Ще гледам трейлъри на филми в IMDb.

Пет.
Макарони с масло и сирене?

Този на Smile3.

Десет.

Sub Focus ft Alpines -- Tidal wave 
Кога последно гледа анимационен филм?

Факт.
Блондинка си?

И двете.

Не съм сигурна дали в България има такова брашно, но в един сладкарски блог четох, че може да се замени със ситно смлени бадеми, които се продават във Фантастико. И успех с макароните =]

9. Апартаментът беше празен, нашите ги нямаше за уикенда. Бяха на откриването на новия хотел от веригата. Бяхме само аз и Джей. Кучето ми затича към мен, размахвайки опашка, но забави хода си, когато забеляза, че едва се държа на краката си. Седнах на пода, за да го погаля.
     -    Всичко е наред, миличък, аз ще се оправя. Знаеш, че винаги е било така.
Гледката, която се разкриваше пред мен, бе невероятна. Цялата стена срещу входната врата бе остъклена, а по продължението й се простираше тераса. Слънцето бавно изгряваше над Манхатън, галейки с лъчите си върховете на небостъргачите.
Постоях на пода доста време. После си направих силно кафе и дадох закуска на Джей. След това се отправих към стаята си. Вървейки, събух обувките си и ги оставих разпилени по пода. Роклята ми ги последва. Изчистих грима си, прихванах косата на хлабав кок, за да не я мокря, и оставих горещата вода да ме обгърне.
Не можех да преценя колко време съм стояла в банята. Първото, което чух след като излязох, беше оглушителният звънец на входната врата. Тръгнах към нея все още по хавлия. Ключовете лежаха на пода на няколко крачки от вратата. Бързо намерих правилния и се пресегнах към бравата.
В рамката на вратата стоеше Нейтън.
-    Какво правиш тук?
-    Повече от час обикалям сградата като луд. Борех се с желанието си да дойда при теб, когато знаех, че ще е много по -  добре да запаля колата, да напусна курса и повече никога да не те видя. Но не можах, Ким.
Изстенах. Онези горещи сълзи отново започнаха да парят очите ми.
-    Защо, Нейт? Защо се върна?
-    Просто трябваше да го направя.
Кадифеният поглед. Нещо лошо предстоеше. И все пак се отдръпнах от вратата, пускайки го да влезе. Затворих бавно, отлагайки момента, в който да погледна към него. Измина цяла минута преди да се обърна.
Нейт се взираше в мен, а после протегна ръката си към мен. Сплетох пръсти с неговите, както онази вечер преди танца. А после се прегърнахме. Беше толкова успокояващо отново да вдишам парфюма му, да усетя силното му тяло до моето. Нима бях толкова безпомощна, нима не го бях преодоляла все още?
Нейт бавно се промъкна зад мен, разваляйки кока ми. Усетих как косата ми, все още на големи букли, се спуска по мокрия ми гръб.
-    Знам, че трябва да си тръгна. Представа си нямаш колко добре го знам, Саша.
-    Тогава защо не го направиш – издишах рязко – Иди си и ме освободи.
-    Не мога, просто не мога. Желая те...
Отново стоеше пред мен. Твърде близо за вече бивш. Погледнах го право в очите. Знаеше, че от устните ми няма да се отрони и стон, докато не обясни.
-    Не издържам, разбираш ли? Не мога да продължавам така. Да зная, че те          нямам, а ти да си толкова близо до мен и да ме привличаш така силно. Срещнах те отново след толкова време, само за да ти дам възможност да разбиеш всички илюзии, че съм те оставил в миналото си.
Не знаех как да реагирам. Исках ли това да стане или не? Да се радвам или да се тревожа?
Продължих да го гледам.
-    Да, аз пропилях шанса, който ми даде. Но...
-    Но? Нима имаш какво да кажеш? – нагъл негодник. И как лошо ми влияеше!
-    Да. Изгубих всико, което имах. И съжалявам. Искам те пак... не мога да позволя да останеш да живееш само в спомените ми.
Тишина. Пръстите му се заиграваха с косата ми, усещах големите длани да ме придърпват към тялото му...
-    Вярваш ли ми?
-    Не... да... не знам – наведох глава, а после рязко се взрях в очите му – Вярвам ли ти?
Стояхме още малко така, гледащи в душите си, както стотици пъти преди.
А после той ме целуна.
И сякаш светът се върна на мястото си. Слънцето отново изгряваше от изток, небето беше синьо, а гравитацията ме теглеше към него. Цялото ми тяло го искаше. Усещането, когато бяхме заедно, не можех да намеря при никой друг.
Продължих да се притискам към Нейт. Несъзнателно започнах да дърпам черната му тениска. Оставих го сам да я свали. Направех ли го аз, щеше да се ядоса, че е наопаки. Наистина мразеше това. Той се усмихна, аз също. Знаех, че в главата му са нахлули ярки спомени. Целуна ме пак, игриво и нежно, а после се съблече. Нямаше да ме целуне отново, знаех го. Взираше се в мен, очакващ следващия ми ход.
-    Познавам този поглед – ръката ми рисуваше нервно върху гърдите му, прехапвах устните си.
-    И? – дори не помръдна.
-    Не вещае нищо хубаво... за съвестта ми.
Онази красива усмивка. Беше хищник. Чакаше аз сама да се втурна към него, впивайки устните си в неговите. Знаех, че не бива. В този миг не ме интересуваше. Усещах, че той е силният. Доминираше във всяко едно движение. И все пак всички докосвания бяха изгарящо нежни. Сетих се само за един начин да го опиша. Нейтън.
Застанах на пръсти, за да обвия ръцете си около врата му. Едната му ръка здраво обхвана талията ми, другата мина диагонално през гърба ми, заиграваща се с косата. Дишаше все по – учестено. Повдигна ме, за да ме занесе на големия диван. Отидох чак в другия му край, леко дърпайки ръката на звяра. Усетих как Нейт се засмя, когато рязко застанах с гръб към него. И двамата стояхме на коленете си. Той леко отмести къдриците. Почувствах топлите му, меки устни, да танцуват по врата, ключицата и гръбнака ми. Стичащите се капки вода бяха ледено студени в сравнение с дъха му. Едната му ръка силно вплете пръстите си в моите, притискайки се към гърдите ми. Другата продължи надолу, към бедрата...
Изстенах.
    -    Не издържам повече.
Знаеше какво искам. Същото като него. В следващия миг усетих тежестта на тялото му върху моето. Хвана ръцете ми в своите, вдигайки ги над главата ми. Знаеше, че щом ме пусне, ще забия ноктите си в широкия му гръб, оставяйки червени следи. Познаваше ме добре.
Тогава времето спря. Първо изстенах. Така започна всичко. Скоро щях да изкрещя от удоволствие.

Вчера най - накрая гледах Mama и много ми хареса. Сюжетът е интересен, ефектите и актьорския състав ми допаднаха, а и определено си беше страшен. Препоръчвам го.

Много благодаря за хубавите мнения! Ето една част, по - дълга от обикновено.


8. От няколко дни навън неспирно валеше дъжд. Стоях сама у дома, слушайки любимите си песни. Дори това не ме успокояваше – всяка изпята строфа сякаш описваше случка от моя живот. Спрях музиката и започнах да разглеждам снимките на лаптопа си. Отново спомени... Трябваше ми някакво чудо, за да се измъкна от тази ситуация. Ще кажете „Какво толкова, нищо не е станало”. Не, не беше, но знаете ли какво е чувството да не принадлежиш никъде? Нямах търпение курсът да приключи, Нейтън да замине и аз отново да бъда себе си с Марк – харесвах това, че той отключи най – прекрасните страни в мен; даваше ми всичко и така ме стимулираше да бъда най – добрата за него.
Обадих се на Алекс – една от най – близките ми приятелки. Знаех, че само за час може да събере всички момичета от нашата компания, да намери приятно заведение и да организира всичко за една перфектна вечер навън.
И този път не ме разочарова.
Облякох къса вталена рокля в черно и лилаво и намерих най – високите си черни токове. Косата ми се спускаше на големи букли по почти голия ми гръб. Това щеше да е моята вечер – Марк релаксираше у тях, тъй като от утре започваше тенис турнир, който можеше да се окаже голям трамплин за кариерата му.
Алекс се беше постарала - най – новият клуб в града, в който всичко беше резервирано седем месеца напред. Не исках да разбирам как точно е успяла да запази маса в едно от сепаретата за нас. Оказа се, че брат й е мениджър в заведението – е, поне този път не бяха играли кредитните карти на нечий родител.
Тъкмо се настанихме, когато Алекс развълнувано съобщи, че тази вечер ще има изпълнение на живо. След около час на сцената се появи фигурата, чиято сянка ме преследваше постоянно – Нейтън.
Тъй като приятелката ми беше запозната с моята дилема, бързо я дръпнах настрани.
-    Никога не съм мислела, че ще ти задам този въпрос, но нарочно ли го направи?
Прелестните й кехлибарени очи се разшириха от учудване.
-    За какво говориш, Саша?
-    Ще свири групата на Нейтън.
-    Какво? Аз нямах представа, сериозно. Ще говоря с Дейв, ей сега се връщам.
Нямах друг избор, освен да изчакам. Алекс не се забави.
-    Има няколко души, който можеш да обвиняваш за днес и аз не съм измежду тях – тя се усмихна – DJ-ят за тази вечер отменил участието си в последния момент и като мениджър Дейв се обадил на Нейтън – познават се откакто ти ходеше с него.
-    Хаха, значи аз самата съм от виновниците – припомних си времето преди година, когато всички често излизахме заедно. Как не се сетих, че Дейвид и Нейт бяха приятели!
-    Както и да е, той може изобщо да не забележи, че си тук. Отпусни се и забрави за всичко. Наздраве! – тя ми подаде чаша водка с много лед. Алкохолът беше лошо решение, но чувствата бяха още по – лоши.
Партито беше върховно. Бях само на две разредени водки, но адреналинът от самата обстановка ми беше в повече. В края на вечерта, когато хората постепенно започнаха да намаляват, се отправих към бара. Поръчах си Baileys с малини и започнах да търся телефона си – време беше да повикам такси и да се прибирам.
Алекс се оказа права – така и не видях Нейтън.
До сега.
Той седна на стола до мен, поръчвайки си ледено студена вода с лимон.
-    Нима няма да пиеш нищо друго? – предполагах, че ще си вземе уиски.
-    Не, Ким, не и днес - Кимбърли  беше второто ми име. Беше го използвал когато за пръв път ми призна чувствата си -  Не очаквах да те видя тук.
-    Мога да кажа същото за теб.
Той се усмихна съвсем леко.
-    Едва преди минути, когато се сблъсках с Алекс, се досетих.
-    Радвам се, че с Дейв още сте близки – казах го малко разсеяно, тъй като се борех с телефона си, батерията падаше – Нейт, може ли да използвам телефона ти?
Той повдигна вежда.
-    Трябва да повикам такси, а моят току – що се изключи.
-    Искаш ли да те закарам?
Май беше по – лесно да кимна, отколкото да го умолявам за телефона.
Пътувахме в пълно мълчание.
-    Е, май моята спирка е наблизо – живеех в мезонет в Манхатън. Тъй като моята сграда се извисяваше над околоните, можех да я видя от няколко пресечки.
-    Знаеш ли, всеки път, когато погледна в тази посока, се сещам за теб.
-    Оказва се, че имаме твърде много общи спомени...
-    Да, осъзнах го след като започнахме курса по пиано.
Тишината отново се завърна.
-    Винаги е така, нали, Нейт? Започваш да мислиш повече за нещо едва когато то вече е само спомен.
Той намали, за да може да погледне към мен. Не му дадох възможност да продължи.
-    Сам знаеш, че е по – добре този разговор да си остане само тук, надали на Марк ще му е приятно да научи, че съм си тръгнала от клуба с теб.
-    Спокойно, Саша. Всичко си остава само тук.
-    И само в спомен – казах го след като той внимателно паркира колата – Благодаря, Нейтън.
-    Сладки сънища – онзи невинен детски поглед.
Кимнах, за да му благодаря. Стараех се да ходя спокойно поне до вратата на сградата.
В асансьора усетих горещите гневни сълзи в очите си. Гняв по нещо все още недовършено.

Мм Sub Focus ft Alex Clare -- Endorphins (Sub Focus vs Fred V Grafix Remix)