Това са най-трудните въпроси на света. А можете ли да отговорите на тези въпроси?

1. "Какъв е смисълът на живота?"
2. "Съществува ли Бог"
3. "Наистина ли блондинките се забавляват повече?"
4. "Кой е най-добрият начин да свалиш килограми?"
5. "Има ли извънземен живот?"
6. "Кой е най-известният човек в света?"
7. "Какво е любовта?"
8. "Каква е тайната на щастието?"
9. "Умрял ли е Тони Сопрано?"
10. "Колко дълго ще живея?"

Ако темата е глупава, или се повтаря - КОШ.

В 24:00 на 30.12. се запознай с някого, с него ще прекараш  Новогодишната Нощ  |-(

Некст. <33

Точно, кратко и ясно - Изобщо не ме грабнаха. Само тази на One Direction д/г ми допадна, но другите - не.

Извинявам се, че я спрях. Ще я продължа, но едва ли ще има интерес.

Изведнъж от врата на мъжа започна да капе кръв. Очите му се обърнаха и остана само бялото. Изпусна ножа и се просна на земята. Чак когато падна, успях да видя, че някой е забил нож във врата му. Това беше шансът ми. Присегнах се и измъкнах ножа. Успях да срежа въжето и станах. Хората наоколо бяха като зомбита. Изведнъж просто всички почнаха да се разлагат. Те крещяха, вероятно от болка, защото едва ли няма да те заболи, ако ти падне ръката. Пристъпих назад, отдръпвайки се от тях. Навсякъде имаше кръв, което ме накара да избягам оттам. Бягах с всички сили, но се спънах и отново се озовах на земята.
- Какво по дяволите става с мен?! - крещях уж на Бог - защо ми го причиняваш?!
Бях наистина объркана. Не знаех дали това е реално, или просто съм в безсъзнание, или пък е един дълбок сън. Вече не знаех накъде да вървя. Накъдето и да се обърна, имаше просто трева и нищо друго! В далечината не се виждаха нито къщи, нито дървета - нищо.
Но нямаше как. Трябваше да тръгна. Станах, поизтупах се и отново потеглих през широкото пространство. Вървя ли, вървя и нищо. Сякаш съм изолирана. Чу се бръмчене. Една буболечка се заби във врата ми. Заболя ме ужасно много. Започнах да драскам мястото, където ме беше ухапала. Явно имаше някаква отрова, защото чувствах, че изпадам в безсъзнание. Всичко около мен почна да се върти. Не можах да се овладея и се свлякох на земята. Държах ръката си върху раната и чувствах как все повече почвам да се унасям.
-------------------------------------
Събудих се под нещо като каруца. Когато станах си ударих главата в нея.
- Ох - изохках и пропълзях навън
Станах и се изтупах. Огледах се. Наоколо имаше къщи, имаше хора, деца.. нищо не беше необичайно. Освен това, че се бях озовала тук де. Но те сякаш не бяха от моето време. Бяха облечени в дрехи, като във старите филми. Децата търкаляха обръчи по улиците, жените ходеха с кошници. Имаше мъже, които разнасяха в каруците си слама или пък хляб.
- Къде по дяволите съм пък сега? - измрънках и хванах пътя
Вървях наоколо и се оглеждах. Бях толкова гладна, че можех да изям човек. Имах пари в себе си, затова реших да си купя нещо. Отнякъде усетих мирис на току що приготвен пай. Тръгнах по пътя на миризмата и стигнах до една сергия. Там бяха изложени какви ли не вкусотии.
- Здравейте. Колко струва този пай? - попитах и любезно се усмихнах
Жената ме изгледа странно, когато видя какви дрехи нося.
- Три яйца, чедо - отговори най-сетне
Повдигнах едната си вежда и попитах:
- Яйца? Аз имам 20 долара, ще стигнат ли?
Тя погледна зелените хартии и отсече:
- Тези хартийки не са ми нужни. За да вземете пай трябва да ми дадете 3 яйца
Тръгнах си ядосана от там. Трябваше да намеря яйца отнякъде. Минах покрай една жена, която "пазаруваше", а в кошницата й се мъдреха 10-15 яйца. Реших да взема три. Едва ли щеше да забележи. Промъкнах се тихо зад нея и ги взех. Но явно това не беше особено добра идея.
- Крадла, крадла! - някакъв мъж се разкрещя
Всички ме зяпнаха. Аз само се усмихнах и върнах яйцата обратно в кошницата. Тогава обаче дойде един едър мъж и ме хвана за ръката.
- Идваш с мене! - изрече

Дано има интерес ..

20 ноември. С:

Call Again, твоите творби винаги ме радват. Ти влагаш толкова много чувства и емоции в тях! Евала ти казвам.   

alоne ..

Не помня.

|-( о