Опитвам се,но не мога да спра да го мисля...

Здравейте,мисля да поискам помощта ви.
Преди една година се запознах с момче на име Стефан,викат му Чефо.Той беше страшно мил,толкова невероятен!
Но това лято стана нещо странно,той се промени толкова много..Беше мил и симпатичен,а сега е дързък и непоносим! Не знам какво да правя,мисля че наистина се влюбвам в него,а той е толкова различен аз харесвах предишното му аз,да всеки се променя но...Това не е Всичко,станахме много добри приятели,че и повече,точно на новата 2011 година той ми написа ,,Обичам те" а аз му казах ,,Какво,ти ме заобича?!" А той отвърна ,,Аз не съм спирал" това ме разтопи.Та до преди 5 дни ми пишеше,че ме обича,а преди 4 дни видях негова снимка с друго момиче,как се целуват.Сърцето ми се къса,не знам какво да направя,промяната му е толкова видима,обичам го,но не мога да му простя за дето ме лъга една година,че ме Обича!

Моля ви някой да ми помогне,не знам какво да направя..!  ...

Не       

Имаш ли гащи? 

А другата е на  Sasha Lopez Andrea D ft. Broono-All my people

   
Не,песента не е на Наруто,просто беше много хубава... Надявам се да я намеря,но не си ми  пратила линка за сайта.. ;dd

Да,за Бога,казаха ми вече,е не съм я видяла

Аааа мене много ме радватт,,искам и аз такова описание ;дд 

носорог 

Жестоко !  Давай Некст

На мен лично много ми харесва  

Ето нещо което съвсем скоро съчиних.
Надявам се да ви хареса

Алън-Новият ученик в гимназия Оот Спринд,Северна Каролина.Мек поглед,мътни сини очи,кестенява коса.Често не споделяше чувствата си.

Ребека-Ученичка в гимназия  Оот Спринд в Северна Каролина.Странното момиче,винаги в очите на другите.С гарваново черна коса,бледо лице и тъмно кафяви очи.Хората я отбягваха заради криминалният и вид.

Стоях там,гледах го и не знаех какво да кажа...Стоях в сянката на собствената си замръзнала същност,не чувах,не чувствах,не знаех...Усещах само ледените тръпки по гърба си.Вече не чувствах пронизващата болка,не се страхувах от станалото,страхувах се от от това какво можех да причиня...

                                   ***
Будилникът изненадващо шумно,че едвам не паднах от леглото.Пресегнах се с едната си ръка за да изключа досадното бръмчене.В този момент майка ми се провикна от долния етаж.
-Алън,хайде ставай!-извика майка ми.
-Не ми стига,че е първи скапан ден в скапаното училище,че будилникът ме събуди толкова скапано,а сега и скапано викане,съвсем скапа настроението.-мрънках си докато се обличах.Измих се и слязох долу.
-Хайде взимай си раницата и тръгвай,ще закъснееш!-заповяда та.
-Ами закуска?-казах докато взимах раницата.
-В якето ти има 4 долара за закуската ти.
-Добре.-Взех и якето и побързах за да се махна час по-скоро.
Така беше в дома ми преместихме се в друг град ,майка ми  пропи,с татко се опитвахме да и помогнем с месеци,но накрая дигнахме ръце от нея,поне той,аз все още се опитвах да и помогна,но нямаше резултат.
Стигнах до спирката на училищния автобус,той тъкмо пристигаше.
-Ти ли си новият?-попита шофьора.
-Ъъъ да Сър,аз съм.-казах стреснато.
-Сър!? Оо момчето ми не се притеснявай,намери си място и сядай.-каза той
-Благодаря ви Сър-казах и тръгнах да търся място.Но в автобуса настъпи тишина и се понесоха  шепоти...
-Ето го,това е новият.
-Ха-ха,на какъв идиот прилича само.
-Можете ли да си представите.
Исках да изглеждам сякаш не ги чувах,сякаш слушах музика и не ги чувах,но не се получи.
Намерих си едно местенце в края на автобуса и седнах там.По време на пътуването до училище което беше около 10-15 минути,всички ме зяпаха и говореха тихо.
Най-накрая пристигнахме до новото ми училище.
,,Хъм,гимназия Оот Спринд,звучи добре"-помислих си,дано само бе толкова добре и вътре.

Звънецът удари и всички ученици влезнаха по стаите,заедно с мен.Първият час беше математика,мразех я,никога не съм бил добър  по математика и за това я мразех.
Седнах на 3-тия чин до едно момче.Беше русо,с кафяви очи и замечтано изражение.
-Здрасти,ти си новият нали,приятно ми е,Картър.-каза момчето и ми подаде ръка за здрависване.
-Здравей,аз съм Алън,на мен също.-казах и седнах до него.
-Математиката върви ли ти?-попита Картър
-Не,изобщо,а на теб?
-Изобщо.
Така мисля,че се сприятелих с него за по-малко от 5 минути.
Така целият учебен час ни мина в приказки.
Когато звънецът за междучасието удари,аз и Картър излязохме в коридора и се запътихме към тоалетните.По пътя обаче мина едно странно момиче,което вървеше бавно,но притеснено.
-Коя е тя?-попитах Картър
-О,това е Ребека,тя е странна,всички казват,че е откачена,не ти трябва.-каза той
Но аз се направих,че не чух последното.
-Защо всички я мислят за откачена?-продължих да го разпитвам
-Е,ами виждаш ли,оо погледни я само..-каза истерично Картър
-Добре,е на мен ми изглежда,не чак толкова откачена.-казах а Картър се обърна и ме изгледа кръвно.
-Все едно не си го казал.
Аз не отговорих просто замълчах и продължихме към ученическите тоалетни.

След като свършиха часовете,Картър ме извика.
-Хайде Алън автобусът тръгва,хайде!
Затичах се,но се спънах в развързаната си връзка и автобуса потегли.
-Ее,какво пък ще повървя пеш,стига да разбера как да стигна до вкъщи..-говорех на себе си,докато не забелязах,че някой ме слуша.Обърнах се,за да видя кой е,беше тя,Ребека.
-Защо ме гледаше в коридора?-заговори бавно тя?
Не знаех какво да и кажа..
-Ааа ами защото,не те познавам и реших да попитам за теб Картър.-изстрелях аз.
-На къде си?-попита тя.
-Ъъъ ами не знам предполагам,че съм на там.-казах и посочих с ръка посоката
-Аз съм Алън между другото.-каза аз
-Знам.-отговори тя и потеглихме към дома ми..

Кучето ми
Най-близката напитка до теб е ?