И аз съм добре.
Иначе какво правите?

Здравейте

То такъв шеф да имаш- рахат! 

Последната част!
Радвам се, че Ви хареса!
Надявам се и с тази част да не Ви разочаровам.
Приятно четене!

3-та част.

Поколебах се за отговора, така че просто замълчах за няколко секунди. Гледах го в очите, а той бавно взе пистолета. Засмя се и ми го подаде.
-Твой ред е! –не бях взела все още пистолета от ръката му. Погледнах към пистолета и отново върнах погледа си право в очите му. Настъпи мълчание за около 2 минути, след което взех пистолета. Стиснах го здраво и отново погледнах право в очите му.
-Ценен ли ти е живота? –попитах аз, а той се засмя, сякаш се страхуваше да каже.
-Това е нелепо, стреляй, ако ще стреляш!- избегна въпроса ми, но така и не се отказах и отново го зададох. Погледна в страни и се засмя отново.
-А твоя? –попита ме той.
-За сега, да! –отговорих бързо аз. –Знаеш много неща! Искам да ми кажеш нещо, ако го кажеш, ще приключим играта. –казах аз и го погледнах самоуверено.
-Какво искаш да знаеш?- набързо изстреля той поглеждайки встрани.
-Кой уби брат ми?- попитах аз, а той стана сериозен. Започна да си поема дълбоко въздух. Усетих как се изнерви, а аз се засмях и прехапах долната си устна.
-Е, ще чуя ли отговора?- попитах го и го погледнах сериозно. Исках отговора, щях да приключа цялата игра, ако той просто отговореше.
-Брат ти..-започна да говори, но прекъсваше на моменти, беше му трудно да говори.
-Брат ти, не беше цвете, както ти си мислиш!- каза той.
-Познавах брат си, не повече от теб!- казах аз. –А сега ми кажи, кой го уби!- строго го погледнах. Той започна да поглежда ту встрани, ту към мен. Започна да се бои, но за да се подсигури попита отново.
-Щом кажа, изпразваш барабана! –каза той и ме погледна.
-Добре!- отговорих аз. 
-Аз убих брат ти!- каза уверено той, а аз преглътнах тежко, сякаш имаше буца в гърлото ми. Погледите ни се спряха един срещу друг. След като чух думи, не можах да повярвам, всъщност мислите ми и съмненията ми се бяха оказали прави, но надеждата, че не е той не ме бе напуснала. Преди малко той изрече така сладко онези думи, които всеки би искал да чуе. Явно „Te Amo!” за него не значеха нищо.
-Изпразни барабана!- опита се да ми заповяда, но аз просто минах през него и отидох до вратата. Бях обещала да не го убивам, ако ми каже кой е убил брат ми.
-Какво? Не те ли зарадва отговора, най- накрая разбра, премаза толкова хора за да стигнеш до мен.- засмя се той. –Как се чувстваш? Толкова пъти си била с мен! –смееше се той, вече бе спокоен. Докато той говореше успях да отворя барабана и да видя къде е патрона. Беше точно там и ако стрелях щях да го убия. Затворих го, чувах в главата си думите, които ми каза, обърнах се и видях самодоволното лице. Лице на победител.
Запали цигара и се подпря на старата билярдна маса усмихвайки се подло. Обърнах глава към вратата и хванах дръжката, обърнах се към него, а той изрече.
-А сега беше твой ред!- мислеше се за победител.
-И все още е! –вдигнах ръката в която бе пистолета и го насочех към него. Натиснах спусъка. Нямаше да го убия, но брат ми бе всичко за мен. Струваше повече от всеки.
Излязох от склада и се качих в черната си кола. Сложих от червеното червило на устните си, оправих си косата, отново сложих молив и черна спирала за очи, усмихнах се и натиснах газта колкото можах, гумите изпищяха и оставих зад себе си облак дим.
Не отпусках газта, усещах как с всяка изминала секунда бях по- близо и по- близо до пропастта, докато изведнъж колата не се понесе над пропастта, а аз пуснах кормилото. След секунди вече всичко бе тъмнина, където живот нямаше. Бях там където тишината и мрака царуват. Всичко, което можеше да се види, беше тъмнина. Само тъмнина!

'Cause I'm maybe bad, but I'm pеrfectly good at it..
 

Здравейте

Благодаря Ви, радвам се, че Ви хареса.
Утре ще публикувам последната част! 

Бивам.
Какво правиш?

Добро утро!

Sundays at Tiffany's обожавам го <333