Да, нося.
Би ли искала да следваш в чужбина?

7. Колко пъти сте били на ваканция на морския бряг, а сте се събуждали, когато времето е студено? Ядосвате се, искате да усещате горещия пясък под краката си, а ветрецът навън е твърде леден за средата на лятото. И все пак гледката през прозореца ви си остава все така красива – пенливите морски вълни и сиво – синьото небе.
Две противоречиви усещания, а?
Всичко от снощи ми беше мъгливо, макар и без намесата на алкохол. Миналото и настоящето ми се сливаха в едно, всички граници бяха размити – любов и омраза, близко и далечно, аз и Той. Който и да е от двамата. Колкото повече се опитвах да си изясня нещата, толкова повече се оплитах. Аз имах хубавото си сега с Марк. Но все пак Нейтън бе причината да нарека предната вечер идеална. Бях уморена от неизживяни моменти, а в същото време ме беше страх да продължа. Нейтън бе грешка, но все пак ми носеше някаква радост.
Не можех повече да мисля за тези неща, кожата ми настръхваше и чувах забързаните удари на сърцето си.
Станах от леглото. Беше късна сутрин. Обадих се на Марк, за да обядваме заедно.
Както обикновено, скочих в колата и нетърпеливо целунах приятеля си. Когато бях с него, рядко можех да мисля за нещо друго.
-    Как си прекара снощи, Саша?
-    О, доста добре беше. С хората от групата все повече се сближаваме – особено с някой от тях.
-    Това е хубаво. Къде искаш да отидем? – той беше готов всеки миг да запали, само чакаше да разбере посоката. Замислих се за малко.
-    Не знам, хапва ми се нещо сладко...
-    Хаха, тогава по – добре да отидем у нас.
-    Нямам претенции.
Наистина отидохме у тях. След известно време лежахме сгушени един в друг голямото му легло.
Рисувах с пръсти по гърдите му, когато след дълги минути мълчание първа наруших тишината.
-    Марк, ти вярваш ли в „Завинаги”?
-    Какво искаш да кажеш? – той сви вежди.
-    Ами знаеш, че където и да сме по света и каквото и да става, ние винаги ще сме заедно и ще се търсим един друг?
-    Ние се обичаме, Саша. Знаеш сама колко време ни отне да стигнем един до друг. Защо да се отказваме от нещо прекрасно, за да се отплаваме в несигурни води?
Усмхнах се. Той бе скрит поет, винаги бях харесвала сравненията, които прави.
-    Обичам те – кристална истина.
-    И аз те обичам, Саша. И да, винаги ще се връщам към теб. Това е като морето – може и да е на приливи и отливи, но никой не може да го спре.
Усмихнах се, взрях се в очите му за малко и после го целунах. Продължихме докато не усетихме прилив на сладост във всека един сантиметър от телата си.

Факт.
Завърши училище с отличен успех?

Ще чета.

Разгледай тази таблица

http://www.size-chart-shoe-clothing-int … ig.jpg?611

Мм The First Time.

И двата.

Съжалявам, ако засега ви изглежда скучно, но ми трябва време, за да се придвижа до кулминацията 


5. Аз и групата по пиано, както и неколцина приятели на обучаващите се, се намирахме в голяма зала със сцена и много места за публиката. Щяхме да имаме импровизиран концерт в тесен кръг. Скарлет искаше да види как се справяме в такава обстановка. Седяхме на първите места и слушахме речта на учителката си за критериите за оценяване. Аз, разбира се, се появих последна. Единственото свободно място беше до Нейт. Поех дълбоко въздух и седнах. Той се усмихна, сякаш се радваше да ме види.
Марк също щеше да е на концерта. Появи се след около десетина минути и седна на стола зад мен, с Нейт се поздравиха сухо. Обърнах се назад и целунах приятеля си.
-    Ти успя да дойдеш... – лицето ми грейна. До последно не беше сигурен дали ще може да се измъкне от работа.
-    Разбира се, не мога да пропусна това. Притеснена ли си?
-    Не, мисля, че всичко е наред.
Той ме целуна по челото.
-    Ти ще си перфектна – внезапно приятелят ми забрави милия шепот, за да се обърне към седящия до мен – Нейт, ти си записал пиано?
-    Винаги съм обичал да изледвам нови неща, а това ми се стори подходящо. С теб какво става?
-    Все още се занимавам със спорт, знаеш че тенисът може да бъде доста пристрастяващ.
-    Определено, минал съм и по този път. И все пак музиката си остава голямата ми страст, но не пропускам и редовното ходене на фитнес.
-    Личи ти, заякнал си...
Ама те сериозно ли? Чувствах се като в публиката на театрално представление. Марк и Нейтън се разбираха докато аз ходех с него, но след скандалите Марк застана на моя страна. Не бяха поддържали връзка, а сега се държаха сякаш нищо не е станало.
Моят ред да изляза на сцената дойде.
-    Оставям ви да си говорите, момчета. Изглежда и без това нямате нужда от мен – засмях се. Наистина ситуацията си беше иронична.
-    Успех, Саша – Марк беше по – бърз.
Слава Богу, изпълнението ми мина перфектно. Върнах се на мястото си, а след изпълнението на Нейт двамата с него започнахме да обсъждаме останалите. Бяхме като деца. Шегувахме се с другите, мнението ни съвпадаше за всичко. Аз кажех нещо, той довършваше мисълта ми и двамата избухвахме в смях. Това ме тревожеше. Когато се запознахме, Нйет постоянно се заяждаше с мен, макар и да го правеше с усмивка. А сега беше... мил. Нейтън Антъни Кинли бе всичко друго, но не и безпричинно добър. По принцип бе арогантен, егоистичен и леко заядлив. Беше наистина кротък само насаме с мен, когато знаех, че бил дал всичко, за да ме има. В началото не можех да повярвам, че това е същият човек. Това в него ме плени. Лошото момче, което сваля маската си. Знаех, че е намислил нещо. Както и да е, не го спрях.
Не бях разбрала кога Марк е излязъл. Вратата на залата беше отворена и аз бързо изтичах навън.
-    Хей, кога си се измъкнал – говорех плахо и бавно се приближих до него, слагайки ръце на врата му.
-    Трябваше да говоря по телефона.
Не беше това. Нейтън беше причината.
     -    Съжалявам, че днес не ти обърнах повече внимание... – не бяха просто думи. Онова бунтарче там малко по малко се опитваше да подкопае стабилната основа, на която стоях. Нямаше да му позволя да стигне по – далеч.
     -    Не се тревожи, разбирам те. Справи се блестящо – той нежно обхвана талията ми с ръце, а после ме целуна. Сега всичко си бе на мястото.
Поне до следващата вечер.

Беше доста по - лесно, отколкото мислех, така че може да се каже, че мина добре. Резултати чак след десетина дни. Мерси, че попита :3

Мм Naughty Boy ft Sam Smith -- La La La 

Няма аватар, но подписът ми харесва.

Десет.