My life over.

Dancing Snowflakes · 2012-04-17 17:29:35

Нова история.Този път няма да я спирам и действията ще се развиват по-бавно.:)
Hmm, hope you like it.(:

|

Стоях в спалнята загледана в една точка и мислех.Това решение беше ли правилно, не беше ли..Не бях сигурна нито в себеси, нито в това, което исках.Дали да или не?Не знаех.Дългата ми кафява коса беше на къдрици, леко рошава и избутана на лявата ми страна.Тъкмо бях станала.Исках да си почина.Сините ми очи бяха потънали в мисли, спомени, картини.Бях на 20.Родителите ми бяха по Италия, но все едно, майната им.Те въобще не се сещаха за мен.Стоях спокойна и замислена.Живеех в голяма къща със спалня, кухня, баня, тоалетна и гостна.Нямаше спор, че бях богата, но поне не бях разглезена.Бях облечена в бяха блузка с къс ръкав и боксерки.Станах и сварих кафе набързо.Седнах на дивана, натиснах копчето и телевизорът се включи, след това пуснах някакъв филм.Придърпах една възглавница към себеси и удобно се облегнах на нея.Прокарах пръсти през косите си.Ако мислехте, че гледам филма, грешахте.Размишлявах ли, размишлявах.Отсръбвах спокойно от кафето, до последната глътка.Станах и се облякох.Сложих си блузка с къс ръкав черна на цвят, а и също едни черни дънки тип "цигара".Взех една огромна чанта в която оставих нужните неща, сложих си и черни очила на Ray Ban.Обух черни кецове на All Star.Щракнах с ключа и се запътих на уроци.Викнах едно такси и докато дойде, легнах на тревата и се отпуснах.Тъкмо телефонът звънна.Взех го и видях, че пишеше Габрилел, най-добрата ми приятелка, поне така да се каже.Вдигнах телефона и чух спокоиният и глас, който по всяко време му успокояваше.
-Хей, Джес, къде си?
-В нас съм, Габ.Ти?
-И аз.Ъм, как си?
-Ами добре съм, мислих по това, което ти казах и не съм сигурна все още.Ти?
-Супер.Нашите казаха, че е добра идея, но естествено им поясних, че не сме решили.Ти като свършиш уроците ми звънни да се видим и бяхме решили да отидем на шопинг междудругото.
-Добрем, аз съм взела доста пари, ще взема още толкова.Мисля, че 800 долара ще са достатъчни на двете общо.
-Ок.
-Чаоз.
-Чао.
Таксито тъкмо дойде.Още обмислях предложението си.Тръгнах бавно, но енергично.Забързах темпото, защото шофьорът ме погледна изпод вежди, но не ми пукаше.Отворих вратата и седнах на задната седалка.Щовьорът попита нервно.
-Накъде?
- Улица "Palm Street" номер 18.
- 2 долара, моля.
Подадох парите на човека, като го погледнах мрачно и изглежда настроението му стана още по-безразлично.Врвяхме бавно.Плавно отминавахме всяко кътче, докато стигнахме до къщата на госпожица Полис.Звъннах на звънеца и тя дотича и приветливо отвори.
- Здравейте госпожо Полис.
- Здравей, Джес.Заповядай, влез.
Тя беше мила, млада жена, оято обичах като собствена майка.Беше слаба и висока с дълга черна коса и кафяви очи.Беше на 35-36 години.Е, както и да е.Стигнахме в стаята за уроците и влезнахме.Госпожица Полис, с име Кармен започна урока.Слушах внимателно всяка една думичка.Тя свърши, а аз взех тетрадката с всичко записано и се запътих към изахода.
-Довиждане, гопосжо Полис.
-Довиждане, Джес.Може да ме наричаш Кармен или просто Кари.
-Добре, Кари.До петък.
Излвзнах забързано и се запътих към най-близкото кафе до нас.Иксах да повървя пеша, за да излориам мислите и да се отпусна.Като пристигнах си поръчаш кафе и докато го чаках звъннах на Габриел.Тя всигна и отново чух този гласец, толкова тих, онтново.
-Чакам те в кафенето до нас, или по-точно малко по-далеч.Казваше се..хмм-погледнах името му-Enjoy.Хайде чакам те.
След близо 10 мнутки, Габ пристигна.Изпихме по едно кафе и отново и отново и отново говорехме за предложението.
-Аз съм за да.
-Щом и ти и аз значи.
-Чудесно!Добре.Кога тръгваме?
-Събота.Сега е сряда.Прави сметка за багажа и за всичко.
Отидохме на шопинг, прибрахме се и си взехме довиждане.Нахлух като ураган в нас, уморена от тежкия ден.Първата ми работа беше да си взема една млечна баня.Съблякох дрехите си и ги хвърлиш в пералнята.Пуснах я да изпере последните дрехи.Аз влезнах пвъв ваната и се успокоих.Пуснах си плазмата в банята и зазяпах телевизия.След като се насладих близо 20 минутки на приятната вана.Излязнах.Влезнах в душ-кабината, за да си изплякна тялото от млякото.Оправих се, изсуших се и набързо облякох пижамката си.Включих лаптопа и влезнах в Twitter-а си.Пуснах си музика и се наслаждавах.Е, вече реших, че е време да освежа гардероба си с новите дрешки.Изгладих ги и ги сложих на закачалки след това отидоха в гардероба.Бях доволна.Реших да полегна и си пуснах телевизия.Отпуснах се и заспах.

Сори за грешките, ако има.(:

CheRRy_LiPs.xD · 2012-04-17 17:48:07

Има грешки, но те не са съществени. Некст.

sunshine5383 · 2012-04-17 17:53:28

Има грешки, но те не са съществени. Некст.

Dancing Snowflakes · 2012-04-17 17:56:23

Вероятно утре.Гледам, че няма итерес, но ще пиша.Който чете-чете.(:

vivianandidi · 2012-04-17 21:05:40

На мен доста ми хареса.НЕКСТ! (f)

DeathPrincess231 · 2012-04-17 21:10:15

Некстт

Dancing Snowflakes · 2012-04-18 12:40:30

Некста ще бъде сервиран към можеби 17:00 часа.(sun) Мерси, запълнихте ми сърцето Аз ще се изчипкам и ще си обмисля некста.Само да кажа, че другата част можеб ще бъде по-кратичка.(:
Поздрави и цунки;Веси.

rumito-todorowa2000 · 2012-04-18 13:01:18

Ами имаш доста грешки и бъркаш времената.Бива я.Дай да видим по-нататък.

Dancing Snowflakes · 2012-04-18 17:14:13

Again-hope you like it.

||
Събудих се рано от звънене на телефона.Беше 9 часа точно, но това беше адски рано за мен, тъй като обичах да се излежавам.Протегнах се бавно, със затворени очи.Опипах цялото шкафче.Най-после се добрах до телефона и се усмихнах самодоволно.Взех телефона в ръце и вдигнах.Беше Габ.
-Хей, поспаланке.
-Къде ме будиш толкова рано бе?Ти не знаеш ли, че спя до късно?Пфф, както и да е, карай..
-Ще карам де, споко..Искаш ли към 13:00 да излезнем из гората или да потичаме на стадиона?
-Ми не знам.Ще реша като се оправя..
-Хайде заспивай..
-РАЗБИ МИ СЪНЯ, ЖЕНО..
-Добрем.Като се оправиш ми пиши по фейса да се разберем.
-Айде, чудовище таковаа.. махай се..-засмях се, а тя също.Това не беше намек, просто шегичка.
Е, разбира се станах..Пооправих малко из вкъщи.Сварих кафе и си направих пържени филийки.Хапнах и включих телевизора.Имаше някакво предаване, все едно какво-загледах.Така съм се унесла, че станало 10:30..Мамка му!Е, все едно, сигурно Габриел ще ми се разсърди, че не и писах.Станах и измих.Отидох да спалнята, за да си донеса лаптопа.Подпрях се отново на някаква възглавница и се отпуснах.Влезнах във фейса и видях, че Габ е онлайн.Веднага я питах дали е тук, разбира се ми отговори.Ох, каква съм тъпа, нехайна..мамка му отново!Още съм по пижама.Станах енергчно и се запътих с твърди стъпки към гардероба си.Облякох си една свежа рокля бяла на цвят цялата в цветя в лилаво и морско синьо.Сресах се и се вързах на плитка.Пак взех една от мойте грамадански чанти, която беше комплект със роклята.Сложих всичко, което ми трябва.Оставих я на канапето и се огледах в огледалото.Насладих се и на лицето ми се изписа доволна усмивка, а след това се запътих към лаптопа.Видях, че Габи ми писа.Разбрахме се, защото вече беше 12.Сложих свеж грим и гланц.Това ми трябваше.Отново сложих мека усмивка на лицето си.Седнах и зачаках да стане 12 и половина.През това време реших да ви кажа подробности за мен.
Е, аз се казвах Джесика, на галено ми викаха Джес, Джеси, Джей и други.Нямах приятели, защото странното беше, че никой не ме понасяше.Просто бях себеси и казвах истината в очите, предполагам затова ме мразеха.Само Габриел ме разбираше.С нея бяхме заедно от 1 клас и нищо не ни е карало до сега.Родителите ми се казваха Джейм-майка ми и Конор-баща ми.Имах голям брат на 28, които сто процента е забравил за мен.Всъщтност...аз му бях доведена сестра. Бях от друго семейство.Но да започна от самото начало.Били сме щастливо семейство, докато истинските ми родители не починали и ние сме били дадени в сиропиталище със сестра ми.Но се е получило така, че мен са ме осиновили Джейм и Конор, а нея други хора.И от този ден, натам, дните ми са черни, защото ми липсва сестра ми.Тогава сме били на 7 и сме се обичали много, това ми го разказа фалшивата "мама".От тогава плача, плача, плача.. и все още не губя надежда, че ще я намеря.Та затова съм толкова мрачна.
Вече беше 12:30.Тръгнах.Отново бях мрачна.

CheRRy_LiPs.xD · 2012-04-18 17:23:00

фалшивата "мама".

Некст < 33.

xMISTAKEx · 2012-04-18 19:36:06

Ще продължавам историята от тук, това ми е 3-ти профил Dancing Snowflakes i Sunlight tm ги оставям.

jetix4e · 2012-04-18 19:55:49

Супер
Ощее

xMISTAKEx · 2012-04-19 14:09:51

Некст.(:

|||
Е разбира се, аз пазех снимка на сестра си.Всяка вечер пусках по една-две сълзи щом се сетя за нея.Много я обичах, нямах никакви данни за нея.Мисълта, че съм останала сама завинаги и дори нямам и прител ме мъчеше всяка вечер.Все ми е едно, просто ми беше до това, че бях сам сама и нямаше дори и дете, което ме подкрепя, за да не ми рухне сърцето от мъка.Поне животно да имах, което да ме утешаваше.Животно ли казах?Идеално!Днес ще си взема.Само да обмисля какво ще е.
Бях се унесла.Изведнъж чух вика на Габи и отворих очи.Не бях заспала, просто мислех.
-Джесика!Забога, какво правиш?!
-Какво да правя, Габриел?Абсолютно нищо!
-Теб никой никога не може да те разбере.
-Ъ, да.Габриел, имам уникална идея!Ще си купувам куче!Само че, не знам каква порода..
-Мини-пинчер, хъски, самоед?
-Ами, мисля, че..Самоед!
-Но Джесика, за какво за бога ти е това куче?!Нали ще се местим в Бевърли Хилс? Там ще си имаш мен.
Не, Габриел, не това имах предвид.Ти добре знаеш, че ходиш на работа и ще оставам сама.Искам това куче!
-Но как ще се гиржим за него?!
-Габриел, ядосваш ме, момиче!Лесно!Аз съм си вкъщи!
-Нали ще ходиш на работа уж?!
-Слушай, Габириел, ти не можеш да ме командваш какво да правя, така чее..
-Да?Така че?
-Слушай какво, майната ти!Върви по дяволите и ти и приятелите ти и близките ти!Ти не знаеш на мен какво ми е, защото си една разглезена кифла!За нищо не ти пука.Върви по дяволите, момиченце!-докато казвах това я държах гневно за блузата.Пуснах я и тя падна.Разплака се.Аз се забързах към нас и като влезнах заключих вратата.Не плачех, не ронех нито и сълзичка.Отидох с пълна енергия до гардероба, отворих го, грабнах всички дрехи и ги хвърлих на леглото.Бяха доста, затова взех два огромни куфара.Сгъвах дрехите внимателно и ги подреждах.Оттърчах и донесох още един куфар за чанти,гримове,обувки и други.И него напълних.Взех си грамадната дамска чанта.Държах 3-та куфара.Отивах от стая в стая, за да се сбогувам с къщата си.Бях облечена по следния начин:Черни дънки и черен къс ръкав.Носех лятното си кожено, тънко, черно яке в чантата.Обух черни обувки на високи токове.Взех ключа и се отключих.Повървях 10 секунди и се обърнах към къщата.Загледах се.Падна една сълза, последвана от две-три други.После видях, че Габриел седеше и ме гледаше.
-Джес, къде отиваш?-каза тя през сълзи.
-Някъде, където теб те няма.Сбогом-Тя стана, дойде до мен и ми удари един шамар.Погледнах я недоумяващо.Обърнах гръб и си тръгнах, но тя ме спря.
-Какво искаш от мен?-извикаш и в лицето.
-Да ти се извиня и да дойда с теб-каза тя и ме прегърна силно, като не ме пускаше поне 10 секунди.
-Добре.Заминавам за Бевърли Хилс.Самолета тръгва след 1 час, така че на спринт трябва да отидем до вас и да ти съберем багажа и да вземем чао с.. близките ти.Габ схвана, и направи тъжна гримаса.
-Е, хайде да тръгваме, ще се обадя на таксито да дойде.
Извадих телефона и звъннах на таксито.То дойде след 2 минутки близо.Натоварихме багажа в багажника.2-те седнахме на задните седалки и аз казах адреса на Габ.Тръгнахме.Умирах от мъка.Като че някакъв въглен пареше сърцето ми.Вървяхме 2 минутки и пристигнахме.Платихме и слязохме.С Габ се затърчахме към къщата, като аз се събух боса и хвърлих обувките и оставих багажа си пред тях.
-Габ, аз отивам да ти взема дрехите, а ти поговори с вашите и се сбогувайте.Ще ти приготвя и какво да облечеш.Хайде, действай!
-Ок.
На спринт отидох в стаята й и за 10 минутки сгънах дрехите й, и ги набутах в в 2-та нейни куфара.Тя нямаше много гримове, затова набутах аксесоарите и в грамадната ми чанта.Бях готова за 30 минутки.Извиках Габ.
-Габи, бързо идвай да се обличаш!
-Идвааааааааам.
Габи дойде спокойно, имахме 30 минутки все пак до полета.Бях и приготвила на нея черна рокля на бели точки, едни черни токове, като мойте и една огромна черна чанта на черни точки.Тя беше облечена с едни от най-любимите и дрехи, които набързо набутах в чантата си.Тя беше наполовината пълна с най-различни неща.Габи беше готова.Сресах косата й и и сложих малко спирала и гланц.Обу обивките си и аз се обадих на такси.Отидох да се сбогувам с родителите и.
-Джес, пази я.Моля те.Идвайте си и тук.
-Разбира се.Аз ви поверявам ключовете от къщата си.Ще оставя и бележка на вратата, че ме няма почти завинаги.
-Ок.
-Хайде, мамо, татко, ние тръгваме-тя целуна нежно техните по бузите.
Таксито дойде.Натоварихе всичко в багажника и се качихме отново на задните седалки.Родителите и стояха на прага на вратата и ни махаха.Аз им помахах, Габ също.
Заминахме.Бях радостна леко, че се махам от тази пустиня.Пътувахме 5 минутки за летището.Като пристигнахме аз и габ скочихме, защото оставаха 10 минутки до полета.Стигнахме до бутката за билети.
-2 билета за Бевърли Хилс, моля.
-Ще ви струва 100 долара.
Подадох парите и взехме билетите.Оставихме да ни качат багажа в багажника и се настанихме удобно в самолета.През това време пуснаха телевизия на някаккъв плазмен телевизор и с Габ загледахме.След 10 миутки се чу речта.
-Скъпи пътници, молим ви да закопчаете коланите и да се отпуснете удобно.Ако се нужадете от храна, повикайте стюардесите.Има 2 денонощия път до Бевърли Хилс.Приятен път!
Аз взех лаптопа от чантата и го отворих, беше безжично и обхващаше интернет доста силно.Ровичках се из нета.По едно време погледнах към Габа.Спеше.Реших да не я притеснявам, затова се настаних удобно и заспах.
През това време ще разкажа за Габриел.
Тя беше висока с кафява коса и тревно зелени очи.Беше кротка и винмателна.Рядко се карах с нея.ООбичаше да слуша dubstep,като мен.Много я обичах.

jetix4e · 2012-04-19 15:49:14

Хубаво

xMISTAKEx · 2012-04-20 10:47:11

Никъф интерес, само един човек коментирал.Ще почакам, за да видя интересите и дали да пускам некст.

xMISTAKEx · 2012-04-23 20:50:07

Story End, because nobody read it.
Ba'bye. х

#1 2012-04-17 17:29:35

Re: My life over.

#2 2012-04-17 17:48:07

Re: My life over.

#3 2012-04-17 17:53:28

Re: My life over.

#4 2012-04-17 17:56:23

Re: My life over.

#5 2012-04-17 21:05:40

Re: My life over.

#6 2012-04-17 21:10:15

Re: My life over.

#7 2012-04-18 12:40:30

Re: My life over.

#8 2012-04-18 13:01:18

Re: My life over.

#9 2012-04-18 17:14:13

Re: My life over.

#10 2012-04-18 17:23:00

Re: My life over.

#11 2012-04-18 19:36:06

Re: My life over.

#12 2012-04-18 19:55:49

Re: My life over.

#13 2012-04-19 14:09:51

Re: My life over.

#14 2012-04-19 15:49:14

Re: My life over.

#15 2012-04-20 10:47:11

Re: My life over.

#16 2012-04-23 20:50:07

Re: My life over.

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook