Добра е.

Минаха 2 седмици.Ако кажа, че всичко се оправи ще излъжа.Нищо не се оправи.Имам предвид Каролин е жива, но на каква цена?Тя остана парализирана.Сега не може да мърда без инвалидната количка.Лекарите имат надежда, но едва ли.Тя остана толкова жизнена както и преди.Сякаш не й пука, че не може да ходи.А глупакът Нейтън, който преди 2 седмици щеше да ми избоде очите, след като разбра че Кар не може да ходи...Той най-безочливо я заряза и то по телефона.
Днес беше най-ужасния ден в живота ми.Мразех всеки ден, но този печелеше награда за най-мразения.Защо?Защото днес беше рождения ми ден.Всеки път на партито идваха много хора, но не защото им пукаше за мен.Не!Просто искаха да се забавляват.От доста време бях решила, че този рожден ден няма да го празнувам.Сега лежах в леглото си и бях натиснала главата си с една възглавница, защото не понасях звъненето на телефона ми.
Бях решена-днес нито щях да дигна на някого, нито щях да стана от леглото.
Телефонът ми звънна за пореден път.Не знам, защо но си направих усилието и станах да видя кой е.Беше непознат номер.Какво пък, ако го познавам просото ще затворя.Вдигнах:
-Ало, кой е?-попитах прозявайки се
-Честит рожден ден поспаланке!-чу се от другата страна
-Да..чао!-затворих.
Това беше майка ми.Защо не живеех с родителите си?Ами първо, защото днес навършвах пълнолетие и второ, защото те си имат огромно имение.Мразех и майка ми.Защо?Защото месец след като почина татко тя се омъжи за брат му.Като в сапунен сериал, а?
Татко беше лекар.Той беше един от най-добрите хирурзи в страната.Как почина?Уж било инцидент.Една вечер с майка ми се скарали и той не издържал.Събрал си багажа и тръгнал към мен, докато карал заспал на волана, а срещу него карал камион.Татко влязал в насрещното и катастрофирали..Татко почина, а за онзи човек последно чух, че бил излязъл от болница и бил добре.При мисълта за баща ми и за всичко хубаво с него се замислих за момент, а после станах.Всех си студен душ, защото исках да се осъзная.
Изсуших косата си и отидох да се обличам.Облякох дънки, сива тениска и червена желетка със черни ивици.Среших косата си..Обикновенно я носех на плитка, защото ми беше до под кръста, но днес реших да я остава пусната.
Обух кецовете си и излязох.Навън времето беше що годе хубаво, все пак беше началото на есента.Отбих се в цветарския магазин и взех букет от лилави хризантеми и тръгнах към гробището.Вървях около час и най-после стигнах.Отидох до гроба на татко.Почистих и махнах изсъхналите цветя.Потопих хризантемите в ваза.Огледах се и видях, че няма хора около мен имам предвид други живи..
-Е, татко аз съм тук.Знам, че си някъде там и, че ме чуваш.Виж донесох ти хризантеми.Лилави са.Твойте любими.Много ми липсваш татко.Животът ми стана още по-труден без теб.Много те обичам татко!-заплаках
-И той много те обичаше.-чу се зад мен и аз стреснато се обърнах
-Здравей Джесика.-беше Мат Браун.С него често се засичахме.Той идваше тук на гроба на дъщеря си.Тя би трябвало да е на моята възраст.Не я познавам, защото тя е починала много мъничка.
-Здравейте господин Браун-изправих се, защото до сега седях до татковия гроб
-Как си?-той беше много учтив
-Държа се все още.Ами вие?-приближих се.
-Ами и аз.Дойдох да донеса цветя на Ванеса-каза го и посърна
-Да и аз донесох цветя за татко.Как е съпругата ви?
-Добре е, до колкото може разбира се.Виж Джесика тя не знае, че съм тук може ли да не и казваш, защото ще се натъжи?-той ме погледна с големите си кафяви очи пълни със сълзи
-Разбира се, господин Браун.Може да разчитате на мен-каза го и леко се усмихнах-Аз ще тръгвам.
-Благодаря и довиждане Джесика!-той приклекна до гроба на дъщеря му.
-Довиждане господен Браун.
Тръгнах си.По път за вкъщи телефонът ми отново звънна.Този път беше скрит номер.Игнорирах обаждането, но той не се отказа.Вдигнах:
-Ало?!-казах го нервно
-Живееш спокойно, на гръб на другите нали?Лесно е да причиниш болка, но какво ако на теб ти я причинят?-от другата страна се чу грапав мъжки глас, стреснах се.-Какво има Джесика Стюарт, да не си глътна езика?Внимавай момиче наблюдавам те..от много време!
Той затвори.Застинах.Зави ми се свят и седнах на тротоара.

Продължи я много ми хареса. 

охх имаш много сладко кученцее   

Обърнах се и погледнах Нейтън.Той ме гледаше с толкова гняв и злоба, че сякаш ако имаше възможност щеше да ме убие.Беше ми много мъчно за Каролин.Ако имах възможност бих дала всичко, за да съм на нейно място.Ако се случеше нещо и с нея нямаше да си по простя.
С Браян седнахме на една пейка пред болницата, защото нямах сили да стигна до кафенето.
Как си?-попита Браян.
Аз просто мълчах.Сълзите ми отново рухнаха.През последните дни не бях спирала риданията си и мислех вече, че очите ми ще пресъхнат.Браян ме погледна за момент, а после ме прегърна.Той беше един от малкото хора, които можех да нареча истински приятели.
-Тя ще се оправи!-каза ми той успокоително.
-Мислиш ли?-попитах го през сълзи
-Естествено!Тя е Мартин, а ние Мартин сме жилави не умираме лесно-Браян леко се усмихна
-..Смърт-замислих се за момент, а после казах-Ако нещо се случи с нея аз-той ме прекъсна
-Вече се разбрахме, че нищо няма да се случи, нали?!-той ме погледна
Кимнах.Дълго време мълчахме.Накрая аз наруших мълчанието:
-Защо си толкова мил с мен?Тоест, ти трябва да си ми по-ядосан дори и от Нейтън, а ти си тук..с мен..и ме успокояваш.Защо го правиш?
-С какво ще помогнат крясаците в този момент?Ти си ми като втора по-малка сестра.И просто се чуствам..някак длъжен да те пазя.-усмихна ми се.
-Благодаря ти!-прегърнах го силно.
От входа излезе запъхтяна една медицинска сестра.Тя се приближи към нас и попита:
-Браян?Браян Мартин?
-Да, аз съм!-отговори Брай.
-Елате с мен..-тя тръгна навътре.
-Нещо случило ли се е?-попита Брай уплашен.
-Хайде, елате ще ви обясня!
Последвах ги безмълвно...

некс.невероятно 

[За Нади]
-Моля те, не затваряй!
-И защо да не го направя?!Дай ми една основателна причина.
-Каролин е в болница..
Изтръпнах.Почуствах как сълзите ми, които едва бяха стихнали отново покапаха.Каролин беше най-скъпото нещо за мен.Тя ми беше като сестра.Може би я ценях толкова, защото се познавахме от много малки или защото бях споделила с нея всичко, а в замяна тя ми беше поверила най-съкровенната си тайна.Миговете ми с нея минаха пред очите ми.
-К-к-какво се е с-случило?-попитах с треперещ глас.
-Катасрофира..След като разбра, че си си заминала тя тръгна да те търси.Сега лекарите се борят за животът й.Отново за последен път те питам-къде си?
-Ще се върна възможно най-скоро!-казах това и затворих телефона.
Отидох при шофьора и го попитах дали има шанс да ме закара обратно.
-Сега какво искаш да ти върна парите за билета ли?-попита ме той сопнато.
-Не, господине!Моля ви закарайте ме обратно..Дори ако желаете ще ви платя?
При думите "пари" очите на алчния човек светнаха и на лицето му се появи усмивка.
-Да беше започнала с това момиче!
Той ме закара обратно.На обяд вече си бях у дома.Преоблякох се и отидох в болницата, където беше Каролин.Там седяха тъй наречените ми приятели и гаджето на Каролин.
-Ти шибана кучко!Заради теб Каролин може да умре!-с тези думи Нейтън (гаджето на Каролин) ме посрещна.Той понечи да ме удари, но Браян (брата на Каролин го спря):
-Да не си я пипнал и с пръст!Хайде, Джес да отидем в кафенето.-Той ме хвана под ръка, защото виждаше, че всеки момент ще рухна.След нас чух крясаците на Нейтън, които не бяха много мили..

Като един скочи да обижда скачат и другите, а? Все едно .. На мен лично снимките ми харесват няма значение, че качеството не е на 100% все пак не си професионалист, а го правиш само за хоби!

Ами за другите не знам, но аз от одавна имах идеи ;дд

Харесва ми..Давай некст  :p