Крещиш и никой не те чува..

Здравейте

ааааа            

Писна ми вече от всички. Всеки нервен, сякаш аз съм виновна.

Сериозно започвам да се занимавам със спорт вече..

Ууу станаха снимките... кеф..

Благодаря ви. Отново казвам, радвам се, че ви харесва. Ето и следващата част.

Щом Пол напусна къщата се запъти към един бар. Влезе вътре, купи си цигари и излезе. Вървеше по учлиците и пушеше цигара след цигара, дори той самия не знаеше къде отива. Просто вървеше. Чуваха се викове, смях, псувни, но сред целия този шум, той успя да разпознае само един. Шума от токовете на онази жена, която бе дошла в залата днес по- рано. Огледа се, но не видя нейния силует и влезе в един бар, бе тихо, уютно и спокойно. Влезе и седна на една от масите. Поръча си уиски и запали цигара. Изведнъж през вратата влезе. Една красива жена с бяла рокля, а над бялата рокля имаше черно сако. Бе с високи токове. Бе с очила. С кестеняви коси, които падаха прекрасно върху раменете й. Мина покрай него и седна на бара. Поръча си усиски и без да маха очилата стоеше там.
Докато той не спираше да я гледа, тя стоеше на едно място и дори не извърташе глава към него. Той се изправи изпи уискито до дъно и тръгна към нея.
Отиде до жената и сложи лакти на бара. Обърна се към нея и я попита:

-Цигара? –бе отворил кутията с цигари и й предложи без дори да се обръща към нея. Дамата се обърна, а в същото време и той се обърна към нея.
-Не, благодаря! –отсече тя и отпи от чашата, а той се обърна напред към бармана.
-Две уискита. За мен и дамата. –каза той и запали цигара отново. Мълчанието между тях нарастна, но не след дълго време, въпроса, който измъчваше Пол не успя да се задържи само в мислите му и той проговори.
-Днес вие бяхте в залата, нали? Какво правех те там? –попита той, като дръпна от тютюневото изделие. Тя се обърна, погледна го и отново върна погледа си напред.
-А вие? Какво правех те там сам? –попита тя и се обърна леко към него.
-Залата е моя. –рече той и отпи от уискито си, което бармана му  бе оставил на бара.
-И щом е ваша, никой ли няма право да ходи там? –попита тя без дори да го поглежда.
-Не просто никой не идва там, освен вас днес. Какво ви доведе там? –попита той и я погледна, но тя отново не отмести погледа си към него.
-Мисля, че там ви казах. –рече тя и каза на бармана.
-Този господин плаща. –стана от стола, взе малката си чантичка и излезе от бара. Пол остави пари и излезе след нея, но тя спря такси и се качи в него, а той побягна към колата, но за негова жалост докато отиде таксито вече бе тръгнало. Той погледна в земята и видя една огърлица. Наведе се и я взе, изправи се и си тръгна по асвалта към вкъщи в тъмнината без да се качи на тротоара за да не стане някой инцидент. Просто вървеше и се изгуби в тъмнината.

След около 30 минути той се прибра вкъщи, където съпругата му го чакаше. Той влезе и съблече сакото си и го закачи на закачалката. Разкопча копчетата на ръкавите на ризата си и разхлабо вратовръзката си, след което разкопча няколко копчета и на ризaта си. Наля си алкохол в една малка чашка и седна на дивана. Чуха се стъпки, но той не помръдна. Знаеше, че това е жна му. Застана до вратата и го погледна строго, след което проговори.

-Къде беше? –попита тя тихо, но се усещаше яда в гласа й, той не отговори, просто замълча.
-Беше отново в онази зала, нали? –повиши тон и се приближи към него, той я погледна за секунда и отново върна поглед в онази точка в която гледаше.
-Отговори ми Пол. –извика тя и взе чашата от ръцете му, но той не отговаряше. Марая се изнерви.
-Говори по дяволите. –извика и счупи чашата в пода. Нервите й определено вече не издържаха. Пол се изправи, погледна я и се запъти към стълбите, но се обърна за малко и се спря.
-Приятна вечер Марая! –усмихна се и се качи в друга стая, а не в тази, в която спяха той и жена му. Тази нощ определно нито тя, нито той щяха да спят. Можеше да не мислят един за друг, но той щеше да мисли за онази дама, а съпругата му за него. Но и двамата нямаше да спят или щяха да заспят, но прекалено късно, за да се чувстват на другата сутрин добре.

Получиха се..

Да, щях да ти отговарям, ама се отнесох. 

Не мога да спра да я слушам..

Гърлото ми.  

Здравей