Стихотворението е просто невероятно...не стигат думи за да ти опиша колко е хубаво.

• Тежко е да изгубиш роднина...едва когато той си замине осъзнаваш колко неща не си казал или направил. Бъди силна, не позволявай на тъгата да те застигне. Сигурна съм, че баща ти ще се гордее с теб!

  • Моите съболезнования.

Почти винаги ми влияе...днес и в моя град цял ден валя и аз бях някак си тъжна. (:

Не
Черен?

Здравейте (: знаете ли някой сайт от където мога да си взема такава?
(arrow) http://dena.pise.cz/img/286214.jpg

Добре ти се е получило. (: Много ми хареса.

Не
Син?

Радвам се че ти хареса, и непременно ще ги поправя - имам навик никога да не проверявам

От доста време не бях пускала истории, а никога не успявах да ги довърша. Реших да пусна една^^ Надявам се да ви хареса (:

• • • • Ръжда

Желязото …величествен метал. Толкова полезен, но всяко нещо има недостатъци, ако върху  него попадне вода се появява ръждата и желязото вече е безполезно. Удивително е как при взаимодействие с нещо на външен вид безобидно може всичко просто да изчезне. Ако си представим, че желязото е една любов, силна и истинска и изведнъж се появява водата под формата на думи, лъжи…в този момент се поражда съмнението и любовта просто изчезва…
Ема е красиво момиче  от напълно обикновено семейство.  Денис от друга страна е детето на един от най-известинте режисьори. Той иска да бъде обикновен тийнейджър, но понякога родителите избират съдбата, а личното щастие не присъства в картинката.
4.00ч. Ема се събуди, очаква я една страхотна седмица. Тя дръпна завесите така, че лъчите на все още не изгрялото слънце да проникнат в стаята и. Тя набави няколко крачки и включи радиото.  Музиката нахлу в стаята `и вече Ема бе готова да започне със деня си. Тя изтича до банята и започна да мие зъбите си като си припяваше от време, на време. Тя винаги миеше зъбите си така, защото кой не обича да пее с радиото, особено ако има нейния глас?
Денят на Дани започна в 4.30ч. –Нервният глас на баща му накара Дани да започне своята утрин по един…мрачен начин.
-Пак драми! – каза тихичко той на кучето си Спарк. Той  облече анцунгът, който обличаше всяка сутрин точно преди на  излезе на сутрешна тренировка. Дани отвори прозореца на стаята си и погледна през него. Апарати, журналисти и какво ли още не чакаше режисьора да излезе.
Той знаеше какво ще види, но все пак остана разочарован. Дани искаше единствено семейство, напълно обикновено семейство.  Той сложи каишката на Спарки и заедно излязоха да тичат.
6.00ч. Ема вече беше приключила с всичките си сутрешни занимания. Тя отвори вратата на гардероба извади скъсаните си дънки, черен потник и риза на цветя. Облече се, хвана чантата и слезе в хола. Там майка и се въртеше из кухнята и приготвяше от любимите палачинки на брат `и. Ема минаваики хвана една ябълка и излезе, като преди това разроши косата на брат си и му каза да слуша.  В мига, в който тя излезе видя, как училищния автобус завива зад улицата- беше го изпуснала. Налагаше се да върви пеш.
- какво толкова – каза си тя. –малко чист въздух ще ми дойде добре, а и е прекрасен ден…
Дани вече се бе облякъл, с раница през рамо и с ключове в едната си ръка той слезе в стаята при баща си. Беше време за една от сутрешните речи:
-Внимавай какво вършиш! – каза строго той.- не искаш да посрамиш семейството, нашият имидж е важен. Не проваляй бъдещето си!
-Искаш да кажеш твоето бъдеще. – промълви Дани и тръгна към паркинга, където беше и колата му.
Заваля дъжд. Дани шофираше по мокрите улици, докато не забеляза едно момиче. Изглежда дъждът го бе изненадал – това беше Ема…

зненада от таен обожател/ка

хубави са

Хубави са