Защо да не е плюшка, аз лично дори, че съм по голяма, жеста да ми подарят плюшена играчка все още ме радва и ми харесва макар, че съм 16 годишна.. някак си по-нежно е и аз не знам, но ми харесва..

Защо не й подариш някаква голяма плюшена играчка или някоя парфюмерия..

Най-добрия аз те правя от това ли се страхуваш..?      

Да.
Имаш ли Фейсбук?

Не.
Водолей?

Не.
Телец?

Печена

Тадамммм.. това е една нова историйка от мен.. не знам дали ще ви хареса, но я измислих днес в последния час.. ако има интерес още днес може да пусна още една част.. дано ви хареса.. Критики/ Мнения!!!   За заглавието не знам дали да го оставя така или да го сменя, не ме бива много в имената на историите..

Нощта бе превзела града и бе погълнала в себе си деня. Клоните на дърветата леко танцуваха с вятъра в синхрон. Уличните светлини осветяваха част от стаите разположение до прозорците от където влизаше светлината. Но тази стая в която бе той нямаше никаква светлина. Той се бе пренесъл в страната на сънищата, но не сладките, а в онези сънища спиращи дъхът ти. Часа бе 12:00 през нощта. :

-Какво искаш от мен? Остави ме.. –не спираше да бяга, препъвайки се и ставайки от пръста, която щом паднеше полепваше по него. 

-Няма да избягаш от мен.. –чуваха се само стъпките, а от бързината не можеше да види лицето, или човека в който го гонеше.

-Мамка му!! –бягаше колкото може, макар, че падаше се изправяше и продължаваше колкото държаха силите му.

Чу се някакъв шум, а той се стресна. Бе подгизнал от пот. Дишането му бе учестено, а сърцето му биеше сякаш всеки момент ще изхвръкне от гърдите му. Всяко едно негово сетиво бе наострено и бе нащрек. Изправи се бавно и предпазливо. Отиде до лампата и я светна, а след това веднага излезе от стаята за да види има ли нещо. Но щом отиде във всекидневната, отново чу шум и веднага побягна към стаята си. Започна да рови из чекмеджетата, определено вътре имаше нещо. Дишаше бързо и ровеше, но не намираше нищо. Изведнъж някой опря нещо до главата му. Очите му изскокнаха, а сърцето му биеше все по-силно.

-Това ли търсиш? –попита човека зад него засмивайки се.

И аз имах кученце и до колкото знам го беше блъснало влак.. беше много добро и много умно куче, бях по-малка като стана това.. и все още ми е мъчно за него..    

Хора да ви кажа започнах да тренирам.. пожелайте ми късмет в начинанието и да постигна желания резултат..

Благодаря ви.. радвам се, че ви харесва..!! 

Жалко, че не уважава себе си. Защото един човек, когато не го искат спира да нахалства, а тя не..