Всяка сутрин пия разлчни неща...  :p

в о7:оо 

3о% 

На nadet0oo 

http://www.akb48.co.jp/english/index.html Официалния им сайт!

http://www.youtube.com/watch?v=yNg3mcjhq9w И песен от youtube 

Бясна съм.   

Братовчед ми     

По върпроса за книгата... да мислила съм! И много искам да напиша нещо хубаво.

Да това е идеята, да стане известна  :p

не

3?

Глава десета - Необмислени планове

Мегън беше в някаква вила извън градчето. До нея стоеше мъжът, който държеше и малкото бебе. Тя ги гледаше и се чудеше как да изнуди момчето. Дълго мисли…
-    Какво ти става? Успокой се. Какво е станало? – правеше се на тъпа през цялото време.
-    Много добре знаеш за какво говоря. Веднага доведи дъщеря ми тук! – Тайлър беше побеснял и все още трепереше. Не искаше нещо да се случи с дъщеря му.
-    Скъпи, нищо не разбирам…
-    Мегън! – изкрещя той. Сара беше наблизо и го чу. Приближи се към стаята и се заслуша.
-    О, добре де. Никол е при мен… но няма да си я получиш толкова лесно, нали знаеш? – тя седна на канапето до прозореца.
Тайлър се изнерви още повече.
-    Какво искаш да направя?
-    Да кажеш на сестра ми, че ме обичаш и че искаш да бъдеш с мен. – заяви момичето.
-    Луда ли си? Никога няма да го направя. Долна егоистка.
-    Добре тогава. Повече няма да видиш дъщеря си.
Момичето затвори телефона и взе малкото бебе. Тя искаше да я отдалечи от родителите й. За това реши, че ще отиде в Чикаго. Тя събра всичкия си багаж и се качи в колата си. Малката Никол стоеше в кошчето на задната седалка. Мъжът, който беше с нея застана до колата. Свали тъмните си очила и чакаше Мегън да му нареди какво да прави. Тя му каза да отвлече Сара и да я заведе в старата църква. Изборът й на помощник не бе случаен. Срещу нея стоеше Итън. Той само кимна с глава и се качи в неговата кола. Мегън потегли.
През това  време Тайлър излизаше от кухнята. Съпругата му стоеше с намръщена физиономия. Той се усмихна неловко и се опита да я излъже. Само, че не се получи.
-    Един стар приятел има нужда от помощ. – заекваше той.
-    Нима? Знам, че говори с Мегън. Никол е при нея нали? Иска да ми отнеме всичко. Кучка! – момичето се разплака и прегърна Тайлър.
-    Спокойно… ще оправя всичко. Отивам в полицията.
-    Но…
-    Не се опитвай да ме спреш.
Тя не направи усилие, знаеше че е безсмислено. Момчето се качи в джипа и отиде в полицейското управление. Той познаваше шефа и влезе в кабинета му. Разказа му всичко и му обясни, че дъщеря му е отвлечена. Полицаят стана от стола си и сложи ръце в джобовете.
-    Ще направя каквото мога! – усмихна се той.
Тайлър излезе. Тържеството беше приключило, Сара съблече булчинската си рокля и застана до прозореца на спалнята. Вратата се отвори, но тя не се обърна. Итън пристъпа тихо до нея и докосна рамото й. Чак тогава тя се обърна. Изненада се когато видя момчето. Не очакваше да види точно него. Той се усмихна подло когато видя, че е облякла само тениска. Той я грабна и бързо я пъхна в багажника на колата. Тя крещеше но нямаше кой да я чуе. И с това изнервяше и момчето.
-    Млъквай, по дяволите! – извика и той. Караше с бясна скорост и бързо стигна до старата църква. Спря колата и отвори багажника. Извади момичето и влезе в църквата.
-    Пусни ме! Защо го правиш?
-    Ще разбереш по-късно.
Той я сложи на един стол и я върза добре. Тя се съпротивляваше, но от това нямаше полза. Итън набра номера на Мегън.
-    Сега какво да правя? – попита момчето.
-    Стой с нея. Скоро ще ти се обадя… сега не мога да говоря.
Каза Мегън и затвори телефона. Тя беше в някаква къща. Държеше малката Никол,а срещу нея стоеше едно младо семейство. Явно това щеше да е новият дом на момиченцето. Мегън се усмихваше доволно. Младото момиче й наля чай и седна до съпруга си.
-    Значи ще я приемете?
-    Да, винаги сме искали да имаме момиченце. Но както ви казах, опитите ни бяха безполезни. – натъжи се момичето.
-    Добре, но искам тази нощ да остана с нея.
-    Няма проблем.
Тайлър вече се беше прибрал. Когато видя, че къщата е празна се изненада. Търси Сара на всякъде, но нея я нямаше. Чудеше се какво става тук. След два часа той получи обаждане от Итън.
-    Твоето момиче е с мен. Ако искаш да я видиш отново, и то жива ще трябва да изпълниш желанията на Мегън.
-    Мамка му, казах че няма да правя нищо! Кажи й да си го набие в главата.
-    Добре, значи няма да видиш нито нея нито Никол. – и Итън затвори телефона. Тайлър наистина не знаеше какво да прави. Беше объркан. Само помощта на полицията не му беше достатъчна. Той си наля уиски и седна на дивана.
-    Кажи ми защо съм тук! – изнерви се Сара.
-    Не знам… - засмя се Итън и я отвърза.
-    Престани. Кой те накара? Мегън ли? Или Брайън? Казвай! – изкрещя тя.
-    Тихо. Не искаш да ставам лош нали?
От тези думи Сара настръхна. Той я хвана и отново я качи в колата. Заведе я на по-сигурно място. Знаеше, че тук все някой ще ги намери. Изведе я извън града. Тя гледаше през прозореца на колата и мислеше за дъщеря си. Дали беше добре? Къде ли е сега? Защо всичко това се случва? И то точно в най-важния ден в живота й.
Вече бяха пред къщата на момчето. Тя беше стара и изоставена. От това място Сара я побиха тръпки. Итън я хвана за ръката и влязоха в къщата. Този път обаче не я върза. Знаеше, че няма къде да ходи. Сложи я на стария диван, който стоеше по средата на голямата стая. Тя се сви леко. Момчето си наля уиски. След като го изпи извади една спринцовка и се приближи към нея. Тя повдигна вежди. Итън я заби в рамото й, и Сара затвори очи на мига. Момчето се усмихна доволно. Съблече тениската й и се възползва от нея…
Мегън беше навън с малкото момиченце. Наслаждаваше се на хубавото време. Тя чу името си, но не обърна внимание. Гласът приближаваше към нея. Тя се обърна и когато видя познатото лице настръхна. Точно този човек не искаше да вижда сега. Тя направи фалшива усмивка. Той също отвърна. Кой беше този човек? Дали срещата им бе случайна или той знаеше, че тя ще се върне в чикаго?

Маtt Pоkora ft Timbaland - Dangerous