Божееее.. много просто народ.. тцттцц    

За какво се разказва?

Извинявам се, че не пуснах вчера част, но просто забравих, а и не бе готова. Затова я пускам сега. Дано да ви хареса. Приятно четене!

След луната и слънцето засия над града. Пол стан, взе си душ и излезе от стаята. Слезе долу и видя Марая седнала чакаща го за закуска. Хранеше се, както всяка сутрин, но този път сама без съпруга си. Без опората в живота си.

-Добро утро! –рече Пол. Бе по различен от друга сутрин. Не можеше да я погледне в очите, дори и да не бе направил нищо.
-Добро да е! –издума тя и продължи да закусва. По държанието й си личеше, че е сърдита, не, не бе сърдита, бе обидена и наранена. Несъзнателно Пол я бе наранил. Пол я погледна и видя безразличието й и тръгна към вратата, но се спря и се обърна леко назад.
-Съжалявам Марая! –каза той и напусна къщата, а тя дори не помръдна от мястото си, дори не показа емоция. Все едно бе една кукла, без чувства. Сякаш бе затишие пред буря.

Пол отново се върна в залата, където само той бе важен. Влезе и седна на обичайното заето място от него. Пусна друг филм и се втренчи в него. Този път изглеждаше не бе там заради филма, а очакваше онази дама за да я види отново и да й върне огърлицата.
Докато стоеше Пол извади огърлица и я погледна. Огледа всяка нейна перла и я стисна в ръката си.
Стоеше там, минаваха часове, а тя не идваше и не идваше.
Изведнъж някой отвори вратата и влезе. Чу се шум от токове, а той веднага се обърна. Очакваше отва да бъде онази непозната дама, но не бе тя. Бе съпругата му.

-Знаех, че ще те намеря тук, както винаги сам! –вървеше бавно оглеждайки цялата зала с очи.
-Марая, не искам да се караме! –каза той и запали цигара. Не помръдна от мястото си. Гледаше филма и пушеше, сякаш съпругата му не бе там.
-Аз също се изморих Пол! –каза тя и го погледна. Сякаш в нея напираха сълзите, но тя ги одържаше. Пол мълчеше, не знаеше какво да отговори или какво ще стане ако отговори. Не знаеше Марая какво ще каже.
-Отдалечих ме се един от друг, а ? –попита тя и седна на една от седалките, а той продължаваше да мълчи.
Пол я погледна и отново извърна поглед към филма.
-Какво се случи Пол? –попита отнво тя. Личеше си по гласа й, колко болка изпитва тази дама седнала до него.
-Не знам Марая! –каза леко и тихо Пол, но не се обърна към нея дори и за секунда.
-Само това ли ще кацеш? И ще оставиш всичко просто така? –повиши леко тон Марая и стана от мястото си.
-Какво трябва да направя? –попита той спокойно.
-Да се бориш, може би? –отвърна тя, не ядосана, не сърдита, а наранена.
-За какво? –попита спокойно той и дръпна от цигарата си и издиша дима бавно.
-Нима толкова години, ще захвърлиш просто заради един скандал?Нима тази зала е по-важна от мен, съпругата ти? –попита ядосано този път Марая.
-Марая, моля те! Това е единственото място на което нямам проблеми, не го обръшай в такова в каквото трябва да ги решавам. Моля те! –помоли той съпругата си и не спираше да гледа филма.
-Не мога да повярвам Пол, какво се промени? –попита тя.
-Нищо! –отговори той.
-Нищо? Всичко се промени и не знам дори защо! –каза тя и се засмя, колкото и да не й беше до това, но не искаше той да види сълзите в очите й.
-Марая нищо не се е променило! Всичко си е едно също, нищо не се е променяло. Просто всичко спря. Всяка лъжа от мен към теб спря Марая. Ето това стана, но нищо не се е променило. Нищо! –повиши тон Пол и запали нова цигара. Марая го погледна, а сълзите в очите й заблестяха. Обърна се и побягна навън.
-Марая аз. –каза Пол и остана в залата. Дори не я догони. Остана и седна отново на мястото си, продължи да гледа филма, да чака онази дама и да пуши цигарите си.

Някой?

Да, преди не беше много хубав, но сега е простоооо секси и красив... 

Имам надежда.  То има, ама като сме отраснали заедно?:D

Иии един път и аз да спечеля.  Благодаря Софи! 

Защо? Защо?????

Тя тази тема e като тази. http://kaprizen.com/forums/viewtopic.ph … sc&start=0

Shе is Stupid Hoe..

Еми долу-горе добре.

Здравейте