Оу, красавице   

Рая.

Охо, младежи - как сте?

Само така!  (y)

Целувка.

Не.
Ивана?

Тука имаме ли фенове на The Vampire Diaries ?  :p

Ами и аз съм добре. Нещо да се похвалиш? 

Ами не се оплаква. Да се похвалиш нещо?

Как сте дами?

Нещо, което ми дойде на ум и реших да споделя с вас. Написано преди, хм 2 мин.

"И, какво получи ти в замяна страннице? Какво получи, когато открадна сърцето ми и го начупи на хиляди парчета, а аз бях обречен да ги събирам едно по едно?
Всичко започна там, до онова езеро - спомняш ли си? Ти стоеше сама, плачеше, а аз дойдех прегърнах те и те целунах. Обичах те, а сега те мразя. Спомняш ли си как всеки ден ходихме там, как се забавлявахме, ние не бяхме просто гаджета, ние бяхме добри приятели. Но сега те няма, няма те. Остана само онзи твой образ в съзнанието ми, остана за да ми напомня, че някога беше моя, някога..."
Той усети ръката й да докосва лицето му. Тя бавно се спусна надолу хващайки неговата. Те вплетоха пръсти и се целунаха. Бе една от онези страстни целувки, които те оставяха без дъх. Дългата й руса коса се спускаше все така изящно права назад, сините й очи криеха някаква тайнственост, а погледа й бе изпепеляващ. В него се криеха толкова много чувства - любов, скръб, мъка, обич. Именно тя беше момичето на живота му. Момичето, за което той дишаше, чувстваше и живееше. Те можеха да си кажат всичко или просто да стоят под нощното небе. Можеха да слушат музика или да стоят прегърнати пред телевизора. Един ден обаче това се промени. Един тя просто отлетя, протегна ръка към звездите и те я грабнаха. Взеха я при себе си и сега тя е една от тях. Всяка вечер грее и му напомня за онези нощи, които прекарваха заедно. В онази звезда там горе той виждаше блясъка в очите й. Виждаше усмивката й, характера й, но не можеше да види нея самата. Не можеше да я почувства, да докосне меката и кожа и нежното лице. Не можеше да погали косата или да целуне устните й.
Ето там стой едно чернокосо момче. То плаче?! Да, то наистина плаче! Това са сълзи, сълзи на болка и страдание, но защо? Може би любовна мъка? Да, определено е това. Но нали момчетата не плачат, нали те са силни - те не чувстват болка?
Остана само онзи твой образ в съзнанието ми, остана за да ми напомня, че някога беше моя, някога... Обичах те, а сега те мразя." - каза той и болката спря завинаги.

Автор: Илиян К.

Ами слушах музика до сега и си стоя.