Каквито ми харесат такива нося !

Ами да видим....НУЛА!!!!!!!!!!!!

кутрето си.

Розов.

БЛАГОДАРЯ на всички ви!
Мненията ви значат много за мен <333
Довечера ще пусна още една история,а доколкото супер-момичето-спирам я, защото ми се струва прекалено безсмислена.

С два крака,две ръце,20 пръстта и три езика съм ЗА!

Аз също!

В шкафа слънчевите.
Най-близкия човек?

Тадаааааааааааааааааааааааааам!

--

-Какво?Нищо не разбирам..-и наистина.Обърнах се към Диего-За да те защити?Как така?
-Точно пък на теб дължа обяснение..-след което завъртя очи.Погледнах Марио-едва се сдържаше.-Е,добре.Родителите ни се разделиха,но майка ми искаше и мен и Марио,но татко не отстъпваше."Или и Диего и Марио,или никой" бяха последните й думи.Колкото ме обичаше не можеше да раздели любовта си между мен и Диего.Докато спях тя започна да ме докато крещеше,че съжелява и ме обича.Сълзите й падаха върху лицето ми,а аз не помръдвах,дори не се опитах да се спася,бях в шок.Тогава..-той се приближи.-"БУМ"-след това подскочих,но не откъсвах очи от него.-Майка ни падна мъртва,а когато станах имаше огромно петно кръв на лявата гръд.И тогава..тогава видях Марио държащ пистолета на татко в ръка,плачещ..След това побягна.Не го видях повече.Не знаех къде беше и с кого.Побъркахме се от притеснение.Разбира се,измислих си,че някой който се е опитал да ограби къщата е застрелял мама и е бил със маска.И преди две години,разбрах,къде е този келеш.-наведох поглед.
-Н-не знаех..
-Ама,разбира се,откъде можеше!И сега Марио иска да отнеме теб от мен!
-Но защо?-извиках.-ЗАЩО ТОЛКОВА ДЪРЖИШ НА МЕН?!
-ЗАЩОТО ТЕ ОБИЧАМ,ОЛИВИЯ!-извика срещу мен.Очите ми се разшириха.-Да,обичам те и не искам ТОЙ отново да ми отнеме жената,която обичам!-мълчахме.
-Не ти я отненам.-едва каза Марио гледащ го с пронизващ поглед.-Тя доброволно идва с мен.
-НЕ!-изкрещя той,взе от шкафчето си пистолет и го насочи в главата си.-Теб и да искам не мога да убия,нея също!Но себе си-с удоволствие.-погледнах Марио.Погледът му стана съвсем друг-изпълнен с съжаление и братска обич.-Ако тя си тръгне с теб,ще се гръмна!Искаш ли?
-Не!Диего,моля те.-каза Марио като направи няколко крачки напред.
-Не!Не се приближавай.-след което зареди набързо пистолета.
-Добре,добре.-не помръднахме сигурно минути.Накрая Марио го погледна рязко в очите.-Ти преди малко "ако те тръгне С ТЕБ",нали?Спокойно,Диего,няма да тръгне с мен.Ако я пуснеш САМА да си върви,обещавам ти,никога повече няма да я потърся,само й дай свобода,а на себе си спокойствие.-сърцето рязко ме сви.Не можех да повярвам на ушите си.Толкова ли искаше свободата ми,че дори жертва нас?Настина ли ме обича толкова много?-Съгласен ли си?-думите му разцепиха тишината.Погледнах Диего и усетих как сълзите ми се търкалят по бузите ми.-Той свали пистолета,стисна зъби,изтри сълзите си и кимна.
-Д-Диего..-едва промълвих аз.Той само пристъпи няколко крачки и ми стисна ръката.
-Тръгвай,преди да съм размислил.-погледнах Марио.-НЕ ГО ПОГЛЕЖДАЙ!-стреснах се,погледнах за секунда Марио,усмихнах се и побягнах към стаята си,за да събера всичко плюс документите си.Сърцето ми се разкъсваше-заминавах си!Далеч от всичко това!Не знаех,защо,но го чувствах като дом.
След 10 минути бях готова,взех чантата си и отворих вратата.
-Аа.-нямах какво да кажа.-Марио?-той нищо не каза,а просто ме прегърна.
-Обещах му.-прошепна ми.-Но няма да те забравя,Оливия,чуваш ли?
-Той няма да разбере,Марио.
-Не,не.Моля те,не усложнявай нещата.-заплаках много сурово и се сгуших в него,поемаща за последен път от аромата му.
-Къде да отида сега?
-Навсякъде ще те приемат,ще видиш.Отиди си у дома.
-У дома..-бях забравила тази дума.Бях забравила приятелите си,роднините си,гаджето,всички!
-Да,у дома.- и това бяха последните му думи,преди да си замина.Къде?Ами у дома..

Много,много по-късно.

-Мигел,ела насам скъпи,не толкова далеч!
-Ии,стига де,нищо не правя!Отивам при татко и Катина!-какво да го правя,не можех да го настина дори и да исках,беше прекалено бърз,въпреки,че бе на 7 годинки.
-Добре,но бъди внимателен,когато пресичаш.Оглеждай се,чу ли?-извиках аз,но малкия пакостник не се обърна.Взех камиончето му от пейката,на която стояхме в парка,и с бързи крачки успях почти да го настигна.Въпреки,че бях на 53,не си поплювах.Бях готина баба!
-О-ох,Мигел!Излезе ми въздуха докато те настигна!-казах аз и му подадох камиона.-Погледни Катина,колко спокойно върви.О,и е хванала баща си за ръката!Бързо ми дай ръчичка.-понечих да го хвана за малката бяла ръка,но той се дръпна.-Мигел!
-Не можеш да ме настигнеш,защото си стара!-изплези се,като не успя да каже "р".
-Не знаеш каква бях,като млада.-засмях се.-Марио,почакай,скъпи.-казах аз на сина си.
-Извинете.-някой докосна рамото ми с трепереща ръка.-Марио ли казахте?-връстник около моята въздраст бе от лявата ми страна.Не го погледнах в лицето,а само отговорих на въпроса.
-Да,защо г-не?
--Защото,едно момиче ми обеща преди много години,че ако й се роди син ще го кръсти на мен.-веднага го погледнах.
-Бих могла да позная тези очи навсякъде.-казах аз като се загледах в онези очи,които ме плениха още в първия момент когато ги зърнах.-Радвам се да те видя,Марио.-поклатих глава.
-Аз също,Оливия.Не сме се виждали от доста време.-след което се засмяхме.Кичур падна на лицето ми,но той го премахна.Засрамих се.-Не,не се стеснявай,Лив,въпреки,че косите ти са побелели те си остават блястящи и чупливи.
-За пореден път,караш сърцето ми да бие лудо,Марио,тази способност,все още не си я загубил.-след което се засмяхме отново.-А ти? Имаш ли семейство,деца?
-Да,имам четири внучета,но съпругата ми почина.От нея имах само едно дете-момче Кристиян.
-Колко хубаво!Нека да растат живи и здрави.Относно съпругата ти,съжелявам.-след което се усмихнах.
-Няма проблем.Ами ти?Виждам,че имаш две малки дечица.
-Да,на сина ми са.Имам и три дъщери,синът ми е най-малкия сред тях.-отново се засмяхме,тъй като Марио направи забавно изражение.Изведнъж и двамата станахме сериозни.
-Как исках тези деца да бяха наши,Оливия.-каза ми той.Погледнах надолу-сърцето ми отново се сви,като в онези детски години.Изправих главата си,докосвайки дясната му буза.Той целуна ръката ми и я докосна само с пръсти.С тежка усмивка и сякаш товар падащ от сърцето ми,добавих за заключение:
-И аз,Марио,и аз..

КРАЙ!

--

Спомних си за Виктор и ме хвана депресията.

ДЪЛБОКО се надявам да ви хареса!

Пак отидох на село!Е,нищо,всеки пък си има личен живот.Както и да е..
Къпя се и започвам ПОСЛЕДНАТА част  .Ако знаете какво съм намислилааа.

Не.
Имаш ли лаптоп?

Успях да си взема цигара от на майка ми кутията!
Първата за днес! ;ххххххххххххххххххххххххххххххххххххх