БЕЛ-5.429
Математика-4.500
А по Химия за НПМГ- 5,78    

Явно той е едно..хм.. говедо! Добре си направила. Ако бях на твое място, бих му ударила няколко шамара, но това , ако бях аз. Добре е ,че си го отрязала. Моят съвет е да не се занимаваш с него!  

Харесва ми! Давай още!

Мерси! Не ми е бил по-нужен никога!

Историята я имах почната отдавна. Просто не знаех дали ще ви хареса. Да, за вампири е и може да ви се стори малко банална. Ако има интерес ще я продължа.(sun)

Хората са свикнали да живеят в спокойствие. Ние вампирите сме по- различни. Обичаме войната, битката, победата. Така живеем, така съществуваме. Дълги години живеехме в неизвестност. Не и докато не се разкрихме пред хората...

Името ми е Елизабет. Родена съм в далечната 1536 година. Искаше ми се да не живея в Америка, но нямам никакъв избор. И двамата ми родители бяха вампири. Защо казвам "бяха"? Просто в нашия свят си има закони. Направиха много грешки, много новоизмислени ходове и получиха наказание. И двамата бяха убити през 1769. Достигала съм дъното много пъти. Убивах, когото си поисках. Не ми пукаше за последствията. И така, докато не намерих Ерик. Той е доста по-стар вампир от мен. Жив е близо хиляда години. Той ми показа, че да си вампир си има и добри страни. Научи ме как да се контролирам. Ерик бе част от култ. Не, не ви говоря за някоя секта към църквата. Беше част от тайно общество вампири, за което не знаех. Те имаха за цел да направят живота си по- лек. Искаха да се избавят от нуждата за кръв, но скоро разбраха, че това е невъзможно. И аз се присъединих към култа. Там намерих приятели, а той се разрастваше. И така, докато се разкрихме пред света. Хората не реагираха добре. Някои дори се самоубиха. Не разбирах действията им- мислех ги за толкова глупави. Вече петдесет години живеем мирно. Е, или поне така се предполага. След като сключихме договори с хората, с които гарантирахме, че няма да пием кръвта им, те ни се присмиваха. Явно не осъзнаваха с кого си имат работа. Бяхме принудени да живеем заедно. Аз и Ерик бяхме изпратени в едно училище. Ясно бе, че ще завършим за пореден път. Заедно с нас бяха и още сто вампира. Всички в това училище си мислеха, че могат да командват един вампир, но скоро щяха да разберат,че това не е така..

Влязох в монотонната сграда. Вървях по коридора, отъпкан с ученици. Не знам защо, но погледите на всички се бяха спрели на мен. Всеки шушукаше нещо на човека до себе си. Да, цялото това внимание бе ново за мен. Опитах се да не му обръщам внимание. Просто вървях по коридора и се молех по-бързо да намеря учителската стая. Стигнах до средата на коридора и пред мен се появи едно огромно табло. Таблото представляваше план на училището. По него разбрах как да стигна до стаята на учителите. Качих се на втория етаж и почуках на огромната, дървена врата. Почуках на нея, а отвътре се чу глас, казващ:
-Влез!-каза женският глас.
Отворих вратата и се озовах в една просто, боядисана в кремов цвят, стая.За минута изгубих концентрация, но успях да проговоря.
-Аз съм...
-Знам коя сте, госпожице.. Майкъл Смит. Знам и името Ви- Роуз. Предполагам вие не знае моето. Казвам се Рейчъл Винсън- директорка на училището.-обясни ми жената.
Не обичам да преценявам хората преди да съм говорила с тях, но още от вратата си личеше,че г-жа Винсън е властна жена. Самият й вид го показваше. Бе облечена в доста строг костюм, състоящ се от черен панталон, бяла риза и черно сако. Ужасно червената й коса бе вързана на строг кок, непозволяващ на кичурите й да паднат. Носеше очила-явно имаше проблеми с очите, които бяха крещящо сини, но в същото време и доста красиви.
-Тук съм, за да ми кажете къде да се нанеса. Казаха ми, че ще ме настаните в общежитията Ви.-казах й.
-Добре са ти казали. Последвай ме!-настоятелно ми отвърна Рейчъл Винсън.

П.С. Надявам се да харесате частта.На мен лично ми хареса как стана, но все пак искам вашето мнение.  

Пишеш изумително!

Слънце, на пък много ми хареса! Я на тая да и кажеш да се гръмне!  

Страхотна е!

Доста е скъпичко, а за тази метла не си струва!

Да не е на самолетен режим ? Майка ми така си беше прецакала телефона.

Бях доста ниска преди година, но откакто тренирам пораснах доста! Захвани се в някакъв спорт, повярвай "Нескуик" не помага!