Добре, а ти?

Некст  

Здравейте

Ти ме пита вече
Какво правиш?

Некст 8-|

Не ми са спи! Опаа .. спи ми се, чаооо  

Безнадеждно.

Търся драматичен романтичен филм, който въпреки всичко да свърши хубаво.

• Глава 12: Светът спря за миг

  Попитах къде се намира баща ми, главната медицинска сестра в началото.
  Приближавах се по коридора на третия етаж, и видях мама да гледа през голямото стъкло баща ми. Вместо стена - стъкло. Правилно. Лицето и бе цялото червено от плач и стискаше носна кърпичка в ръката си. Тя ме видя с периферно зрение и веднага ме прегърна. И аз я прегърнах. Няколко минути не казвахме нищо. Майка ми изпадна в истеричен рев, после се успокои и изтри сълзите от лицето си. Загледахме се отново към татко.
  - Не му остава много, Естебан. - тихо прошепна тя, едва я чух.
  Тя бе отслабнала, лицето и бе изпито. Сякаш та не бе същата мама, която познавах и обичах.
  След минути дойде Арзо, който носеше минерална вода, брат ми, който също бе долетял от България. Здрависахме се като братя и се погледнахме криво. Много тъжен беше случаят по който се събираше цялото семейство. Кой от Америка, България или Ирландия - всички бяхме заедно. За празниците не се събирахме така, но сега - когато губехме татко, не можехме да бъдем далеч. Останахме до него, и се опитахме да бъдем силни.
  Разбрах, че сестра ми Касиа е припаднала, по-късно и тя се появи със съпруга си. Той беше ирландец, и живееха там, в Ирландия. И те дойдоха. Тя ме прегърна силно, защото не се бяхме виждали от сигурно година. Тя рядко си идваше.
  Минути по-късно ми позволиха да вляза при баща ми. Към час стисках ръката му. Не мислех за нищо друго, исках да се оправи. Сълзите напираха в очите ми. Не можех да бъда силен, колкото и да исках. За съжаление, състоянието му се влошаваше..

  Три часа по-късно:
  Не осъзнавах какво се случва, бях като застрелян. Стоях облегнат на другата стена, и не чувах нищо. Сърцето ми така беше спряло, че не исках да чувам нищо. И не се осъзнавах. Майка ми се съсипа, а сестра ми припадна отново. Арзо се опитваше да утеши майка ни, колкото и тежко да му беше. Джеймс, съпругът на Касиа стоеше до мен без никаква реакция. И аз не реагирах изобщо. Татко почина. За последно го видях, когато го отвеждаха в носилката и в движение слагаха белия чаршаф отгоре. Но дори и тогава не бях на себе си, за да схвана, че е починал.
  Чух от доктора "Съжалявам, но.." - и натам не чух. Светът спря за миг, защото си знаех, че е това, което не исках да е.

Нямам търпение да завършим даскало и да отпраша на селооо    

Е ся муции

Ооо, всякакви ги има.