Не 
Рулца от раци?

Историята много допада, хареса ми некст.

Обясни мувнимателно, че си имаш приятел и не прехвърчат искри, просто съвсем спокойно му кажи.Обясни и на класа, че си имаш сериозна връзка и между вас нищо не става.

Никъф интерес, само един човек коментирал.Ще почакам, за да видя интересите и дали да пускам некст.

!И АЗ!
Мразя, когато ме викат рано сутринта. 

Да.
Шоколад?

Не и въобще не ми е минавало през ум, даже не мисля да предприемам.
Някога сърцето ти било ли е разбито толкова много, че да плачеш заради момче/момиче?

Некст.(: 

|||
Е разбира се, аз пазех снимка на сестра си.Всяка вечер пусках по една-две сълзи щом се сетя за нея.Много я обичах, нямах никакви данни за нея.Мисълта, че съм останала сама завинаги и дори нямам и прител ме мъчеше всяка вечер.Все ми е едно, просто ми беше до това, че бях сам сама и нямаше дори и дете, което ме подкрепя, за да не ми рухне сърцето от мъка.Поне животно да имах, което да ме утешаваше.Животно ли казах?Идеално!Днес ще си взема.Само да обмисля какво ще е.
Бях се унесла.Изведнъж чух вика на Габи и отворих очи.Не бях заспала, просто мислех.
-Джесика!Забога, какво правиш?!
-Какво да правя, Габриел?Абсолютно нищо!
-Теб никой никога не може да те разбере.
-Ъ, да.Габриел, имам уникална идея!Ще си купувам куче!Само че, не знам каква порода..
-Мини-пинчер, хъски, самоед?
-Ами, мисля, че..Самоед!
-Но Джесика, за какво за бога ти е това куче?!Нали ще се местим в Бевърли Хилс? Там ще си имаш мен.
Не, Габриел, не това имах предвид.Ти добре знаеш, че ходиш на работа и ще оставам сама.Искам това куче!
-Но как ще се гиржим за него?!
-Габриел, ядосваш ме, момиче!Лесно!Аз съм си вкъщи!
-Нали ще ходиш на работа уж?!
-Слушай, Габириел, ти не можеш да ме командваш какво да правя, така чее..
-Да?Така че?
-Слушай какво, майната ти!Върви по дяволите и ти и приятелите ти и близките ти!Ти не знаеш на мен какво ми е, защото си една разглезена кифла!За нищо не ти пука.Върви по дяволите, момиченце!-докато казвах това я държах гневно за блузата.Пуснах я и тя падна.Разплака се.Аз се забързах към нас и като влезнах заключих вратата.Не плачех, не ронех нито и сълзичка.Отидох с пълна енергия до гардероба, отворих го, грабнах всички дрехи и ги хвърлих на леглото.Бяха доста, затова взех два огромни куфара.Сгъвах дрехите внимателно и ги подреждах.Оттърчах и донесох още един куфар за чанти,гримове,обувки и други.И него напълних.Взех си грамадната дамска чанта.Държах 3-та куфара.Отивах от стая в стая, за да се сбогувам с къщата си.Бях облечена по следния начин:Черни дънки и черен къс ръкав.Носех лятното си кожено, тънко, черно яке в чантата.Обух черни обувки на високи токове.Взех ключа и се отключих.Повървях 10 секунди и се обърнах към къщата.Загледах се.Падна една сълза, последвана от две-три други.После видях, че Габриел седеше и ме гледаше.
-Джес, къде отиваш?-каза тя през сълзи.
-Някъде, където теб те няма.Сбогом-Тя стана, дойде до мен и ми удари един шамар.Погледнах я недоумяващо.Обърнах гръб и си тръгнах, но тя ме спря.
-Какво искаш от мен?-извикаш и в лицето.
-Да ти се извиня и да дойда с теб-каза тя и ме прегърна силно, като не ме пускаше поне 10 секунди.
-Добре.Заминавам за Бевърли Хилс.Самолета тръгва след 1 час, така че на спринт трябва да отидем до вас и да ти съберем багажа и да вземем чао с.. близките ти.Габ схвана, и направи тъжна гримаса.
-Е, хайде да тръгваме, ще се обадя на таксито да дойде.
Извадих телефона и звъннах на таксито.То дойде след 2 минутки близо.Натоварихме багажа в багажника.2-те седнахме на задните седалки и аз казах адреса на Габ.Тръгнахме.Умирах от мъка.Като че някакъв въглен пареше сърцето ми.Вървяхме 2 минутки и пристигнахме.Платихме и слязохме.С Габ се затърчахме към къщата, като аз се събух боса и хвърлих обувките и оставих багажа си пред тях.
-Габ, аз отивам да ти взема дрехите, а ти поговори с вашите и се сбогувайте.Ще ти приготвя и какво да облечеш.Хайде, действай!
-Ок.
На спринт отидох в стаята й и за 10 минутки сгънах дрехите й, и ги набутах в в 2-та нейни куфара.Тя нямаше много гримове, затова набутах аксесоарите и в грамадната ми чанта.Бях готова за 30 минутки.Извиках Габ.
-Габи, бързо идвай да се обличаш!
-Идвааааааааам.
Габи дойде спокойно, имахме 30 минутки все пак до полета.Бях и приготвила на нея черна рокля на бели точки, едни черни токове, като мойте и една огромна черна чанта на черни точки.Тя беше облечена с едни от най-любимите и дрехи, които набързо набутах в чантата си.Тя беше наполовината пълна с най-различни неща.Габи беше готова.Сресах косата й и и сложих малко спирала и гланц.Обу обивките си и аз се обадих на такси.Отидох да се сбогувам с родителите и.
-Джес, пази я.Моля те.Идвайте си и тук.
-Разбира се.Аз ви поверявам ключовете от къщата си.Ще оставя и бележка на вратата, че ме няма почти завинаги.
-Ок.
-Хайде, мамо, татко, ние тръгваме-тя целуна нежно техните по бузите.
Таксито дойде.Натоварихе всичко в багажника и се качихме отново на задните седалки.Родителите и стояха на прага на вратата и ни махаха.Аз им помахах, Габ също.
Заминахме.Бях радостна леко, че се махам от тази пустиня.Пътувахме 5 минутки за летището.Като пристигнахме аз и габ скочихме, защото оставаха 10 минутки до полета.Стигнахме до бутката за билети.
-2 билета за Бевърли Хилс, моля.
-Ще ви струва 100 долара.
Подадох парите и взехме билетите.Оставихме да ни качат багажа в багажника и се настанихме удобно в самолета.През това време пуснаха телевизия на някаккъв плазмен телевизор и с Габ загледахме.След 10 миутки се чу речта.
-Скъпи пътници, молим ви да закопчаете коланите и да се отпуснете удобно.Ако се нужадете от храна, повикайте стюардесите.Има 2 денонощия път до Бевърли Хилс.Приятен път!
Аз взех лаптопа от чантата и го отворих, беше безжично и обхващаше интернет доста силно.Ровичках се из нета.По едно време погледнах към Габа.Спеше.Реших да не я притеснявам, затова се настаних удобно и заспах.
През това време ще разкажа за Габриел.
Тя беше висока с кафява коса и тревно зелени очи.Беше кротка и винмателна.Рядко се карах с нея.ООбичаше да слуша dubstep,като мен.Много я обичах.

2х100.

Даже извийакте родителите му класната и направо целия клас.