Здравейте

Здравейте

Като Cassie..

Обичам леглото си. <3

Скучно ми е

Друго е, когато си легнеш, да си опънеш гръбчето след изморителен ден..

Не, не, не манията ми се завърна..

Леле как искам да изкарам вече книжка за кола..    

Sеduction is my art..     

Следващата част! Отново благодаря на всички!

Пол мислеше, докато нещо отново не наруши тишината му. Изведнъж онзи звук от токчета разпеци тишината, а усмивката на Пол заигра по лицето му. Изправи се и я погледна. Гледаше с такъв поглед. Явно започваше да се влюбва в него.
-Здравейте! –каза той и се засмя. Момичето го погледна и се засмя.
-Здравейте! –отвърна тя.
-Радвам се да ви видя. –каза той очаквайки отговора й, но така и не го получи.
-Какво ви води тук? –попита той тръгвайки към местата където бе застанала тя.
-Обичта ми! –отвърна тя и седна на едно седалките.
-Обичта към какво? –леко попита Пол и седна до нея, поглеждайки я.
-Към филмите! Към онова изкуство, което те кара да бъдеш част от него! –отвърна тя и загледа филма. Изведнъж се засмя тя, а на филма нямаше нищо смешно. Пол се зачуди, но не направи никаква реакция.
-Ти помисли, че обичта ми е към теб нали? –смееше се тя.
-Какво?! –с тънък глас отговори той и се усмихна неловко.
-Защо се изнерви? –попита жената поглеждайки го.
-Не съм! Просто ми стана смешно за какво си мислиш! –но през цялото време в което я виждаше му се искаше, дори и той да него признаваше пред себе си, някъде дълбоко в сърцето си искаше това, което му каза тя да е истина.
-Е добре. –съгласи се с него дамата и се изправи. –Време е да тръгвам! –каза тя и се запъти към вратата.
-Почакай! –извика след нея той и се изправи.
-До следващия път! –изелезе през вратата и се запъти на някъде, но докато той излезе тя вече се би загубила зад ъгъла. Той остана до вратата държейки огърлицата от миналата нощ. Тя отново си тръгна както снощи. Защо го правеше? Защо идваше и си отиваше, толкова лесно, без дори да каже и дума. Просто се изправяше и напускаше през вратата от която влизаше.
Пол влезе отново в залата, седна и започна да гледа филма, пушейки цигара след цигара. Връщайки се назад в спомените. Минавайки през всеки детайл.

След този ден той се прибра при съпругата си. Тя бе направила вечеря отново и го чакашем, макар че той я бе наранил повече от всякога днес.
-Добър вечер! –каза той с виновен глас. Видя как тя забърса сълзите си с палеца и отиде до нея. Хвана ръцете й и я погледна.
-Марая, наистина съжалявам за днес! Не трябваше да ти говоря така! Ще ми простиш ли? –попита той виновно, повдигайки брадичката й.
-Мислиш ли, че едно съжалявам оправя нещата казани от теб Пол? –попита тя тихо.
-Не. Но ще помогнат да разбереш, че и на мен не ми е толкова лесно Марая! Искам просто да смекчи болката ти. Защото аз наистина съжалявам! –каза отново Пол и я прегърна.
-Не, Пол, не смекчават нищо! Сега за мен това думи казани от състрадание. Думи, които не значат нищо! –рече жената и се отскубна от прегръдката му. –Съжалявам Пол! Това смекчи ли нещо? –попита тя.
-Не! –отвърна той, а тя тръгна към масата.
-Нека вечеряме за последно! –седна на масата и отпи от виното, което бе приготвила. Той се засмя. Седна и започнаха да вечерят. Беше неловко за двамата, но както казват, не първите неща са трудни, а последните, тези преди да си кажем „Сбогом”.

Здравей

Хубаво е, а като го оправиш ще е още по-добре!