Марка Автомобил:субаро

Некст !!!

Некст !!

Когато учих в университета живеех с приятеля ми и още три негови приятели. Сега постоянно разговарям по скайп с един от тях. Разбираме се добре, но много често говори за бившия ми. Не му се обаждал, не му говорел..дрън дрън.. Все едно не аз, а той е излизал с него. Винаги когато почне да говори за него казвам, че имам работа, че съм заета, измслям някаква причина да затворя.
Пак започна да говори за него. Този път не можах да се сдържа.
- Стига вече, и ти не го търси, не му се обаждай. Преживеното в училище си остава там, говориш все едно си бременен от него.
След думите, които казах  той каза нещо което си беше като юмрук по лицето.
- Толкова нща преживяхме заедно чух, че сега се сгодявал. Не ме покани. Не ми с обажда, все едно не ме познава дори не ми вдига, но най-много ме заболя от това, че не ме покани.
Замръзнах. За това още беше много рано. Всеки човек има някойв миналото си - най-голямата му любов. В моя живот това беше той. Каквото и да правя не можах да изпитам към никого чувствата които изпитвах към него. Не можеше да бъде. Той ме използва, той ме стъпка като обувка, а аз не спрях да го обичам. Но защо ? Защо това се случваше ?
В продължение на четири години никога не му приготвих прекрасна закусна, нито пък вечеря, защото знаех, знаех, че ме обича и няма да ме изостави. Понякога се карахме, той си тръгваше. След 15 минути се появяваше с букет червени рози , а аз винаги го чаках, чаках да се върне. Казвахме си ужасни думи, а без капка срам с тези устни, устни казали най-ужасните неща на света продължавахме да се целуваме. Той винаги ме обижаше. От моята непохватност, до недостатъците които имам. От това, че не мога да дори да опавям леглото до това, че съм никой. Това за леглото за малко да ме подлуди.
Един ден се събудихме, а аз оправих леглото. Той ме хвана за ръката и паднахме върху леглото. Целувахме се, опипвахме се и тогава чухме гласовете на родителите му. Бързо слязохме при тях и нямах време да оправям леглото. След закуската решихме да излезем, но той си беше забравил ключовете в стаята и се качи в стаята си за да ги вземе. След като слезе долу ми се развика пред родителие му затова, че не съм оправила леглото. Само защото родителите му бяа там не казах нищо.
Аз разделям мъжете на две. Тези които могат бъдат добри бащи и тези които никога не могат да бъдат. Той е от тези които не могат да са добри бащи. Каквото и да ставаше аз бях виновната, а не той. Не се интересуваше от нищо и никой. Но аз въпреки всичко му имах доверие и го обичах.
Сега пръстенът който някога беше в моя пръст, украсява ръката на новата му приятелка.  Беше минала една година от когато той вечя не беше в моя живот.
Сега пръстенът който някога беше в моя пръст, украсява ръката на новата му приятелка.  Беше минала една година от когато той вечя не беше в моя живот. Не трябваше да боли толкова.  Сега съм в такова състояние, че дори мога да кажа, че ще се радвам да чуя, че е мъртъв. Няма да кажа, че искам да бъде щастлив или нещастен. Не знам какво искам, не знам дори какво чувствам. Ако бъде нещастен това няма да ми помогне с нищо, също као щастието му и точно това ме вбесява.
Както и да е, има една тайна която само ние двамата знаем. И точно за това никога няма да му простя...
Той никога не довършваше цигарите си. Угасваше ги когато стигне до полвината. Така направи и с нашата връзка...
[/img]

Хубаво е !

Некст !

И аз ще я пробвам 

Некст !

Некс !