#2826 Re: Архив » Популярен ли си? » 2011-11-18 18:38:39
Доста често
#2827 Re: Говорилня » В момента отчаяно се нуждаеш от? » 2011-11-18 18:37:44
Много високи температури,лято за предпочитане
#2828 Re: Говорилня » Колко тегления на снимките имате в момента? » 2011-11-18 18:37:06
Точно 8806
#2829 Re: Говорилня » Кой/Какво Ви събуди тази сутрин? » 2011-11-18 18:36:37
Алармата на телефона
#2830 Re: Говорилня » Какво правехте преди 5 минути? » 2011-11-18 18:36:04
Прибирах си едни дрехи в гардероба
#2831 Re: Архив » Какво чувате в момента? » 2011-11-18 18:35:31
Песни на Дан Балан
#2832 Re: Говорилня » Оплачете се. » 2011-11-18 18:35:07
Леко съм настинала
#2833 Re: Архив » Какво пихте последно ? » 2011-11-18 18:33:41
#2834 Re: Кош » Кой беше първия сайт в който влезе днес? » 2011-11-18 18:33:17
facebооk
#2835 Re: Говорилня » Какво сложи последно в устата си? » 2011-11-18 18:32:39
Стрепсилс портокал
#2836 Re: Говорилня » Последния Ви телефонен разговор » 2011-11-18 18:32:13
С тате
#2837 Re: Архив » В колко часа станахте тази сутрин ? » 2011-11-18 18:31:40
Някъде около 06.50h
#2838 Re: Говорилня » В момента отчаяно се нуждаеш от? » 2011-11-16 19:31:24
Един определен човек...
#2839 Re: Говорилня » Какво закусвахте тази сутрин? » 2011-11-16 19:30:41
Кубети барбекю
#2840 Re: Кош » Тухлата » 2011-11-16 19:20:11
Хаха..за пръв път го чувам т'ва
#2841 Re: Лично творчество » Художнuk на споменu // Завършена // » 2011-11-16 18:37:25
Ето я и обещаната част.Съжалявам,че се забавих,но тези дни много непредвидени неща се случиха .. както и да е,надявам се да не ви разочаровам
След няколко часа започнах да се приготвям за излизане.Навън беше страшно горещо,но все пак вечерта беше септемврийска.Облякох скини дънки и бял потник,но взех и суитчъра си.Обух си белите кожени кецове и зачаках.Нервно,дишайки накъсано.Трепнах когато на вратата се позвъня.Беше излишно да поглеждам кой е.Поех дълбоко въздух и отворих. Алек ме чакаше на прага,леко усмихнат.
- Здравей,Лили.
- Здравей и на теб.
За известно време не казвахме нищо,а после Алек проговори пръв.
- Е,ще тръгваме ли?
- Аа,да,извинявай,леко разсеяна съм.
- Ще се постарая да съсредоточа вниманието ти – и хукна по стълбите ухилен.
Усмихнато и отчаяно поклатих глава,а после го последвах.
- Е,къде ще ходим?
- Някъде където никой няма да ни пречи.
Хмм..това прозвуча странно.
- Отиваме в парка,Лили – бързо отговори той,явно видял странния ми поглед.
Сякаш това ми говореше нещо.В Париж имаше страшно много паркове и градини.И чак след като се качих в таксито,разбрах,че Алек си е наумил да ме заведе в Булонската гора – най – легендарната в града.Влязохме през главния вход на авеню Фош,който водеше началото си от Триумфалната арка.
По пътя не говорех много.Затова след като слязохме от таксито и тръгнахме по алеите,Алек отново започна разговора.
- Знам,че се държах като пълен глупак като не ти казах за .. за моята годеница,но,повярвай ми,имам си своите причини.
- Знаеш,че няма да имам против да ги чуя.Или не..не ми казвай нищо. Остaви нещата така – погледнах го право в очите.
- Сигурна си,че не искаш да знаеш нищо?
- Да..аз..ти не ми дължиш обяснение,не си ми никакъв.
- Или не искаш да го чуеш просто защото с теб няма как да сме си безразлични.
Говорейки бяхме стигнали до един мост,леко огрян от слънцето.Седнах на каменния парапет,а Алек се облегна от дясната ми страна.
- Може и така да е.Аз вече не знам.
Минаха няколко минути на мълчание,след които Алек нежно хвана ръката ми.Не помръднах.От този лек и на пръв поглед незначителен жест ме побиха тръпки.Никой не каза нищо,а аз просто сплетох пръстите си по – силно с неговите.Гледахме в различни точки.
- Лили...
- Да..?
- Мислиш ли,че ако наистина имах толкова силни чувства към годеницата си,сега щях да съм тук с теб?
- Сам каза че имаш своите прични.
- Аз..
- Само не казвай,че го правиш защото е необходимо.Любовта не е задължение.Не обичаш някого просто защото трябва.А и това да имаш връзка не значи непременно,че тя е по любов – самата аз не знам защо го казах.Не че не го мислех,напротив,това беше самата истина.Но може би в този момент трябваше да се контролирам и да спря да се връщам към първата ни вечер заедно,към всеки поглед и всяко докосване.Алек явно мислеше за същото.Гледаше ме без да отмества поглед.А после.. после просто ме целуна.Целувка,която бе достаъчно силна,за да ме накара да забравя къде се намирам и защо съм там,да забравя дори коя съм и да мисля само за него и за горещите му ръце,които притискаха тялото ми в неговото..Когато се отделихме един от друг ми бяха необходими няколко секудни,за да може разумът ми да догони светивата.
- Kажи ми ако си мислиш за нея.
- Когато съм с теб не мога да мисля за неща,различни от теб.Точно затова не ти казах.Ти самата не ми даде такава възможност.Просто беше там, запълвайки всичко наоколо..и всичко в мен.
- Трябвало е да станеш поет,а не художник. – шепнехме си,дразнехме се взаимно,опрели челата си едно в друго.
- Каза малката актриса,която прекрасно знае какво е да бъдеш различен. Нима за миг не ти се е искало да бъдеш някой друг,някой свободен?
- Аз съм свободна.И точно затова сега съм тук с теб..и май пропускаш нещо много важно.
- И то е..?
- Че да си с нея означава да сбъдваш нечия чужда мечта,не своите собствени.
- Май това го разбрах в кабинета на брат ти.
- Привличане от пръв поглед..
- Достатъчно,за да ме изкара извън релси.Всичко е под повърхността.
„Достаъчно” бе точната дума.Стига толкова приказки.Целунахме се пак..
Часовете минаха бързо докато седях сгушена в него.И наистина сякаш бях някоя друга,в чужд живот.Държахме се така сякаш винаги сме били заедно.И аз не можех да го обясня.И когато Алек каза,че съм била права,когато му прошепнах,че наистина не сме толкова различни,пожелах да потъна в размисли.Защото не знаех дали това е за добро или не.Но в крайна сметка отново се оставих в неговите ръце,исках го.Нима когато знаеш,че не можеш да имаш нещо завинаги,не би ценил всеки един миг с него?И не би оставил някоя невидима ръка просто да рисува спомените ти..?
Прибрах се в апартамента си точно по времето за лягане.Взех един бърз душ в опит да се успокоя,сама не знаех от кое точно.Заради лосиона ми за тяло цялата стая ухаеше на ванилия.Унесох се заради аромата,но не подозирах,че няма да е за дълго.Няколко часа след полунощ бях будна.И за всичко си имаше причина...
#2842 Re: Лично творчество » Художнuk на споменu // Завършена // » 2011-11-11 22:12:19
kkalippso,благодаря за хубавото мнение!
А лигавите сапунки си ги има досатъчно по телевизията,на нас не са ни необходими
И за утре ви обещавам една дълга част
#2843 Re: Приятели / Училище » Екскурзияя с даскалоо » 2011-11-11 21:57:12
Хах,не очаквах това да се пита в темата..
Представи си какви неща ти трябват след като станеш сутрин и така през целия ден чак до вечерта -- имам впредвид чeтка за зъби,за коса...сещаш се.И разбира се дрехи.Нещо обикновено за в хотела,нещо за спане,дрехи за следващия ден и нещо по - официално.Това е според мен :p
#2844 Re: Кош » Малко помощ? :) » 2011-11-11 21:53:53
И аз съм на мнение,че те харесва.
#2845 Re: Архив » Коя песен слушате в момента? » 2011-11-11 21:01:47
Преслава -- Ако ще да боли
#2846 Re: Лично творчество » Сцена на илюзиите » 2011-11-10 20:37:27
Благодаря ви за мненията,оценявам ги.И въпреки критиката ще кажа,че идеята на това произведение е такава,други теми ще присъстват в други мои неща :p
#2847 Re: Кош » Честит Рожден Ден на privaтe Love » 2011-11-09 19:30:32
Благодаря ви на всички!
#2848 Re: Лично творчество » Сцена на илюзиите » 2011-11-08 20:44:15
Това е .. и аз не знам какво е
Но просто трябваше да го напиша.Дано да ви хареса
Сцена на илюзиите
Завесата плавно се вдига.Залата е пълна,чуват се аплодисменти.Актьорът поема дълбоко въздух и след миг прави крачка напред,за да излезе на сцената.Милиони светлини открояват фигурата му от декора,а стотици погледни,пълни с очакване,са вперени в него.Главната роля му е поверена,той трябва по всякакъв начин да оправдае гласуваното му доверие.
И той го прави.Говори високо,тича на сцената,смее се,крещи.Звздата на вечерта.Майсторски пресъздава всеки жест,всяка емоция на своя герой.А после времето му изтича.Трябва да каже "Довиждане" на екзалтираната публика,стояща на крака в негова чест.Поклон.А после още няколко.И сякаш чак след цяла вечност актьорът е отново в своята тиха гримьорна,все още неспособен да си поеме дъх.И въпреки своя страх от предстоящото,той се поглежда в огледалото,замислен над своя образ.Нима никой не видя сълзите в очите му?Нима никой не усети болката,която той изпитва?Наистина ли никой не прозря колко слаб всъщност е той?Как пред Нея,любовта на своя живот,е неспособен да каже и дума,дори когато сърцето му крещи?Да и сподели мъката си,да знае и тя колко е болезнено да я има само за няколко часа,а през останалото време тя да е нечия друга и да му липсва всяка минута,превръщайки 60-те секунди в ад..
Но няма време за това сега.Второ действие започва след минути и той трябва да излезе на сцената,за да изиграе чуждите емоции,майсторски прикриващ своуте собствени..
#2849 Re: Лично творчество » Художнuk на споменu // Завършена // » 2011-11-07 21:01:13
Ооо,съвсем не,всичко е случайно
![]()
Обещавам да не се бавя,все пак историята е почти завършена в моите документи ![]()
#2850 Re: Лично творчество » Художнuk на споменu // Завършена // » 2011-11-07 20:03:40
Ех,хайде тогава,давам ви я и тази част :d
На другата сутрин в апартамента ми отнове беше горещо (профилактиката на отоплението щеше да трае поне още три дни),но такова горе – долу беше и усещането в мен самата.При всеки спомен за допира на Алек ме побиваха тръпки,но странното беше,че те не спираха при мисълта за годеницата му.Напротив,малка част от мен гледаше леко самодовлно на нещата. Част,която усещаше нещо повече,някаква бегла сигурност,че не съм просто поредната.Честно казано,и аз не знаех какво точно става,но бях решила да оставя нещата да се случат сами.Досега тази стратегия нееднократно беше доказала,че е печеливша.
В крайна сметка,нямаше какво друго да направя в момента,освен да стана от леглото.Отворих вратата на малкия балкон,а от улицата се чуваше музика, както и крясъци.Нормално,собственикът на ресторанчето беше развълнуван. Явно бе получил добри новини..или добра закуска.Засмях се леко,щастлива,че отново съм в Париж.Облякох се бързо и след като излязох от банята в горе – долу приличен вид,тръгнах по стълбището и излязох на улицата.Андре отново беше на смяна и с усмивка ми подаде хартиения плик със закуската ми (картофени крокети,ягодови топчета с бадеми и шоколад и студен чай портокал).Подозирах,че някъде вътре има и картичка с телефонният му номер,но сгреших.В плика имаше само едно малко цветенце,но за сметка на това пък беше прекрасно.Е как да не обичам родния си град в дни като този?
След закуска отидох в хола с книга в ръка.Жак беше на работа,а не ми се излизаше сама.Не можех и да се обадя на някоя от приятелките си тук,защото някой още не знаеха за завръщането ми и организацията беше сложна.Затова и се изненадах,когато на звънеца се позвъни.
Станах и по пътя леко оправих косата си.Поех си дълбоко въздух и отворих,а на прага ми..там стоеше Алек,небрежно облегнат на рамката на вратата и с познатата ми вече дяволита усмивка.Не се сдържах и също се усмихнах.
- Здравей,Лили,дано да не те безпокоя.
- Не,не ме безпокоиш,но..какво правиш тук?
- Взех адреса от Жак.И съм тук по работа.
Продължаваше да се усмихва,а очите му блестяха.Черно – бялата му риза бе леко разкопчана,а ръкавите навити.
- По работа? – учудено попитах аз и се дръпнах от вратата,за да може той да влезе.
- Да,по работа.Освен прекрасният спомен за теб,миналата вечер у мен остана и нещо друго твое.
Вдигнах подозрително вежди,а след миг Алек извади от джоба си моя пръстен.
- Съвесем бях забравила за него!Благодаря ти много! – той вече го слагаше на ръката ми.
- Няма нищо,помислих,че ще е нагло от моя страна да го задържа.
Нагло,а?А да скриеш годеницата си не е,нали?
- Със сигурност би ти отивал,но се радвам,че извърши още едно добро дело – казах през смях аз.
- Такъв съм си по природа.Е,аз ще тръгвам,от личен опит знам,че не е добре да идваш неканен.. – срещнахме погледите си и няколко мига се гледахме без да отместваме очи.
- Няма да те задържам,ако не желаеш..
- Не,аз – телефонът му звънна.Той го извади бързо от джоба си,а после затвори.
Усмихнах се,погледнах го и казах:
- Следващият път предай поздравите ми на годеницата си.
Алек също се усмихна.
- Неописуема си,Лили.Аз..щях да ти кажа.Просто ти не ми остави възможност..твърде привлекателна си – не звучеше като оправдание, личеше,че наистина е щял да го направи.Също така,и комплиментът не ми звучеше като изтъркан опит за флирт.Може би и защото не беше такъв.Алек беше открит с мен.
- Не сме толкова различни,колкото предполагах. – а аз може би се държах малко по – предизвикателно от необходимото.
- Да,може би наистина не сме. – дяволитото пламъче отново проблясна. Той се приближи крачка към мен,а аз инстинктивно вдигнах глава,беше доста висок. – Искаш ли да излезем днес?
- Да – кимнах и го погледнах.
- Добре,привечер ще дойда отново.
- Не се и съмнявам. – сега и двамата се усмихвахме.Изпратих го без повече думи,но все пак останах на рамката на вратата докато не го изгубих от поглед.
Влизайки отново в апартамента,тръгнах право към дивана.Седнах,а сърцето ми биеше по – бързо от нормалното.Е,добре,може би бях попрекалила малко.В крайна сметка,какво щеше да се случи,ако изляза с привлекателен сгоден мъж,с който сме си доста по – близки от нармалното за хора,които се познават от няколко дни?Е,така казани нещата звучаха по различен начин.И все пак..все пак аз му вярвах.