Да продадеш спомените си.

Hrisi. S. H · 2012-03-12 09:00:33

Днес ми хрумна една идея за история и ето я и нея. Дано да ви хареса. Надявам се не е много дълго.

Той стоеше втренчен във филма. Гледаше и се усмихваше. Спомняше си и се радваше, че някога го бе изживял. На екрана на стария телевизор имаше момиче. Беше красива, с огромни шоколадови очи, които те поглещаха. Пухкави устни, които ти се искаше да вкусиш. Черни коси на леки къдрици. Не бе толкова слаба, че като я бутнеш да се счупи, не бе пълна, бе с нормална за един човек фигура. Бе изящна. Бе елегантна.
Той гледаше и мислеше. Спомняше и си представяше.
Бе седнал на онези места сидалки залата където прожектираха филми, обичаше да се връща назад в годините, където всичко е било по-различно от сега. Бе облечен с панталон и сако. Не се виждаше какво носи под съкото, но в ръката си държеше цигара. Единствената светлина беше тази от филма. Докато се наслаждаваше на дамата на екрана и си спомняше с усмивка, някой наруши спокойствието и уюта, който той изпитваше.

-Пол? –чу се женски глас, а той се обърна.
-Марая. –каза той и се изправи. Дръпна от цигарата си.
-Знаех, че ще те намеря тук! –рече тя и тръгна към него. Вървеше с бавни крачки. Косата й бе на кок, който и придаваше важен и сериозен вид.
-Пол трябва да спреш да идваш тук. –изстреля те без да се замисли какво значеше това за съпруга й.
-Марая стига. Хайде тръгвай към вкъщи! –рече той и я погледна. Сякаш и се молеше. Лицето му бе измъчено, все едно от дни не бе мигвал.
-Ще говорим за това по-късно, стой си тук сред тези вехтурии. –сопна се тя и излезе ядосана на залата. Пол поклати глава, засмя се и седна на мястото си. Отново дръпна от цигарата си. Докато гледаше филма не разбра дори как потъна в него. Гледаше в захлас, а цигарите минаваха през ръцете му една през друга. Изведнъж вратата се отвори и лъж светлина падна в залата, но дори и това него не го впечатли. Филма го бе превзел напълно. Една женска фигура влезе. Бе с черни очила. Черната й коса на леки букли падаше идеално върху раменете й. Влезе и се настани на средните редове.
Докато се чуваше само шума от филма на екрана се чу й нейния глас. Бе прознизващ, спокоен и умерен.

-Обичам тези филми. Връщат ме назад, където всичко сякаш бе по-лесно. –каза спокойно тя не отмествайки поглед от екрана. Гледаше през очилата си, бе подпряла ръката си на поставката за ръце. Тя беше се отпуснала на седалката и бе подпряла главата си с ръка.
-Аз също. Карат ме да се чувствам обичан. –рече той не отмествайки поглед от филма.Щом чу гласа сякаш мислите му за филма спряха. Той познаваше този глас. Този сладък, умерен, спокоен и пронизващ глас, който туко що му проговори. Макар и познат, той не се обърна назад. Дали не се страхуваше от това да погледне миналото лице в лице. Предпочиташе да си спомня заминалото, но не й да го вижда отново в реалноста. Не помръдваше и гледаше големия екран.
Докато той бе втренчен във филма се чуха токовете й които отекнаха. Отново се чу гласа й.
-Приятен ден господине. –рече тя и напусна залата, а той дори не се обърна за да я зърне. Той остана на мястото си, докато екрана пред него не стана черен и филма завърши. Дори след края той остана около 10 минути. Изпуше цигарата си и излезе навън. Върна се обратно в реалноста.

Пол влезе в къщата където го чакаше жена му. Строга, студена и властна. Погледна го и сложи купа със салата на масата. Бе ядосана за нещо. Устните й бяха свити, а очите й от време не време се присвиваха.

-Здравей. –каза той и тръгна към банята за да измие ръцете си. Докато ги миеше все още мислеше за онзи глас, който познаваше. За онази жена. Коя беше тя? След като ги изми, ги подсоши и отиде в трапезарията за да вечеря заедно със съпругата си.
На масата двамата стояха един срещу друг. Не обелваха дума. Сякаш нямаше какво да си кажат. Сякаш имаше една огромна пропаст между тях и те не можеха да се чуят. Чуваха се само приборите, които се удряха в чиниите.

-За какво дойде днес в залата? –попита той без дори да я поглежда.
-Време е да се отървам от тази безполезна зала. –каза тя, но също като него и тя не го погледна.
-Няма начин! –каза той и се изправи рязко. Залата, това бе единственото място където всичко друго изчезваше и спомените, добрите спомени се връщаха. Мястото където той бе щастлив, обичан и спокоен.
-Пол престани. Тя е безполезна. С парите, които вмезем от нея ще си купим някои неща. –тросна се Марая и остави приборите на масата.
-Казах вече. Тази зала няма да се продаде, освен ако не реша аз. –ядосано и раздразнено каза той и напусна къщата. Не можеше да я продаде. Това означаваше да продаде миналото си и спомените си.

beautiful_kitty · 2012-03-12 11:37:35

Не е дълго.
Хареса ми!

lady_ss1 · 2012-03-12 11:47:18

Не е дълго.
Хареса ми!

lozanka98 · 2012-03-12 12:20:40

Хареса ми.

etzzz · 2012-03-12 12:58:13

хубава е

Hrisi. S. H · 2012-03-12 18:21:04

Радвам се, че ви харесва. Ако има интерес утре след училище ще пусна още една част.

zdravenq4e_17 · 2012-03-12 18:35:40

Сууууупер е харесва ми .. много радва даже

Bluee^^ · 2012-03-12 18:42:22

Не е дълго.
Хареса ми!

мuaa {} · 2012-03-13 13:48:24

Харесва ми. Различно е. Некст..

Hrisi. S. H · 2012-03-13 15:48:30

Благодаря ви. Отново казвам, радвам се, че ви харесва. Ето и следващата част.

Щом Пол напусна къщата се запъти към един бар. Влезе вътре, купи си цигари и излезе. Вървеше по учлиците и пушеше цигара след цигара, дори той самия не знаеше къде отива. Просто вървеше. Чуваха се викове, смях, псувни, но сред целия този шум, той успя да разпознае само един. Шума от токовете на онази жена, която бе дошла в залата днес по- рано. Огледа се, но не видя нейния силует и влезе в един бар, бе тихо, уютно и спокойно. Влезе и седна на една от масите. Поръча си уиски и запали цигара. Изведнъж през вратата влезе. Една красива жена с бяла рокля, а над бялата рокля имаше черно сако. Бе с високи токове. Бе с очила. С кестеняви коси, които падаха прекрасно върху раменете й. Мина покрай него и седна на бара. Поръча си усиски и без да маха очилата стоеше там.
Докато той не спираше да я гледа, тя стоеше на едно място и дори не извърташе глава към него. Той се изправи изпи уискито до дъно и тръгна към нея.
Отиде до жената и сложи лакти на бара. Обърна се към нея и я попита:

-Цигара? –бе отворил кутията с цигари и й предложи без дори да се обръща към нея. Дамата се обърна, а в същото време и той се обърна към нея.
-Не, благодаря! –отсече тя и отпи от чашата, а той се обърна напред към бармана.
-Две уискита. За мен и дамата. –каза той и запали цигара отново. Мълчанието между тях нарастна, но не след дълго време, въпроса, който измъчваше Пол не успя да се задържи само в мислите му и той проговори.
-Днес вие бяхте в залата, нали? Какво правех те там? –попита той, като дръпна от тютюневото изделие. Тя се обърна, погледна го и отново върна погледа си напред.
-А вие? Какво правех те там сам? –попита тя и се обърна леко към него.
-Залата е моя. –рече той и отпи от уискито си, което бармана му бе оставил на бара.
-И щом е ваша, никой ли няма право да ходи там? –попита тя без дори да го поглежда.
-Не просто никой не идва там, освен вас днес. Какво ви доведе там? –попита той и я погледна, но тя отново не отмести погледа си към него.
-Мисля, че там ви казах. –рече тя и каза на бармана.
-Този господин плаща. –стана от стола, взе малката си чантичка и излезе от бара. Пол остави пари и излезе след нея, но тя спря такси и се качи в него, а той побягна към колата, но за негова жалост докато отиде таксито вече бе тръгнало. Той погледна в земята и видя една огърлица. Наведе се и я взе, изправи се и си тръгна по асвалта към вкъщи в тъмнината без да се качи на тротоара за да не стане някой инцидент. Просто вървеше и се изгуби в тъмнината.

След около 30 минути той се прибра вкъщи, където съпругата му го чакаше. Той влезе и съблече сакото си и го закачи на закачалката. Разкопча копчетата на ръкавите на ризата си и разхлабо вратовръзката си, след което разкопча няколко копчета и на ризaта си. Наля си алкохол в една малка чашка и седна на дивана. Чуха се стъпки, но той не помръдна. Знаеше, че това е жна му. Застана до вратата и го погледна строго, след което проговори.

-Къде беше? –попита тя тихо, но се усещаше яда в гласа й, той не отговори, просто замълча.
-Беше отново в онази зала, нали? –повиши тон и се приближи към него, той я погледна за секунда и отново върна поглед в онази точка в която гледаше.
-Отговори ми Пол. –извика тя и взе чашата от ръцете му, но той не отговаряше. Марая се изнерви.
-Говори по дяволите. –извика и счупи чашата в пода. Нервите й определено вече не издържаха. Пол се изправи, погледна я и се запъти към стълбите, но се обърна за малко и се спря.
-Приятна вечер Марая! –усмихна се и се качи в друга стая, а не в тази, в която спяха той и жена му. Тази нощ определно нито тя, нито той щяха да спят. Можеше да не мислят един за друг, но той щеше да мисли за онази дама, а съпругата му за него. Но и двамата нямаше да спят или щяха да заспят, но прекалено късно, за да се чувстват на другата сутрин добре.

мuaa {} · 2012-03-13 17:08:37

Некст

lady_ss1 · 2012-03-13 17:15:21

Некст.

CheRRy_LiPs.xD · 2012-03-13 17:16:10

Некст.

miminzetyyy · 2012-03-13 18:08:26

Неекст.

Hrisi. S. H · 2012-03-14 14:35:45

Благодаря ви, днес по-късно ще пусна часта.

beautiful_kitty · 2012-03-14 14:37:56

Много е хубаво.

Hrisi. S. H · 2012-03-15 13:12:26

Извинявам се, че не пуснах вчера част, но просто забравих, а и не бе готова. Затова я пускам сега. Дано да ви хареса. Приятно четене!

След луната и слънцето засия над града. Пол стан, взе си душ и излезе от стаята. Слезе долу и видя Марая седнала чакаща го за закуска. Хранеше се, както всяка сутрин, но този път сама без съпруга си. Без опората в живота си.

-Добро утро! –рече Пол. Бе по различен от друга сутрин. Не можеше да я погледне в очите, дори и да не бе направил нищо.
-Добро да е! –издума тя и продължи да закусва. По държанието й си личеше, че е сърдита, не, не бе сърдита, бе обидена и наранена. Несъзнателно Пол я бе наранил. Пол я погледна и видя безразличието й и тръгна към вратата, но се спря и се обърна леко назад.
-Съжалявам Марая! –каза той и напусна къщата, а тя дори не помръдна от мястото си, дори не показа емоция. Все едно бе една кукла, без чувства. Сякаш бе затишие пред буря.

Пол отново се върна в залата, където само той бе важен. Влезе и седна на обичайното заето място от него. Пусна друг филм и се втренчи в него. Този път изглеждаше не бе там заради филма, а очакваше онази дама за да я види отново и да й върне огърлицата.
Докато стоеше Пол извади огърлица и я погледна. Огледа всяка нейна перла и я стисна в ръката си.
Стоеше там, минаваха часове, а тя не идваше и не идваше.
Изведнъж някой отвори вратата и влезе. Чу се шум от токове, а той веднага се обърна. Очакваше отва да бъде онази непозната дама, но не бе тя. Бе съпругата му.

-Знаех, че ще те намеря тук, както винаги сам! –вървеше бавно оглеждайки цялата зала с очи.
-Марая, не искам да се караме! –каза той и запали цигара. Не помръдна от мястото си. Гледаше филма и пушеше, сякаш съпругата му не бе там.
-Аз също се изморих Пол! –каза тя и го погледна. Сякаш в нея напираха сълзите, но тя ги одържаше. Пол мълчеше, не знаеше какво да отговори или какво ще стане ако отговори. Не знаеше Марая какво ще каже.
-Отдалечих ме се един от друг, а ? –попита тя и седна на една от седалките, а той продължаваше да мълчи.
Пол я погледна и отново извърна поглед към филма.
-Какво се случи Пол? –попита отнво тя. Личеше си по гласа й, колко болка изпитва тази дама седнала до него.
-Не знам Марая! –каза леко и тихо Пол, но не се обърна към нея дори и за секунда.
-Само това ли ще кацеш? И ще оставиш всичко просто така? –повиши леко тон Марая и стана от мястото си.
-Какво трябва да направя? –попита той спокойно.
-Да се бориш, може би? –отвърна тя, не ядосана, не сърдита, а наранена.
-За какво? –попита спокойно той и дръпна от цигарата си и издиша дима бавно.
-Нима толкова години, ще захвърлиш просто заради един скандал?Нима тази зала е по-важна от мен, съпругата ти? –попита ядосано този път Марая.
-Марая, моля те! Това е единственото място на което нямам проблеми, не го обръшай в такова в каквото трябва да ги решавам. Моля те! –помоли той съпругата си и не спираше да гледа филма.
-Не мога да повярвам Пол, какво се промени? –попита тя.
-Нищо! –отговори той.
-Нищо? Всичко се промени и не знам дори защо! –каза тя и се засмя, колкото и да не й беше до това, но не искаше той да види сълзите в очите й.
-Марая нищо не се е променило! Всичко си е едно също, нищо не се е променяло. Просто всичко спря. Всяка лъжа от мен към теб спря Марая. Ето това стана, но нищо не се е променило. Нищо! –повиши тон Пол и запали нова цигара. Марая го погледна, а сълзите в очите й заблестяха. Обърна се и побягна навън.
-Марая аз. –каза Пол и остана в залата. Дори не я догони. Остана и седна отново на мястото си, продължи да гледа филма, да чака онази дама и да пуши цигарите си.

мuaa {} · 2012-03-15 14:00:11

Некст.

beautiful_kitty · 2012-03-16 21:56:45

Страхотно е !

Hrisi. S. H · 2012-03-22 12:37:22

Днес ще постна следващата част!

miss_cute_kiss · 2012-03-22 15:42:34

Некст.

Hrisi. S. H · 2012-03-22 17:11:44

Следващата част! Отново благодаря на всички!

Пол мислеше, докато нещо отново не наруши тишината му. Изведнъж онзи звук от токчета разпеци тишината, а усмивката на Пол заигра по лицето му. Изправи се и я погледна. Гледаше с такъв поглед. Явно започваше да се влюбва в него.
-Здравейте! –каза той и се засмя. Момичето го погледна и се засмя.
-Здравейте! –отвърна тя.
-Радвам се да ви видя. –каза той очаквайки отговора й, но така и не го получи.
-Какво ви води тук? –попита той тръгвайки към местата където бе застанала тя.
-Обичта ми! –отвърна тя и седна на едно седалките.
-Обичта към какво? –леко попита Пол и седна до нея, поглеждайки я.
-Към филмите! Към онова изкуство, което те кара да бъдеш част от него! –отвърна тя и загледа филма. Изведнъж се засмя тя, а на филма нямаше нищо смешно. Пол се зачуди, но не направи никаква реакция.
-Ти помисли, че обичта ми е към теб нали? –смееше се тя.
-Какво?! –с тънък глас отговори той и се усмихна неловко.
-Защо се изнерви? –попита жената поглеждайки го.
-Не съм! Просто ми стана смешно за какво си мислиш! –но през цялото време в което я виждаше му се искаше, дори и той да него признаваше пред себе си, някъде дълбоко в сърцето си искаше това, което му каза тя да е истина.
-Е добре. –съгласи се с него дамата и се изправи. –Време е да тръгвам! –каза тя и се запъти към вратата.
-Почакай! –извика след нея той и се изправи.
-До следващия път! –изелезе през вратата и се запъти на някъде, но докато той излезе тя вече се би загубила зад ъгъла. Той остана до вратата държейки огърлицата от миналата нощ. Тя отново си тръгна както снощи. Защо го правеше? Защо идваше и си отиваше, толкова лесно, без дори да каже и дума. Просто се изправяше и напускаше през вратата от която влизаше.
Пол влезе отново в залата, седна и започна да гледа филма, пушейки цигара след цигара. Връщайки се назад в спомените. Минавайки през всеки детайл.

След този ден той се прибра при съпругата си. Тя бе направила вечеря отново и го чакашем, макар че той я бе наранил повече от всякога днес.
-Добър вечер! –каза той с виновен глас. Видя как тя забърса сълзите си с палеца и отиде до нея. Хвана ръцете й и я погледна.
-Марая, наистина съжалявам за днес! Не трябваше да ти говоря така! Ще ми простиш ли? –попита той виновно, повдигайки брадичката й.
-Мислиш ли, че едно съжалявам оправя нещата казани от теб Пол? –попита тя тихо.
-Не. Но ще помогнат да разбереш, че и на мен не ми е толкова лесно Марая! Искам просто да смекчи болката ти. Защото аз наистина съжалявам! –каза отново Пол и я прегърна.
-Не, Пол, не смекчават нищо! Сега за мен това думи казани от състрадание. Думи, които не значат нищо! –рече жената и се отскубна от прегръдката му. –Съжалявам Пол! Това смекчи ли нещо? –попита тя.
-Не! –отвърна той, а тя тръгна към масата.
-Нека вечеряме за последно! –седна на масата и отпи от виното, което бе приготвила. Той се засмя. Седна и започнаха да вечерят. Беше неловко за двамата, но както казват, не първите неща са трудни, а последните, тези преди да си кажем „Сбогом”.

miss_cute_kiss · 2012-03-23 21:31:25

Ощееееееее !!!!

beautiful_kitty · 2012-03-23 22:54:05

Става доста интересно.Некст.

Hrisi. S. H · 2012-03-25 11:22:51

Нямам възможност често да пускам историята. Но утре ще се постарая да постна некста, но ако успея, може и довечера.

#1 2012-03-12 09:00:33

Re: Да продадеш спомените си.

#2 2012-03-12 11:37:35

Re: Да продадеш спомените си.

#3 2012-03-12 11:47:18

Re: Да продадеш спомените си.

#4 2012-03-12 12:20:40

Re: Да продадеш спомените си.

#5 2012-03-12 12:58:13

Re: Да продадеш спомените си.

#6 2012-03-12 18:21:04

Re: Да продадеш спомените си.

#7 2012-03-12 18:35:40

Re: Да продадеш спомените си.

#8 2012-03-12 18:42:22

Re: Да продадеш спомените си.

#9 2012-03-13 13:48:24

Re: Да продадеш спомените си.

#10 2012-03-13 15:48:30

Re: Да продадеш спомените си.

#11 2012-03-13 17:08:37

Re: Да продадеш спомените си.

#12 2012-03-13 17:15:21

Re: Да продадеш спомените си.

#13 2012-03-13 17:16:10

Re: Да продадеш спомените си.

#14 2012-03-13 18:08:26

Re: Да продадеш спомените си.

#15 2012-03-14 14:35:45

Re: Да продадеш спомените си.

#16 2012-03-14 14:37:56

Re: Да продадеш спомените си.

#17 2012-03-15 13:12:26

Re: Да продадеш спомените си.

#18 2012-03-15 14:00:11

Re: Да продадеш спомените си.

#19 2012-03-16 21:56:45

Re: Да продадеш спомените си.

#20 2012-03-22 12:37:22

Re: Да продадеш спомените си.

#21 2012-03-22 15:42:34

Re: Да продадеш спомените си.

#22 2012-03-22 17:11:44

Re: Да продадеш спомените си.

#23 2012-03-23 21:31:25

Re: Да продадеш спомените си.

#24 2012-03-23 22:54:05

Re: Да продадеш спомените си.

#25 2012-03-25 11:22:51

Re: Да продадеш спомените си.

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook