Ммм.. супер давай следващата част

+  (y)

чакаммммммммм 

продължавай < 3 3

Продължението 4 част

Жан и Бела стояха пред панаира,който идваше всяка година в града. Беше пълно с малко деца,които  подскачаха, смееха и се радваха на въртележките. 
- О, Жан това е толкова мило от твоя старана, не съм идвала тук от дете - каза му Бела,като го дръпна за ръката и го поведе към виенското колело.
- Къде отиваме?-  викаше й Жан?
- Отииивамеее на виенското колело-отвърна му Бела, като цялата сияеше от радост. Ето,че се качиха и Бела крещеше и се смееше..
- Къде искаш да се качим после? - попита Бела  Жан..
- Ммм? на блъскащите колички.. - каза Жан..
- Оо, обожавам ги,ще те размажа -каза му Бела и двамата започнаха да се смеят.
-  Е, хайде Жан, избери си на коя количка искаш да се качиш.. е и да си останеш в нея след като те размажа.. - попита го Бела, като отново започнаха да се смеят.
- О, ще ме размажеш, така ли? - попита Жан Бела..
- О, ДА.. - отвърна му Бела. 
- Е, нека видим - каза й Жан. И се качиха на количките и започнаха да се блъскат. Бела се опитваше да избяга, за да не я блъска Жан, но не успяваше.. Тя успя да го  блъсне само един път, а той стотици пъти.
- Е, кой сега победи? - попита Жан, като се смееше.
- Хайде, да се качим на гондолата-извика Бела, като се опита да смени въпроса за да не й се смее Жан.. Тя тръгна напред, а  Жан след нея  и като я настигна я хвана за ръката и й казаа..
- Е, кой победи малкък сладур? Бела се изчерви и каза.
- Голяма работа един път си ме победил.. и пак тръгна на пред. Жан отново я настигна хвана я рязко за ръката притисна я до себе си и устните им се впиха.. Всичко в Изабел трепереше.. Но не след дълго тя го прегърна силно.. и целувката продължи...
- О, това беше най-дългата ми целувка- каза Жан, като започна да се смеее. . А, Бела сияеше.. Беше толкова щастлива.
- Е, сега къде отиваме?-попита Бела.
- Ами, нали искаше да се качим на гондолата - попита я Жан.
- Оо, да вярно хайде- каза му Бела й му се усмихна. Но когато стигнаха до гондолата, Бела му каза, че никога не се е качвала и,че  я е страх.
-Спокойно, и мен ме беше страх, когато се качих за първи път,но ти сега си с мен и няма за какво за се страхуваш - каза й Жан и я хвана за ръката и се качиха на гондолата. Бела се беше свила в Жан и го стискаше силно за ръка.
- Дръж ме здраво - прошепна му тя.
- Спокойно - отвърна й Жан. Ето,че гондолата започна малко по-малко да се движи напред назад и ставаше все по-силно. Бела стискаше Жан, все по- силно и силно за ръката.
- Не се страхувай - каза й Жан. Тя се отпусна и се усмихна. Ето, че слязоха.
- Беше ли страшно? - попита я Жан.
- Не, не беше - защото бях с теб - каза му Бела, като го целуна по бузата.
- Охх.. много съм гладна - каза Бела.
- А междодругото колко е часът? - попита Жан.
- Момент сега ще си кажа.. Ами 12:45 - каза му Бела.
- Искаш ли да отидем да хапнем някъде - попита я Жан.
- Определено искам... гладна съм ккато вълк - каза Бела. И двамата започнаха да се смеят.
- Е, хайде да тръгваме тогава - каза Бела.
- Хайде-каза Жан и хвана Бела за ръката и двамата се запътиха към пицарията '' Каприз''.

и на мен не ми допада..

ако има хора,които искат продължение да пишат.. 

Само искам да кажа,че тези които се представят за други хора, просто са жалки! 

пускай следващата по-бързо, чакам с нетърпениее..

част 3-та (arrow)

Изабел вече беше в  леглото и не я хващаше сън. В главата и беше само Жан...
  Часовникът звънна точно в 7:00. Изабел скочи бързо и започна да се управя за у-ще. Какво ли ще ми се случи днес? - мърмореше си Бела,докато си миеше зъбите.  Белаа, Бела, слизай за закуска- викаше майка й. - ИДВАМ-икрещя Бела.. Набързо сложи едни мръсно бели дънки и черна тениска, големите си черни кецове и слезе по стълбите. - Къде се губиш,мила-каза Миранда.. - Тук съм,къде се губя - засмя се Бел на майка си.. А, къде е татко - попита Бел,още ли не е станал?.. -Бащати днес трябваше да отиде по-рано на работа и тръгна..- каза майка й. - Сега ще трябва да вървя до даскало.. оф- мрънкаше Бела. - Тръгвам  - извика Изабел. - Добре приятен ден, зайче - каза майка й.  Бела излезе и тръгна по-дългата улица по-която мразеше да минава ,защоото всички я зяпаха.. Тя вървеше и си тананикаше нещо, докато някой не я спъна.. Тя се обърна и беше готова да се развика, но когато се обърна тя видя Жан пред себе си.. - Жаанн, Жанн.. ЖАН..какво правиш тук?-каза му Бела,като се изчерви. - Ами,дойдох да видя красивото момиче, с което излизах вчера - засмя се Жан.. - Да бе много много ми е смешно - каза  Бел, като се нацупи. -Е,стига де пошегувах се.. - Добре, се тая - каза му Бела.. - Е, и сега сърдиш ли ми се..? - каза и нежничко Жан.. - А, не не не.. няма за какво...  и аз някой ден ще си го върна - каза му Бел, като и двамата започнаха да се хихотят. - Е, Бел изкаш ли днес да се чупим от даскало?? Искам да те заведа на едно място съгласна ли си - попита я Жан.. -Ммм? какво място? - Като отидем ще разбереш..-каза Жан. - Е, че аз  не съм приела - каза му Бел.. - Е, моляте моляте, молятеееееее - каза  и Жан.. Тя се замисли и  каза.. - Е,добре щом ще съм с теб мога да пропусна училище.. Жан се изчерви и и каза- благодаря надявам се деня да е прекрасен. Хванаха първото такси,което видяха и тръгнаха.. - Е, къде отиваме, кажи ми много ми е люботино - мърмореше Бела..- НЯМА да ти кажа.. - смееше и се Жан. - Е, сега ела за да ти сложа една лента на очите-каза й Жан. - Но защо ще ми слагаш лента.?-Учуди се Бела. Те слязоха от таксито. Жан хвана ръката на Бела..в нея всичко започна да пламти.. и тя се изчерви. Чуваше се детски смях.. - Няма ли да ми махнеш вече тази лента -каза сърдито Бела.. - Ето сега и хоп, Жан махна лентата и Бела.. Ахнааа.. 

мм.. става все по-интересноо    давай в същия духх