чай

о6:о6 беше точно 

Баси човека..   

Благодаря вии 

http://www.youtube.com/watch?v=0UjsXo9l6I8
Тазии

След дългата вечер прекарана пред компютъра с пакет пуканки, кола и няколко филма, реших да отида до банята, за да измия лицето си със студена вода, тъй като се чувствах изморена...
Изтичах, пуснах чешмата, изплакнах лицето си и взех кърпата, поглеждайки се в огледалото... От там ме гледаше съвсем различно момиче от това, което аз познавах до скоро... Тя беше висока на ръст, с тъмни очи и къса тъмна коса... Водата бе размазала спиралата й и сега тя не приличаше на това, което беше преди, а именно момиче, което не държеше на всяка цена да изглежда отлично, не отделяше часове пред огледалото в името на добрата прическа, момиче, което често си позволяваше да не се гримира особено, тъй като нямаше нужда...
Стоейки там и наблюдавайки я, аз разбрах колко много може да промени един човек любовта. Сега тя не беше на себе си. Беше нестабилна. Всяко едно нещо можеше да й повлияе, или казано по различен начин, тя беше уязвима... Търсеше себе си сред вичко и всеки. Блъскаше се в хората и ситуациите, но някак си продължаваше докато не излезеше следващата пречка...
И всичко това заради него... Тя започна да носи грим, защото мислеше, че така ще бъде забелязана. Започна да се държи по - различно, защото мислеше, че така, той ще й обърне внимание... И така всеки ден тя се променяше, отклоняваше се от себе си и един ден се изгуби, но вече беше твърде късно...
И всичко това заради него, но съвсем друг беше въпроса, дали това си заслужава?...
Мнения??
Това не е вече по истински случей, тъй като нищо освен вашите коментари не ме накара да напиша нешо ново...Тук не съм залагала никакъв смисъл, просто текст... Така че в тези думи не търсете моето отражение или самооценка... Просто го погледнете като художествен текст!...

череша

не
зелени?

не
малинки и капинки от онея с топченцава върху тях!..

Хехе, тази вечер мисля да напиша нещо новичкоо..

Благодаря за всички хубави коментари.. 

Neeew
"One eye can tell you everything"
Очите - прозорец към нашите души... Както душите, така и очите изглеждаха по различен начин... Едни са мили, дружелюбни и красиви, а други зли, груби и неразбрани...
Какво ли казваха моите очи?.. Кафеви, късогледи, радостни понякога, а понякога тъжни... Радостни, когато гледаха към него, към неговите очи... Тъжни, когато той не беше наоколо, както и очите му...
Неговите очи... Тъмно кафеви, напомнящи черен шоколад... На живо те изглеждаха безразлични и безлични, но за мене те бяха най - красивите... Ах, давах всичко, за да гледам тези очи по - често, да срещам погледа му дори съвсем случайно...
Когато ме погледнеше с неговия тъмен поглед, макар би бил той неразбран за другите, за мене беше напълно ясен... Разтрепервах се, чувствах как започвам да се усмихвам без никаква причина, изчервявах се... Но точно тогава бях себе си... В тези моменти очите ми или душата ми крещи: Ехо, аз съм тук, себе си съм и винаги ще бъда тук...
Но, както винаги той остава глух точно за тези думи и стонове... Винаги би чул думите: Здравей, Чао... Но никога, тези които не изрека на глас, дори и очите ми да говорят вместо мен...
Мненияя??..