Pages: 1
#1 2013-02-05 10:14:29
- pipi11
- Member
- From: *Wonderland*
- Registered: 2012-02-29
- Posts: 1,019
Re: Ръжда
От доста време не бях пускала истории, а никога не успявах да ги довърша. Реших да пусна една^^ Надявам се да ви хареса (:
Ръжда
Желязото …величествен метал. Толкова полезен, но всяко нещо има недостатъци, ако върху него попадне вода се появява ръждата и желязото вече е безполезно. Удивително е как при взаимодействие с нещо на външен вид безобидно може всичко просто да изчезне. Ако си представим, че желязото е една любов, силна и истинска и изведнъж се появява водата под формата на думи, лъжи…в този момент се поражда съмнението и любовта просто изчезва…
Ема е красиво момиче от напълно обикновено семейство. Денис от друга страна е детето на един от най-известинте режисьори. Той иска да бъде обикновен тийнейджър, но понякога родителите избират съдбата, а личното щастие не присъства в картинката.
4.00ч. Ема се събуди, очаква я една страхотна седмица. Тя дръпна завесите така, че лъчите на все още не изгрялото слънце да проникнат в стаята и. Тя набави няколко крачки и включи радиото. Музиката нахлу в стаята `и вече Ема бе готова да започне със деня си. Тя изтича до банята и започна да мие зъбите си като си припяваше от време, на време. Тя винаги миеше зъбите си така, защото кой не обича да пее с радиото, особено ако има нейния глас?
Денят на Дани започна в 4.30ч. –Нервният глас на баща му накара Дани да започне своята утрин по един…мрачен начин.
-Пак драми! – каза тихичко той на кучето си Спарк. Той облече анцунгът, който обличаше всяка сутрин точно преди на излезе на сутрешна тренировка. Дани отвори прозореца на стаята си и погледна през него. Апарати, журналисти и какво ли още не чакаше режисьора да излезе.
Той знаеше какво ще види, но все пак остана разочарован. Дани искаше единствено семейство, напълно обикновено семейство. Той сложи каишката на Спарки и заедно излязоха да тичат.
6.00ч. Ема вече беше приключила с всичките си сутрешни занимания. Тя отвори вратата на гардероба извади скъсаните си дънки, черен потник и риза на цветя. Облече се, хвана чантата и слезе в хола. Там майка и се въртеше из кухнята и приготвяше от любимите палачинки на брат `и. Ема минаваики хвана една ябълка и излезе, като преди това разроши косата на брат си и му каза да слуша. В мига, в който тя излезе видя, как училищния автобус завива зад улицата- беше го изпуснала. Налагаше се да върви пеш.
- какво толкова – каза си тя. –малко чист въздух ще ми дойде добре, а и е прекрасен ден…
Дани вече се бе облякъл, с раница през рамо и с ключове в едната си ръка той слезе в стаята при баща си. Беше време за една от сутрешните речи:
-Внимавай какво вършиш! – каза строго той.- не искаш да посрамиш семейството, нашият имидж е важен. Не проваляй бъдещето си!
-Искаш да кажеш твоето бъдеще. – промълви Дани и тръгна към паркинга, където беше и колата му.
Заваля дъжд. Дани шофираше по мокрите улици, докато не забеляза едно момиче. Изглежда дъждът го бе изненадал – това беше Ема…
[list=*]
[*][list=*]
[*]Обичай ме, когато най-малко заслужавам любовта ти,
[list=*]
[*]защото тогава най-много се нуждая от нея.[/*]
[/list][/*]
[/list][/*]
[/list]
Offline
#2 2013-02-05 13:02:52
- hotxxmess
- Member
- From: Manhattan
- Registered: 2012-08-31
- Posts: 69
Re: Ръжда
Много ми хареса,некст 
You will meet two kinds of people in life: Ones who build you up, and ones who tear you down. But in the end, you'll thank them both.
Offline
#3 2013-02-05 14:33:32
- nedi
- Independent
- From: Albuquerque, New Mexico
- Registered: 2010-05-20
- Posts: 20,505
Re: Ръжда
Харесва ми, бързо некст
Само си поправи правописните грешки.
[list=*]
[*]And if you're in love, then you are the lucky one,
'Cause most of us are bitter over someone.
Setting fire to our insides for fun,
to distract our hearts from ever missing them.
But I'm forever missing him...[/*]
[/list]
Offline
#4 2013-02-05 15:37:02
- pipi11
- Member
- From: *Wonderland*
- Registered: 2012-02-29
- Posts: 1,019
Re: Ръжда
Харесва ми, бързо некст
Само си поправи правописните грешки.
Радвам се че ти хареса, и непременно ще ги поправя - имам навик никога да не проверявам 
[list=*]
[*][list=*]
[*]Обичай ме, когато най-малко заслужавам любовта ти,
[list=*]
[*]защото тогава най-много се нуждая от нея.[/*]
[/list][/*]
[/list][/*]
[/list]
Offline
#6 2013-02-08 16:24:25
- pipi11
- Member
- From: *Wonderland*
- Registered: 2012-02-29
- Posts: 1,019
Re: Ръжда
Дани намали и спусна прозореца
-Хей, искаш ли да те закарам?
-Кой си ти? – Ема не знаеше какво да каже.
-Аз съм Дани, хайде ако продължиш да ходим в това време, без чадър ще се стопиш!
- Не съм от захар. – Ема хареса тайнствения младеж, но не смееше да влезе в колата му.
-Моля те, жалко ще е да те оставя под дъжда.- каза Дани и отвори вратата.
Ема се замисли за миг, а времето беше все така дъждовно за това тя се качи в колата.
-От къде знаеш къде да ме закараш?
-Що за въпрос е това? – Усмивката на Дани не слизаше от лицето му. – Нали учим в едно училище. Аз съм в по-горният клас.
-Ама разбира се! Ето от къде си ми толкова познат. – каза Ема като се вгледа в очите му.
-Пристигнахме! – каза весело Дани.
-Благодаря за превоза. – Ема се усмихна и слезе от колата.
Дани се почувства объркан. Непознатото момиче не излизаше от мислите му. Възможно ли беше да е влюбен в напълно непознато момиче. Може би…Дани беше твърдо решен да опознае онова мокро момиче, което вървеше под дъжда.
Когато приключи и последният час Дани се затича през коридорите – търсеше непознатото момиче.
Ема излизаше от училищният двор, когато една хладна ръка я хвана. Това беше Дани. Ема се обърна.
-Не разбрах името ти. – каза задъхан той.
-Казвам се Ема. – тя не разбра какво се случва в този момент. – а как е твоето?
-Дани. – той я погледна право в очите. – Е, Ема искаш ли да те закарам?
-Защо толкова се интересуваш от мен?
-Ако искаш да узнаеш позволи ми да те закарам. – Дани беше много убедителен, така че Ема не успя да му устой. Докато той я убеждаваше вече бяха стигнали до колата му. Той отвори вратата и тя се качи вътре.
По пътя тя не откъсна очи от него, а той не казваше нищо само се усмихваше.
-От къде знаеш къде да ме закараш? – Ема се чувстваше длъжна да попита нещо.
-Всъщност идея си нямам къде живееш, затова карам към нас. – Дани я погледна усмивката не слизаше от лицето му. Беше намислил нещо.
-И какво ще правя у вас?
-Ще разбереш защо се интересувам от теб, а и също така ще разбереш нещичко за мен.
Когато пристигнаха Ема ахна. Тя видя огромна къща, а пред нея имаше дузина репортери. Дани слезе и си проправи път през тях. Той отвори вратата на Ема и двамата влязоха вътре. Спарки ги посрещна на вратата. Дани го погали и му каза:
-Виж Спарки- това е Ема. – той погали кучето и стана. – двамата много ще си допаднете, един ден го намерих да скита под дъжда – точно като теб.
-Значи ме искаш за домашен любимец? – Ема беше объркана. – и кой по дяволите си ти?
-Аз съм никой. Баща ми е режисьор.
-Защо се интересуваш от мен? – Ема беше леко притеснена, защото не знаеше точно какво става.
-Виж, баща ми е ужасен. Мисли само за работа, имидж и пари.Под прозореца ми дебнат цяло стадо репортери. Чувствам се зле. Много хора ме използват само защото баща ми е богат. И когато карах сутринта и те видях да ходиш през дъжда някак си се почувствах длъжен да те закарам, а когато погледнах в очите ти почувствах нещо. Нещо ме караше да те опозная и да не те пусна току така…не мога да го опиша.
-Нещо като съдба? – погледна Ема без страх.
-Да нещо като съдба…
[list=*]
[*][list=*]
[*]Обичай ме, когато най-малко заслужавам любовта ти,
[list=*]
[*]защото тогава най-много се нуждая от нея.[/*]
[/list][/*]
[/list][/*]
[/list]
Offline
#7 2013-02-08 18:08:44
- nedi
- Independent
- From: Albuquerque, New Mexico
- Registered: 2010-05-20
- Posts: 20,505
Re: Ръжда
Ощеее
[list=*]
[*]And if you're in love, then you are the lucky one,
'Cause most of us are bitter over someone.
Setting fire to our insides for fun,
to distract our hearts from ever missing them.
But I'm forever missing him...[/*]
[/list]
Offline
Pages: 1