Сънищата по принцип са наши дълбоки и неясни мисли.Или искаш да те забележи или просто изпитваш някаква симпатия.Така съм чувала.

Беше толкова голяма и просторна.Всяко ъгълче беше покрито от светлина.Обикалях къщата в захлас,разглеждах без дори да поспра за малко.Държах се като малко детенце в Дисни Ленд.Но гледката,помещението...всичко беше вълшебно.Струваше ми се,че сънувам,че това,пред което съм изправена е плод на моето въображение,нещо несъществуващо и нереално.Но не.Беше истинско,красиво,неописуемо...Думите не ми достигаха.Минавах,не направо тичах по дългите коридори със стъклени стени.Човек можеше да седне и да си наблюдава града като на 3D кино.Посетих и хилядите спални,облепени в разкош,ако мога така да се изразя.Всичко беше от чиста коприна,от разтапящ се в ръцете ти лен.Ами всекидневната?!Ах,какво чудо беше тя!Щом отворих вратата,останах стъписана на място.Дълго наблюдавах тази малка керамична масичка,заобиколена от шест стола,върху които бяха поставени по една копринена възглавничка.Стените и там бяха от стъкло и светлината осветяваше всяко кътче от стаята.Имаше много цветя–божури,хризантеми,гербери...Всички шарени и много наброй.
–Май ти харесва тук–дочух зад гърба си звънливия глас на Дан.
–Не мога да повярвам,че живееш тук!Та това е същински дворец!–усмихнах се широко и невярващо аз.
–Така е,но си първия човек,който ми го казва – смути се той.
–Значи май само ние двамата "виждаме" красивото.
–Това е...истинско изкуство.Дядо ми го е направил за баба преди шейсет години и повече.Мама се чувстваше неуютно да живее в такова "открито" място,затова се изнесе,когато съм бил малък – опита се да се усмихне,но явно му беше тежко.
–Ами баща ти?–опитах се да не задълбавам.
–Той е един истински ценител на изкуството.Музикант е.
–Ехаа...това е страхотно!Е,вижда се от кого си прихванал таланта – усмихнах се аз.
–Да се надяваме,че е талант!–върна на мига доброто си настроение.
–Е,това ли е урокът ми?–повдигнах вежда аз.
–Има още много,но засега остана още нещо – посочи ми една далечна точка през стъклото.След секунди наблюдение осъзнах,че ми показва скала.В далечината над едно езеро.Ъ,за пръв път виждах това езеро.Странно.
–Какво искаш да кажеш?–недоумявах аз.
–Малко адреналин – усмихна се широко той и тръгна към вратата.

Бяхме застанали на скалата и наблюдавахме разбиващите се води под нас.Образуваше се гъста бяла пяна,която изхвърляше пръски чак до краката ми.Ммм...беше високо около пет,шест метра.
–Какво правим тук?–погледнах го въпросително,повишила глас,понеже не се чувахме добре от боботенето под нас.
–Много питаш!–каза той и свали тениската си.
–Не,не,не...няма...какво,за Бога,правиш?–уплаших се аз.
–Стига си питала,аз те уча,а това е урок първи-"Остави се на адреналина" –след тези негови думи,той ме хвана за ръката и ме повлече надолу.

Ааауу и аз много ги обичам.Според мен си нямат име,а просто тип "завъртян".

Определено е по тази тема! |-(

Иска ви съвети за други жени.
Колкото и противоречиво да ви изглежда това поведение, то обикновено значи, че иска да разбере дали ревнувате. Също така да види какво ви впечатлява в мъжкото поведение и какво ви отблъсква.

Най-вярното от всички,от опит знам!

Интересно е.

Австралия.
Рио Де Жанейро?

Ще се подготвям за училище. |-)

10 688 Ухаа...

Мхм.
Червило?

Оооуу на концерт,на концерт!

Вярно е,много са любопитни.Не се интересуват от човешката храна,но не я отказват,ако им се даде.Страхотна тема.