• Това само с клекове ли е?

  он: според мен няма да е прекалено много за един ден. Напълно нормално.

• фон дю тен-а в случая може да ти помогне.

• Супер е! 

• Не.
  Дороти?

• Не особено.
  Дебора?

• - Ели
  - почти 14
  - гр. София
  - зелени очи, руса коса...

• Да.
  Добри?

Наскоро една приятелка на майка ми си направи лазерна операция в София и за двете очи струваше около 3000 лв.

• Учудих се! За пръв път, на толкова оживено място тя искаше да си събуя панталоните и да я последвам. Но, това не се ли правеше след като се усамотим? Оставих кашона на плота и преместих ръцете си над ципа на дънките. Докато тя се бе обърнала с гръб, аз свлякох панталоните и някак героично се усмихнах.
  - Ама какво по дяволите правиш?- сепна се тя щом се обърна към мен.- Не да си свалиш дънките, а кашона. Глупак!
  Стана доста неловко. Стейси викаше доста силно за това и изведнъж музиката спря и всички се скупчиха около мен. А аз, с падналите до глезените ми панталони стоях засрамен и слушах крясъците й.
  - Да не мислиш, че точно с теб ще преспя? Доста глупаво от твоя страна.- гласа й секна и това я накара да се огледа. Разбра постъпката си, за това направи знак да продължат. Тя преглътна и продължи:
  - Извин...
  - Не, знаеш ли...Наистина беше доста тъпо от моя страна. Трябва да си вървя.- бързо вдигнах панталоните си извадих останалите бутилки и си проправих път из тълпата. Нечия ръка ме сграбчи и рязко ме дръпна в храстите.
  - Здравей.- не виждах нищо, защото беше слабо осветено, но гласа й бе като на ангел.
  - Не мога да те видя.- казах високо аз.
  - Шшшт- тя постави пръста си на устните ми.- по- добре шепни.
  Тя пусна ръката ми и аз се настаних до нея. Около нас се разнасяха викове, музика и смях. Имаше хора в басейна, на терасата, на двора, в къщата. Беше препълнено!
  - Страхотна вечер.- прошепна тя и се завъртя към мен.
  - Не харесвам купоните и многото хора на едно място.
  - И аз,- засмя се тя.- но нямах това в предвид. Исках да кажа, че е приятно да съм тук с теб.
  - Ти дори не знаеш името ми.-прокашлях се.
  - И ти моето, но все пак ти е приятно да седиш тук... с мен, далеч от онези откачени, пияни и извратени връстници.
  - Да, права си.-въздъхнах аз. Усмивката ми беше до ушите. Не знаех как изглежда, дори как се казва, но тя беше права. Наистина ми бе много приятно да седя до нея и да разговаряме. Не е за вярване колко общи неща имахме. Беше някак странно, спокойния ни разговор на фона на буйните тинейджъри и силната музика. Тогава бяхме прекъснати от Джош, който крещеше като ненормален:
  - Ченгета! Бързо се омитайте!
  С момичето до мен само се спогледахме. Дори и да не виждахме напълно лицата си  се разбрахме един-друг.
  - Да те закарам? С кой си на купона?
  - Не. Промъкнах се тук, не съм поканена.
  Почти не чух последните й думи. Тя бързо скочи на крака и избяга към ъгъла на улицата.
  Косата и беше на черни букли, стигащи малко под рамената. Имаше къса рокля с тънки презрамки. Когато сви на ъгъла тя за миг се обърна към мен, но не успях добре да видя лицето й. Тялото й бе тънко и малко и беше доста пъргава.
  - Бягайте!- този път не Джош, а някой друг прекъсна мислите ми. Сепнах се и веднага станах. Огледах се, а около мен беше пълна бъркотия. Всички тичаха и викаха. Някои от момичетата бяха само по бикини и неуспешно се опитваха да прикрият гърдите си само с дланите си.
  - Мръдни се бе.
  Някой ме избута доста грубо и аз без да мисля извиках след него:
  - Ако не беше толкова грамаден можеше и да не ме буташ.- не бях спец в обидите, но не знам... просто това ми хрумна и това излезе. Мускулестия тип се обърна и с тежка походка се върна към мен.
  - Някакъв проблем ли има?- попита той с тежък глас.
  - Да, не ме бутай.- отвърнах грубо аз.
  - Ти, кой си ти, че да ми казва какво да правя? Боя ли си търсиш червей?
  - Аз съм...
  Някакво момиче точно тогава прекъсна изречението ми:
  - Бил, няма смисъл. Ченгетата са тук, остави го.

• I

• Бутилка вино смесена с няколко чаши водка и три шота текила не са добра комбинация, макар и на парти, особено в неделна сутрин. Ужас!
     Здравейте. Казвам се Закари Дрю Лан или просто Зак. Израснал съм в Оклахома, САЩ и все още пребивавам там. Преди месец и половина навърших седемнадесет. Уча в гимназия  "Алфред Мъра". Не съм отличник, но изкарвам прилични оценки. Приятели- много, истински- никакви. Нямам най-добър приятел или гадже. Точно мен едва ли някой ще хареса. Канят ме по купони само защото или ще се напиваме в дома ми или аз нося пиячката.
     Последния купон беше у Стейси, доста нахакано момиче с големи, красиви...очи. Тяхните бяха на круиз не знам си къде и тя реши да ни покани. И да, мен ме покани само заради снабдяването с алкохол. Къщата и бе на два етажа, с огромен двор, басейн и едно свряно в храстите дървено джакузи. Огромна трапезария, хол, бокс с печка и другите кухненски неща, баня и килер на първия етаж. На втория имаше три спални и баня, а и някаква си друга стая, не знам каква е. Когато пристигнах всичко живо беше на всякъде. Където и да стъпя се чуваше пукане и скърцане. По пода имаше чипсове, опаковки, кутии от цигари и повръщано. Носех два кашона, единия пълен с водка, уиски и текила, а другия с бира, вино и джин. Проправих си път през превъзбудените пубери и се заоглеждах за домакинката. Навсякъде виждах само разголени задници и изскачащи от прекалено острите деколтета цици. Музиката беше усилена до край, но никой не се движеше в такт с нея. Просто стъпваха от крак на крак и се въртяха, нещо подобно на първобитни.
  - Ти дойде! Най-накрая...Знаеш ли от кога чаках, някои вече си отидоха.- Стейси беше с две години по-голяма от мен, но въобще не и личеше. Беше малко по-ниска от мен с добре изразени скули, къса кестенява коса малко над раменете, стегнато тяло и страхотни бели зъби.
  - Нямаше как да се измъкна, нашите още бяха будни.- подадох и единия кашон и тръгнах след нея. Отидохме в края на трапезарията и тя бързо и нескопосано отвори или по-точно разкъса кашона. Извади бутилките, постави ги на масата до нея и с тежък тон попита:
  - Ти,-погледна учудено тя- няма ли да го разтвориш?-погледа й почти незабележим се стрелна по слабините ми. Никой друг не би забелязал, но за момче като мен, което до сега не е имало сериозно гадже би забелязало това. Все пак в междучасията и по партита ги наблюдавам, разгонените тинейджъри. 
  - Моля?- леко заеквайки попитах аз.
  - Хайде отвори го и го свали долу, после ела с мен. Да не мислиш, че всичко сама ще върша.
  Учудих се! За пръв път, на толкова оживено място тя искаше да си събуя панталоните и да я последвам. Но, това не се ли правеше след като се усамотим? Оставих кашона на плота и преместих ръцете си над ципа на дънките. Докато тя се бе обърнала с гръб, аз свлякох панталоните и някак героично се усмихнах.